Възкресение на "Катерина Измайлова" от Дмитрий Шостакович на русенска сцена

Юлияна Караатанасова

Изключително събитие в оперния живот на страната бе премиерата на операта "Катерина Измайлова" от Дмитрий Шостакович, представена на 25 март от Държавна опера - Русе, в рамките на международния фестивал "Мартенски музикални дни", както ДУМА писа. Гости от страната и чужбина, цветът на българското музикантство и вярната оперна публика от града посетиха спектакъла.
Страдание, любов, отмъщение, отчаяние, страх, престъпност, похот се вплитат в музиката на Шостакович, който сам присъства през април 1965 г. в Русе и участва в подготовката на премиерата на операта си "Катерина Измайлова" (втора редакция). В памет на постановчика Евгени Немиров, диригента Ромео Райчев и цялата тогавашна трупа на Русенската държавна опера, настоящият творчески колектив отдаде всички сили да възкреси тази изключителна опера на ХХ век, изпълнявана по целия свят от момента на създаването й през 1934 г. до днес, въпреки дългогодишната й забрана в бившия СССР (между 1936 и 1963 г.).
Операта е с мрачно, трагично звучене, обусловено от криминалния сюжет, свързан с убийства, насилие, издевателства над човешката психика и физика (забранена е за зрители под 16 години и поради натуралистичната актьорска игра и преки сексуални асоциации). Действието се развива в глуха провинция в царска Русия преди революцията - за основа служи повестта на Николай Лесков "Лейди Макбет от Мценска околия", описваща дребните битови отношения в средата на тогавашното търговско съсловие. За разлика от повестта на Лесков, образът на Катерина е изграден от Шостакович в посока оневиняване на героинята, въпреки че тя извършва две убийства в името на любовта като символ на освобождението на човешкия дух. Действието е наситено със събития, в които героите разкриват различни страни от психиката и характера си. Музикалният език е лаконичен, но силно въздействащ - простира се от лиричната руска песен до остри гротески на битовите жанрове, с елементи на пародия или наситен драматизъм. Оркестърът на Русенската държавна опера за пореден път доказа високото си професионално ниво. Адекватно с партитурата на композитора, под диригентството на маестро Тодоров оркестрантите сътвориха самостоятелен смислов план, като многото симфонични епизоди и антракти между картините изиграха роля на неотменна спойка и обобщение на събитията, развиващи се на сцената. Богатият тембров колорит в оркестъра, течащото музикално-сценично действие без прекъсване, свързват творбата с оперните традиции на Мусоргски. Оркестърът свири в широка амплитуда от най-плътната си звучност във фортисимо до разредената картина, обрисувана от солиращи инструменти - забележителни бяха изпълненията на първата цигулка и виолончело, както и на дървените духови инструменти.
Талантливата млада режисьорка Вера Немирова в сътрудничество със сценографката и създателка на костюмите Димана Латева (и двете получили образованието си в Германия), Силвия Томова в ролята на консултант сценична пластика и драматуржката Соня Немирова създават актуална атмосфера на спектакъла, която асоциира с многото лица на насилието в съвременното ни общество. Преобладаващата тъмнина на оголената "до кокъл" сцена развихря въображението на зрителя, който има възможност да "надгражда в съзнанието си" онова, което не вижда, под въздействието на музиката на Шостакович. Метална конструкция, решена на две нива, стълбите и отворените пространства създават условия за динамика и свободно движение на певците и хора, чиито бързи прегрупирания в синхрон с действието или специални танцови номера оставят впечатление у публиката, че всеки артист - солист или певец, озовал се на сцената, има основателна причина да се намира там. И певците в главните роли, и редовите хористи са абсолютно наясно с индивидуалното си присъствие в спектакъла и своя принос като важна бръка от веригата, изграждаща цялото. Всяко движение, всяка стъпка, всяка гримаса на лицето, всеки изпят тон, всеки костюм, всеки детайл от красноречивия декор са изпипани до перфектност на принципа "нито повече, нито по-малко, а точно колкото е необходимо".
Режисьорката Вера Немирова и целият постановъчен екип са вложили максимума от себе си за постигане на разтърсващото внушение на оперния спектакъл. Специални адмирации за Силвия Томова - с явен принос в индивидуалното поведение на певците и особено на звездата на вечерта Мария Цветкова. Нейното поведение, отделено от пеенето, бе впечатляващо по отношение на владеенето на тялото - въпреки нехарактерните и трудни за певец пози, постигнатото пластично майсторство й позволи да се справи блестящо с предизвикателствата на вокалната партия, изработена технически, с увереност и емоционална убедителност и дълбоко вникване в музиката. Особено въздействаща бе арията, изпълнена с копнеж в трета картина "Я в окошко однажды увидела" - образец на руска лирична песен, или изпълнението на певицата в другата крайност от емоции - в напрегнатите моменти от действието с отривисто-експресивни мелодични линии (епизодите на убийствата), или драматичното ариозо "В лесу, в самой чаще есть озеро", пронизано от отчаяние. Мария Цветкова достигна ново стъпало в собственото си развитие в една от най-трудните партии от руската оперна литература.
Силен образ пресъздаде Пламен Бейков в ролята на търговеца Борис Тимофееевич Измайлов - умопомрачаващ и непоколебим в артистичните си изяви, той покри целия диапазон на партията в най-пълнокръвен обем. Низките страсти на жестокост, отмъстителност и похот намериха израз в изпълнението на Бейков, владеещ гласа си не само в пеенето, но и озлобените речитативи, преминаващи на моменти в скоропоговорка. Хорът на изумително вокално ниво - плътен, гъвкав, изгражда релефни мелодични линии, стигайки до карикатурна гротеска, сполучливо внуши лицемерие, жестокост, пиянско забвение и необуздани страсти в пародийните епизоди. Особено потресаващо въздействие постигна в четвърто действие със скръбния хор на каторжнициите - суровата мелодия напомня на аналогични сцени от оперите на Мусоргски. Браво на хормайсторката Стелияна Димитрова!
Тенорът Петър Костов като безскрупулния любовник Сергей преодоля актьорските предизвикателства на ролята и успя да покаже качествата на своя глас и добра вокална техника. В ролята на Аксиния, Теодора Чукурска покори с убедително присъствие и стабилна вокална изява, въпреки развихрилите се страсти на сцената, които не й попречиха да изпълни виртуозно партията си. Петя Цонева като Сонетка порази с богатата палитра на своя мецосопранов глас и прекрасни качества на актриса. Тенорът Александър Баранов сполучливо се въплъти в противоречивия образ на Зиновий, "изрод от здрав баща". В ролята на Дрипавия мужик Георгиос Филаделфевс се представи великолепно, с атрактивна игра и безупречно пеене. Като Свещеника, Стоян Стоянджов бе характерен персонаж и постигна натуралистично внушение в своя образ на пияница. Момчил Миланов като околийски полицейски началник прозвуча авторитетно вокално и реалистично изигра ролята си. Всички певци, пресъздали епизодичните персонажи в операта, допринесоха за високото ниво на спектакъла. Очаква се операта на Шостакович да бъде представена в столицата през ноември.