Въстание на индианците заплашва Канада

В Канада има над един милион индианци, които живеят в над 600 обособени резервата. Наблюдателите отбелязват, че заради безработицата, липсата на субсидии и внимание на правителството към проблемите им, жизненото равнище на коренното население на Канада е много по-ниско от това, което има бялото население на Канада и дори индианците в САЩ. В началото на годината седем коренни канадци изминаха пеша разстоянието от 1600 километра до столицата на Канада в знак на протест срещу условията за живот в резерватите. Те започнаха своето пътешествие през януари 2012-а от отдалечената община Уапмагустуи в северозападната провинция Квебек, където живеят индианците кри. Протестиращите достигнаха сградата на канадския парламент в Отава. Индианците заявиха, че не е направено нищо, за да се реши проблемът с жилищата и недостига на училища. Освен това индианците смятат, че канадските закони за защита на околната среда нарушават техните права за лов и риболов.
В нов доклад, публикуван от научно-изследователския институт Макдоналд-Лаурие с автор Дъглас Бленд, военен в оставка и професор, се казва, че в близко бъдеще търпението на канадските индианци може да свърши. Вместо мирни акции на протест те може да се решат на пълномащабно въстание, твърди Бленд.
Основните проблеми на канадските индианци се коренят в системата, която е принудила "Първите нации" (така в Канада наричат индианските племена) да живеят в резервати. На практика те са се превърнали в техни заложници: поради липсата на ресурси и инфраструктура в резерватите е невъзможно да се прави бизнес. Единственото занятие на индианците са традиционните занаяти, ловът и риболовът. Те също така не могат да напуснат резервата и да отидат в града, тъй като сложната форма на жилищна собственост в резерватите не позволява къщите там да се продават.
Освен това канадските власти под натиска на консервативните сили направиха редица промени в законодателството, които намалиха екологичната защита на реките и другите природни ресурси. Това от своя страна заплашва дори традиционните занаяти, с които се занимават индианците.
Тежък проблем е и недостигът на училища: на практика до края на ХХ век правителството на Канада насилствено пращаше малките индианчета в училища извън резерватите, където ги учеха на английски и френски език в общи класове. Заради това десетки хиляди индианци бяха подложени на насилие от страна на техни връстници и учители.
ООН обяви тези действия за геноцид, но едва през 2008 година канадското правителство се извини за тази практика. Властите обаче така и не дадоха достатъчно пари за училища за племената, поради което в Канада се появи цяла армия от млади нискограмотни индианци. Те не успяват да си намерят работа и все по-често тръгват по наклонения път и стават престъпници, занимавайки се с грабежи и кражби на автомобили.
Всичко това доведе до възникването на движението "Не на бездействието", което за първи път обедини членовете на различни индиански племена за провеждането на протестни акции и гладни стачки. Както смята Дъглас Бленд, ако исканията на коренното население за предоставяне на финансова помощ, справедливо разпределяне на доходите от добива на суровини и създаване на цялостна система за образование за населението в резерватите не бъдат изпълнени - племенните вождове могат да се обединят и да вдигнат въстание.
Според Бленд индианците, които живеят в различни резервати, могат да разгърнат пълномащабна партизанска война. Те отлично се ориентират в слабонаселените райони на Канада, могат да взривяват тръбопроводи, железопътната инфраструктура, както и други подобни акции, без да влизат в открити сблъсъци с правителствените войски. Според мнението на експерта това може да доведе до краха на канадската икономика.
Бленд е убеден, че съществуващата полицейска система в Канада просто не може да се противопостави успешно на въстание, а армията може да бъде въвлечена в дългогодишна кръвопролитна война, която заради огромната територия на Канада ще бъде много трудно да бъде спечелена.
Според експерта най-уязвими в случай на бунт на територията на Канада ще са Манитоба, където се намират основният възел на железопътната мрежа на страната и най-важните водохранилища, провинция Саскачеван, където са концентрирани най-важните петролопроводи и газопроводи. Атаките срещу обекти на инфраструктурата обаче могат да бъдат опасни и за други региони.
Не всички анализатори обаче смятат, че кризата неизбежно ще доведе до въстание на индианците. В интервю за телевизионния канал "Ал Джазира" професорът от Университета в Манитоба Питър Кулчински заяви, че нищетата на канадските индианци може да бъде преодоляна лесно. Той вижда решението в развитието на екотуризма и отмяната на плановете за строителството на големи инфраструктурни проекти, които водят до екологични проблеми в районите, населени с индианци.
Общит брой на индианците, ескимосите и метисите в Канада е 1,173 милиона души или 3,8 процента от населението на страната. Сред най-известните групи племена са ирокезите и алгонкините. Британските колониални власти успяват да покорят всичките индиански племена едва в началото на ХХ век след редица кръвопролитни войни. След това те са се опитали напълно да ги асимилират.
Едва през 1960 година индианците получават право на глас в националните избори. И до днес обаче много изследователи са на мнение, че канадското правителство дава прекалено малко на индианците в сравнение с останалото население в страната. Освен това големите инфраструктурни проекти унищожават тяхната среда, без да им се дава възможност напълно да се интегрират в канадското общество.
Протестите в Канада не затихват още от миналата година. Стигна се дотам, че вождът на племето аттауапискат Тереза Спенс, която оглави битката на канадските индианци за независимост и автономия, заедно с Международния комитет на индианците от американския континент се обърна в съвета по човешките права на ООН с жалба срещу канадското правителство. Канадските индианци се оплакват, ча властите нарушават правата им. Представителите на коренното население на Канада твърдят, че новият бюджет на страната, приет от правителството, лишава индианците от контрол над резерватите и облекчава процедурите при изграждането на големи инфраструктурни и индустриални проекти, които вредят на околната среда.

(По материали на чуждия печат)


Протестното движение "Не на бездействието" обедини повече от 1 милион местни индианци. Те се оплакват, че сред общностите им се наблюдава непропорционално висока безработица, наркомания и самоубийства


Протестите на индианците не стихват вече една година


"Това е индианска земя", пише на надписа на моста


Индианците се оплакват, че децата им растат неграмотни заради недостига на училища в резерватите


Резерватите обричат децата на мизерия


Нищета и безработица цари в резерватите


Ловът и риболовът са единствените занаяти, достъпни за индианците


Големите инфраструктурни проекти продължават да настъпват, унищожавайки индианските земи