Възможно ли е?

Парламентарният бойкот на опозицията приключи. С отсъствието на БСП лъсна фалшивото самохвалство на властимащите колко са успешни. В парламентарната зала се настаниха скуката, празнословието, пустодействието и нищоправенето. На пръстите на едната ръка се броят законопроектите, които те уж обсъждаха. С шеги и закачки се приемаха важни за хората документи. Законотворчеството се закотви на дъното. Умопомрачителните заявки за приоритети и предизборни обещания се сринаха като пясъчна кула. Три месеца мнозинството се забавяваше с претоплени закони и прашасали докладчета. 

Проглушиха ни ушите с венцехваления колко сме добре. Премиерът слънце продължава да ни облъчва как в битието си стъпваме по пътека от цветя. И колко са велики делата му...

От днес обаче безгрижието на властимащите ще се вгорчи. Социалистите се връщат в НС по-амбицирани и отговорни от всякога. С нови законопроекти. С амбицията със зъби и нокти да работят за хората. С търсене на отговорност на виновните. С намерението да разбъркат тинята на корупцията и злоупотребите. 

Ще е трудно да се разруши стената на бездушието и да се спука балонът на непукизъм на властимащите. Но е възможно. Когато има отговорност и мисъл за хората.