Васил Василев: Безразличието на властите за съдбата на българите в Украйна е престъпно

Бесарабските българи от селата Кюлевче и Дмитровка, Одеска област, протестираха срещу насилствената им мобилизация. Засега повиквателните могат да се отказват, но има информация, че се обсъжда на правителствено ниво в Украйна след време мобилизацията да стане задължителна, като повиквателните да се връчват в присъствието на местните органи на реда. Все още обаче няма реакция от страна на българските власти. Темата коментираме с Васил Василев, председател на Общобългарския комитет "Васил Левски".
- Как си обяснявате, господин Василев, липсата на реакция от страна на властите тук в България?
- Аз по-скоро мисля, че това отношение, тази липса на реакция е крайно възмутителна. Това е непростимо, това е позор. На няколкостотин километра от нас стотици хиляди българи са въвлечени насила в един чужд за тях конфликт и са заплашени от унищожение и от всички бедствия, които войната носи за обикновените хора. Ние знаем за убити досега 11 българи, двама от които са изгорени живи в Одеса. Знаем и какво очаква останалите. В най-добрия случай преселение и бедствия, а в най-лошия - осакатяване и смърт. И аз се питам кога президентът, министър-председателят, народните представители ще отделят внимание на този като че ли маловажен за тях случай - като унищожат корените на българското население в Украйна? Не зная дали те са наясно, че Полша отвори вратите си за поляците от Украйна, че Унгария отдавна направи това. Защо нашите не вземат пример от Израел, който воюва за спасението на всеки застрашен евреин по света? Преди няколко седмица Нетаняху заяви в Париж, че Израел ще приеме веднага всеки френски евреин, който се опасява от преследвания и антисемитски изявления. А българите в Украйна не се опасяват от изявления, те се страхуват да бъдат хвърлени против волята си в месомелачката и изтребени. И затова ми се струва, че мълчанието за съдбата на българите в Украйна е престъпно, че безразличието на властите е убийствено. То не само отчуждава българите там от майката родина. То показва и на българите тук, че държавата се е превърнала в мащеха за съдбата на българския народ.
- Какви са полезните ходове на българските власти оттук нататък според вас?
- Правителството, президентът, Народното събрание трябва още тази седмица да излязат със специално решение и да обявят, че България ще отвори вратите си и ще даде убежище и подслон на всички наши сънародници, които бягат от ужасите на войната там. Нека не забравят, че това не са бежанци, това не са чужденци, това са хора, които пазят и носят нашата култура, нашите традиции и обичаи, които говорят нашия език. Те са също такива българи, каквито сме и ние. И ние, и държавата нямаме право да ги изоставяме по този, още един път, позорен начин. Правителството трябва да реагира незабавно, държавната власт трябва да се обедини и да покаже, че действително българската държава се грижи за всички свои сънародници. И когато те са в опасност, нейното призвание е да им даде убежище и подслон. Това трябва да бъде направено и аз се надявам, че ще бъде направено час по-скоро. И вече получавам много писма и отзиви, в които хора предлагат къщи, и апартаменти, и работа, загрижени за съдбата на тези наши сънародници. И затова е още по-жалко мълчанието по този въпрос. Нито да, нито не. Скриват си главата в пясъка и като че ли се надяват, че с изтреблението на българите там и изтръгването им от корен ще ползват сталинския завет - няма човек, няма проблем.
- Има ли обаче страната ни капацитет да приеме тези наши сънародници? Казвате, че получавате писма с хора, които са готови да ги приемат, но виждаме на държавно ниво какви проблеми има при наплива от бежанци.
- Това не са същите бежанци. Това са наши сънародници, единоверци, хора, с които споделяме език, обичаи, нрави; хора, които са работливи; хора, които поради това, че бягат от войната, със сигурност ще намерят много по-добър прием в България. Така или иначе, няма какво да си заравяме главата в пясъка и да страдаме от глобалистични и космополитни амбиции. Те са ни по-близки от тези, които идват от Сирия. И ако има място за всички, то трябва да има място за тях.