28 Март 2024четвъртък10:25 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Възможно ли е ново "ляво" и ново "дясно"

Идеите и теорията за устойчивото развитие си останаха красива утопия

/ брой: 272

visibility 601

Проф. Петко Ганчев,
д-р на философските и на политологичните науки


Глобалната криза на цивилизацията е  неоспорим факт, който се проявява не само в икономиката и финансовата система на по-голямата част от държавите в света, но и в социалното дело, в демографската политика, в опазването на околната среда, във вълната от престъпност и тероризъм, в образованието и здравеопазването, в енергийните системи, в системата на националната сигурност и т.н., и т.н. Започнала като криза на финансовата система на най-мощната икономика на САЩ през 2008 г., тя по силата на глобализираната система се прехвърли в икономиката на ЕС и на целия останал свят. Кризата от 2008-а, чийто край не се вижда, е всъщност върхът на айсберга на глобалната криза на цивилизацията, чиито първи симптоми бяха констатирани в началото на 70-те години на ХХ век в докладите на "Римския клуб" - "Границите на растежа" и "Човечеството на кръстопът". В тях и в серията футурологични доклади на Х. Кан, А. Уинър, А. Тофлър и др. се посочваше, че човечеството е достигнало критичната точка на хармонична кооеволюция с природата и навлиза в зоната на екологичната катастрофа и сътресения от социален, демографски, религиозен и друг характер. Но заедно с това, с помощта на новите информационнии компютърни технологии и енергетични средства, предлага технологични възможности за радикални реформи в своята обществена организация и управление. Идеите и теорията за устойчивото развитие бяха опит да се отговори на глобалните предизвикателства и опасности пред цивилизацията. За съжаление тя остана поредната красива утопия.
Новата вълна на глобализацията с нейните наднационални субекти и процеси на интеграция на финансите, икономиките, социалното дело, информацията и комуникациите, назовавана от объркани безпомощни философи епоха на "постмодернизма", а от известния Зигмунт Бауман - епоха на "течащата модерност", е всъщност епоха на нарастващ хаос и криза на цивилизацията. Всъщност, когато една обществена система няма ясни цели на своето развитие и по същество буксува или се връща назад, тя изпада в криза.

Можеше ли да се избегне тази криза

и човечеството вече с нарасналата си икономическа, финансова и технологическа мощ  обединено да започне да решава своите проблеми, свързани с бедността, безработицата, околната среда, престъпността и сигурността?
Известно е, че в края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век, наред с Теорията за устойчивото развитие в публичната атмосфера на развитите общества беше издигната Теорията и идеологията на конвергенцията между силните страни на капитализма и силните страни на тогавашния държавен социализъм. Представители в науката бяха такива авторитети като американския икономист Джон Кенет Голбрайт, а в политиката Вили Брандт и Франсоа Митеран, които хвърлиха първите мостове на нова "източна политика". Веднага трябва да се каже принципно, че теорията на конвергенцията беше изначално утопична, макар и да признаваше едни или други силни моменти в противоположните политико-икономически системи. От друга страна, обаче двете противоположни обществени системи бяха създали реални предпоставки, върху които можеше да се разгърнат икономически, политически и социални реформи, които да снемат напреженията и дълбоките противоречия и открият хоризонт за свободното, демократично, ефективно и екологосъобразно развитие на тези общества. Именно високоразвитият капитализъм на практика обезсмисли марксисткия принцип, че водещи в системата от производствени отношеня са формите на собственост и показа, че водещи са формите на управление, на реализация на собственостите. Затова реформата трябваше да засегне системата на политическата и правна надстройка, която да социализира участието на тези хиляди, милиони в организацията и управлението на своите общности като гражданско общество и като професионални организации, за да се превърне системата на представителната либерална демокрация в реална участваща демокрация.
От своя страна реалният държавен социализъм беше създал една квазиколективистична икономическа база в лицето на държавната собственост, каквато квазидемокрация беше и в сферата на държавното и общественото управление, опряна на принципа на демократическия централизъм, където решенията се задаваха отгоре надолу и в икономиката, и в цялата обществена система. Предимствата на тази система бяха в осигуряването на безплатно образование и здравеопазване за всички групи население и работа, за всички, които желаеха и можеха да се трудят. Затова тук трябваше да се извършат дълбоки реформи както в икономическата основа на обществото, така и в системата на неговата правно-политическа надстройка. И в двата случая държавата трябваше да бъде главният субект на реформите.

Страхувайки се от бъдещето

от перспективата да загубят своите властови позиции, политическите върхушки на двете противоположни обществени системи предприеха реформи, които по същество се опитваха да реанимират класическите начала на техните системи и по този начин да им придадат нов импулс, съхранявайки статуквото.
Вече над две десетилетия ние наблюдаваме интензивни процеси и движения в идеологиите в "ляво" и в "дясно". В различна степен в развитите общества в левия спектър на политическото пространство се определят и "екологични", и "зелени" партии. На свой ред "дясното" се опитва да възстанови авторитета на класическия либерализъм и консерватизъм. В целия свят вървят процеси на опити за синтези между "левите" и "десните" идеи и принципи на политическа организация и управление на обществата, при което "левите" отиват все по-надясно, а "десните" все по-наляво. В конкретни ситуации те просто разменят местaта си, което хвърля в смут техните поддръжници. Не са редки случаите и на опити да се формира центърът като прагматичен синтез на работещи "леви" и "десни" политики. Редом с тези процеси все по-активни стават като реакция на глобализацията и новия космополитизъм вариантите на десния и левия екстремизъм и национализъм. В тази ситуация резонно възниква въпросът: "Необходими ли са нови идеологии на "дясното" и "лявото" и как са възможни те днес?         
Очевидно е, че чрез конюнктурна, пълзяща след събитията, политика не могат да се решават проблемите на обществата и те ще затъват все повече в кризата. В този смисъл всяка популистка и с неясна идеологическа идентичност политика може да се надява само на временен успех, след който следва фиаско. Това чака не само пръкнали се набързо популистки политически проекти, но и класически партии с традиции, които са загубили своята идейна идентичност и адекватни рефлекси на бързо променящата се национална, регионална и глобална ситуация. (Опитът на страните от Източна Европа и конкретно България е особено показателен в това отношение).
Днес става все по-ясно, че след толкова изкушения народите в демократичните общества все по-малко са склонни да вярват на разни месии с неясна идеология или на провалили се партии, загубили своята идейна идентичност. Това е и причината за силния отлив от участие в парламентарни избори във всички демократични страни. Народите искат да видят

хоризонт в политическите послания

на кандидатите за властта, а такъв хоризонт може да даде само политическа идеология, която се опира на ясни и приемливи за съответните групи население принципи и издига реалистични цели за решаване на проблемите на обществото. Но ако е повече от очевидно, че народите се нуждаят от ясни идеологии от "ляво" и от "дясно", които да заявят уверено стратегическото решение на проблемите на съвременните общества, то възниква обаче големият и труден въпрос: "Какви трябва да бъдат тези идеологии ? Какви са характеристиките на "лявото" и "дясното" днес в глобалнта епоха?".
Днешната епоха е коренно различна от епохата на възхождащия капитализъм и на т.нар. епоха на пролетарските и социалистически революции. Колкото и да са удивени, голяма част от политиците на съвременната ни епоха на "безвремие" без ясни цели, идеали и принципи, както беше и за голямата част от политиците на предишната епоха, двете главни линии на общественото развитие са заложени още от древността с извеждането на преден план на общото (държавата) като водещо (Платон) по отношение на обществото и отделните индивиди и на отделните индивиди към държавата като носещи в себе си общото (Аристотел). За съжаление историята на България през последните 24 години е история на непрекъснатото падение с кратки периоди на леко задържане, родено по-скоро от надеждата и еуфорията на смените, отколкото от реалната политика на държавата. Най-ниската точка на това падение отбеляза периодът на управлението на ПП ГЕРБ, демонстрирала всички най-отвратителни характеристики на политическата класа на прехода - невежество, продажност и алчност. 
Съвременната епоха е коренно различна от всички предхождащи и затова не може със стари образци и решения да се решават проблемите на народите днес. Това означава, че държавата трябва категорично да промени както своята същност, така и своите функции, но също така категорично индивидите трябва да променят своите представи за права и свободи, за своите възможности и отговорности към собствената държава, към другите народи и държави.
В този смисъл противопоставянето в съвременната глобална епоха на "лявото" и "дясното" с техните класически характеристики все повече става безсмислено. Затова днес в създадената ситуация на деформация на историческото движение на човечеството "новото ляво" и "новото дясно" трябва да осъществят прехода към нормалното единство на обществата, върху основата на създадените обективни предпоставки и възможности.

 

Летният сезон тръгва с 10-15% по-високи цени

автор:Дума

visibility 435

/ брой: 58

Цената на яйцата гони световен рекорд

автор:Дума

visibility 428

/ брой: 58

Париж готов на война с Русия за Одеса

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 58

ВМРО-ДПМНЕ отлага промените в конституцията

автор:Дума

visibility 433

/ брой: 58

Евросъюзът отстъпва пред фермерите

автор:Дума

visibility 426

/ брой: 58

Накратко

автор:Дума

visibility 399

/ брой: 58

Десница по дьо Сад

автор:Александър Симов

visibility 459

/ брой: 58

Обирът на руските активи

автор:Юри Михалков

visibility 510

/ брой: 58

Особена порода

visibility 447

/ брой: 58

Престъпен интерес на ЕС

автор:Юри Михалков

visibility 614

/ брой: 58

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ