Васил Михайлов празнува в образа на Дон Жуан

75 години на сцената на живота, над 60 години на сцената на българския театър, над 50 години на малкия екран и в киното, стотици роли, десетки награди - това са само част от достойнствата на личността, която стои зад познатото на цяла България име - Васил Михайлов. Роден, кален и хиляди пъти изпитван в аплаузите на своята публика, големият актьор реши да отбележи годишнината си заедно със своите почитатели, приятели и верни зрители в София (5 и 21 април), Сливен (15 април), Бургас (17 април), Провадия (18 април) и Велико Търново (19 април), потопен във вълнението на най-неподправените и честни очи - тези на своите зрители, научи ДУМА от екипа на "Армията".
След като изигра титаничните образи на сцената на театър "Българска армия" - Васка Пепел от "На Дъното" (1968), Лопахин във "Вишнева градина" (1974), Дантон в "Делото Дантон" (1974), Стамболов във "Величието и падението на Стефан Стамболов" (1941), Галоти в "Емилия Галоти" (1996), Стария Глауш в "Железния светилник" (2011), а също незабравимите екранни превъплъщения на Кубрат в "Хан Аспарух" (1981), Капитан Петко войвода във "Капитан Петко войвода" (1981), Хан Крум в "Денят на владетелите" (1986), Сюлейман ага във "Време разделно" (1987), този път Васил Михайлов ще се срещне с почитателите си в образа на Дон Жуан в "Завещанието на целомъдрения женкар" от Анатолий Крим, реж. Ивайло Христов.
Спектакъл на театър "Българска армия", в който титанът разгръща актьорската си мощ и мъжка същност в образа на най-великия любовник на всички времена. В деликатното и хармонично партньорство на младите си колеги - Гергана Данданова, Лидия Инджова, Тигран Торосян и Леонид Йовчев (гост), Васил Михайлов създава един все още страстен, мъжествен и волеви, но и същевременно помъдрял образ на Дон Жуан. Образ, чрез който актьорът изповядва не само философията "на" и "за" любовта, но и философията на личния си житейски опит. Вълнуват отблясъците на лично преживени трепети, страсти, възторзи и страдания. Сякаш любовта е намерила лик и глас, през който да се изповяда в нозете на публиката.
"Завещанието на целомъдрения женкар" е поканата, която Васил Михайлов лично изпраща до своите зрители - неговия избор да отпразнува и отбележи своите 75 години на сцената на живота.