Ваймарска Украйна?

Въпреки че партията на президента Виктор Янукович "Партия на регионите" получи мнозинство в украинския парламент на неотдавнашните избори в страната и обяви, че е победил, много наблюдатели твърдят, че истинският печеливш във вота е друг - крайната националистическа партия "Свобода" с лидер Олег Тягнибок.
На 13 ноември украинската ЦИК обяви окончателните резултати от парламентарните избори. Според тях местата в 450-местната Върховна Рада се разпределят по следния начин: 185 за управляващата Партия на регионите, 101 за опозиционната "Баткившчина" на осъдената Юлия Тимошенко, 40 за партията на УДАР, 37 за националистите от "Свобода" и 32 за комунистическата партия. Останалите места се вземат от 43-ма едномандатни депутати и седем от други партии, в 5 едномандатни окръга ще има повторно гласуване.
Влизането в парламента на "Свобода" е истинска сензация, защото от създаването си през 1991 г. като Социал-национална партия на Украйна тази формация винаги е имала скромно присъствие само в западните области на страната и не е влизала в националния парламент. До 2006 г. тази партия никога не беше набирала на национални избори повече от 1% и не беше излизала от "западноукраинското гето", както се изразява професорът от Централноевропейския университет в Будапеща Алексей Милер.
 Но по-важното е, че издигането на "Свобода" бележи началото на много опасен етап от развитието на политическия живот в Украйна - крайните националисти получават достъп до обществена трибуна, която до момента са нямали, а това неизбежно ще означава радикализация на и без това сложните обществени отношения между източната и западната част на страната.
Интересна е една българска реакция на влизането на "Свобода" в парламента. На 30 октомври пред агенция "Фокус" политологът доц. Анна Кръстева коментира така: "Те ("Свобода" - бел. авт.) казват: "За нас Русия означава изостаналост. Бъдещето, развитието прогреса, динамиката е Западът и европейската интеграция". Следователно, продължава тя, най-националистическата партия "има парадоксална европейска заявка, парадоксална, защото е с много силна националистическа окраска". По същото време депутатът от руската Държавна дума, също политолог, Сергей Марков казва така: "Свобода" е неонацистка партия, това е позор за Украйна. Всички знаят за това... Страната пожъна плодовете на злото: 15 години учеха в училищата, че е нормално да се признават за герои помагачи на нацисткия режим, че русофобията е нормално нещо. И сега отгледаха такова поколение".
Що за партия е "Свобода"? Създадена като Социал-национална партия, което название се родее със Социал-националистическата партия на фашистка Германия, тя сменя името си със сегашното през 2004 г. Същата година неин лидер става Олег Тягнибок, роден през 1968 г. в Лвов. През 2010 г. Тягнибок се кандидатира за президент на Украйна и зае 8-мо място, с 350 000 гласа подкрепа, основно от Западна Украйна. "Свобода" изповядва следните основни принципи: забрана на комунистическата идеология като човеконенавистническа, връщане на графата "националност" в паспорта, въвеждане законодателно на понятията "титулна нация" и "национални малцинства", приемане на закон за защита на украинския език, законодателно да бъде обявено, че Русия е окупирала Украйна през периода 1918-1991 г., искане за официално извинение и компенсации от Русия за "геноцида над украинския народ", отрицанието на "геноцида" да бъде углавно престъпление, въвеждане на законодателно понятие "антиукраинска дейност", без да се посочва какво точно означава това, снабдяване на страната с ядрено оръжие, задължителен изпит по история на Украйна за получаване на гражданство.
Последният момент е ключов, защото например лидерът на "Свобода" вижда украинската история по начин, който би трябвало да заинтересува прокуратурата във всяка демократична европейска страна: "Те (украинските националисти от периода на Втората световна война - бел. авт.) не се побояха, както и ние сега не бива да се боим, те провесиха автомата през врата си и отидоха в гората, те се готвиха и се бориха с москалите (презрително наименование на руснаците в Западна Украйна - бел. авт.), бориха се с немците, бориха се с еврейството и друга зла сила, която искаше да ни вземе нашата украинска държава". За това изказване Тягнибок се размина само с изключване от редовете на коалицията "Наша Украйна". На следващата година той потвърждава тази си теза за украинската история, като твърди в тв ефира на "5-и канал", че когато е говорил за окупаторите на Украйна: "аз говорих за руснаците, немците, жидовете (евреите)".
Близката съратничка и вече депутат в Радата Ирина Фарион пък е известна с агресията си спрямо руския език, използван в бита от почти всички граждани на страната й. Ето някои нейни изказвания от последните години: "Руският език в Украйна не може да бъде нито регионален, нито втори държавен, той е език на окупаторите", "Двуезичието е наследство от московската окупация. През юни 2010 г. Фарион заявява, че 5 милиона "украинци-дегенерати, които не искат да говорят на украински език", трябва да бъдат пратени в затвора. Най-чудовищното, което обаче чуха от нея украинците, беше казано от нея на деца от детска градина по повод на имената на малчуганите. Като се обръща към едно момиченце пред камерите, тя му казва: "Никога не бъде Альонка. Ако станеш Альона, си събирай куфарите и отивай в Московия", "Петя също трябва да се махне оттук, ако не стане Петрик. Петгодишно момиченце, което казва на Фарион, че се нарича Лиза, е обидено публично от нея, защото според националистката името Лиза идвало от "лижа". През лятото на тази година по нейно искане е уволнен шофьор на маршрутка в Лвов, защото отказал да изключи радиото, от което звучали песни на руски.
Проф. Алексей Милер отбелязва, че за разлика от други радикални националисти от Западна Европа "Свобода" търси основния си враг не сред имигрантите, а вътре в самото общество. Борбата е срещу всички, които мислят различно от "Свобода". Проф. Милер е открил интересен момент в проекта за конституция на партия "Свобода". В него се говори за "европейски украиноцентризъм", а като цел е посочена - Украйна да стане "геополитически център на Европа" и да създаде държава, внимание, която ефективно да защитава "жизненото пространство на европейската нация". Да ви звучи познато?
Както виждате, тези хора дават изключително силна "европейска заявка", както се изразява политологът Анна Кръстева, в която няма нищо парадоксално. Всичко си е както трябва - последователно лансиране в публичното пространство на откровено фашистки и русофобски тези, които очевидно пускат кълнове в украинската политическа нива. Да се нарече това "европейска заявка", па макар и с различни условности, е меко казано неразбираемо. Освен ако в Европа не разглеждат русофобията като мерило за европеидност.
Според проф. Милер: "същественото влошаване на и без това недоброто икономическото състояние на страната, а това е твърде вероятно, създава типична "ваймарска" ситуация". Т.е. такова състояние на обществото и държавата, което разчиства пътя на фашистките партии към властта.
Не всички наблюдатели обаче споделят тази теза. Политическият наблюдател от Харков Денис Азаров смята, че страховете, свързани със "Свобода", са пресилени. Според него няма никакъв триумф на националистите. Високият електорален резултат на партията на Тягнибок той свързва с омерзението на украинците от останалите политически сили - и управляващата, и опозиционните. За руското електронно издание "Взгляд" той коментира, че властта и опозицията вече са се изравнили по брой на корупционните скандали и дрязги. "Като гласува за партия, която съществено се отличава от украинския политически мейнстрийм, много избиратели казаха "не" на този мейнстрийм". Национализмът няма нищо общо тук". Според Азаров издигането на "Свобода" до национално ниво ще подлее вода на националистите, защото широката публика ще види какви са те в действителност и ще се отдръпне впоследствие.
Въпреки полярните мнения едно е ясно: и тези парламентарни избори потвърдиха за пореден път разделението на Украйна на два политически и дори мировозренченски лагера. Именно това е най-опасното за страната, електоралният ръст на фашизоидите от "Свобода", независимо дали той е трайно явление или не, е само задълбочаващ се симптом на това разделение.