Стихотворението
Васил Левски
/ брой: 32
Георги Константинов
В историята Левски е един от от нас.
Но кой от нас усеща
горда близост с него?
Сред тази надпревара за пари и власт
той някак отстрани замислено ни гледа...
Защо така живеем? Накъде вървим?
Защо на егоизма
прислугва Свободата?
И в днешно време Левски е недостижим -
не можем да достигнем
безкористта му свята.
Не е възможен Левски в друга някоя страна.
А в днешната България
дали е той възможен?
Да имаме водач към обща добрина,
да виждаме борец за правда,
главата си заложил?
Май отговорът скрит е под тежкия венец...
И днес е нужен Левски
на отечеството мило...
Велико родолюбие го прави наш светец.
И негов ореол е
клупът на бесило.