Вашингтон загърби "черното" си минало

Дойче веле

Преди 50 години (2 юли 1964 г.) беше сложен край на расовото разделение в САЩ. Но станаха ли афроамериканците равноправни, независимо че имат "свой" президент? Някои отговори потърсихме в "шоколадовия квартал" на Вашингтон.
50 години след приемането на Закона за гражданските права в САЩ афроамериканците в страната продължават да се борят за равноправие. Основният им проблем: скъпите наеми и лошото образование. Това е особено добре забележимо във вашингтонския квартал Анакостия - известен с преобладаващото си чернокожо население. В продължение на години той е буквално в катастрофално състояние - с порутените си фасади и многобройните магазини за алкохол.
Днес наред до старите постройки вече се издигат спретнати къщички с грижливо окосени градинки. "Сутрин виждам как от тези къщи излизат бели хора, за да отидат на работа. По-рано нямаше такова нещо", разказва социалната работничка Джуди Хоукинс, която от 40 г. живее в квартала. Анакостия се променя, но за кого? "Струва ми се, че разхубавяването на училищата, както и на къщите и магазините не се прави заради нас", казва Джуди Хоукинс, която е афроамериканка.
Тя всекидневно се среща с хора, живеещи на ръба на оцеляването. В социалния център, в който работи Хоукинс, се предлагат храни, дрехи и консултации на нуждаещите се. Почти всички посетители на службата са чернокожи. Най-големият им проблем е жилищният, казва Ая Тейлър, която също работи в службата. "В Анакостия почти не може да се намери къща под 200 000 долара. Само допреди 5 г. имотите бяха доста по-евтини. Това, че кварталът се разкрасява, е добре. Но хората, които едно време го населяваха, и които вече са изтласкани навън от високите наеми, не могат да се възползват от това". Тейлър има предвид най-вече чернокожите жители.
Вашингтон от векове е свързан с афроамериканското население. Белият дом и Капитолият са построени с помощта на робски труд. След отмяната на робството градът се превръща в магнит за освободените чернокожи американци. Младите са можели да следват в университета, по-възрастните намирали работа в администрацията. През 1957-а Вашингтон става първата американска метрополия, в която чернокожото население преобладава. Затова и получава прозвището "Шоколадов град".
Но тенденцията после се обръща. През 2011 г. броят на афроамериканците за първи път спада под 50%, при положение че през 1970-а е бил 71 на сто. Мнението на експертите е, че основната причина за това е нарастващата привлекателност на града и свързаният с това по-засилен интерес от страна на по-заможните среди.
"Вашингтон стана космополитен", казва политологът Етълберт Милър от университета "Хауърд". Той пристига в столицата през 1968-а. "Тогава всичко все още беше разделено по расов признак", казва 64-годишният афроамериканец. По онова време имало цели части на града, в които изобщо не се мяркали чернокожи и обратното. По-късно обаче започнали да се появяват... солариуми. "Това беше първият знак, че нещата са се променили завинаги", отбелязва Милър. Построени били нови ресторанти и магазини, цените хвръкнали до небето. Днес кварталът, за който говори ученият, е населен предимно от бели, докато много афроамериканци са останали на улицата.
Неравенството между черни и бели е факт и според Джуди Хоукинс. Дори изборът на Барак Обама за първи чернокож президент на страната не е променило нищо, смята тя. "Когато бях малка, ми казваха: бъди прилежна в училище, работи здраво и ще оцелееш! Днес самата аз имам големи деца, които ми казват: "Мамо, говорила си ни небивалици!".
За да се постигне повече справедливост, трябва да се промени училищната система, казва Робърт Котрол от университета "Джордж Вашингтон". "По-заможните жители на Вашингтон изпращат децата си в частни училища или се изнасят към богатите предградия", обяснява ученият. А чернокожото население не може да си позволи нищо подобно.
И колежката на Хоукинс - Шерита Евънс - смята, че в Анакостия има нужда от повече пари за образование. Съгласно проучване от януари т. г. квотата на тези, които прекъсват училище, е 20 процента. Евънс е категорична, че 50 г. след приемането на Закона за гражданските права Вашингтон все още има какво да наваксва.