Въртоп

Все по-смешен, най-вече в собствените си очи. Това е премиерът Бойко Борисов година и четири месеца след началото на третия му мандат. "Ще ми се смеят, ако пак подам оставка". Това са неговите думи, които са напълно справедливи, защото действително му се смеят, както се смеят и на Цветан Цветанов, който през юли м.г. заяви в парламента: "Има Борисов-1, Борисов-2, Борисов-3, може да има и Борисов-4." Това последното обаче е смях през сълзи, защото много хора осъзнават, че създадената от ГЕРБ машина за гласуване, и комфортна медийна среда, е в състояние да реализира заканата на Цветанов.
От май 2017 г. та до ден днешен вероятно няма седмица, в която правителството на ГЕРБ да не е изпадало в скандална ситуация. При това с времето честотата нараства. Ако преди година между "Суджукгейт" и "Кумгейт", скандала с ремонта на НДК и скандала с опита да се купи ЧЕЗ имаше по няколко седмици толеранс, то сега всеки ден имаме по някое чудо и то увлича управлението на ГЕРБ като въртоп, а страната я повежда към предсрочни избори, които са вече въпрос на време и преценка от страна на Борисов, кога ще са му най-удобни. Не бива да има грам съмнение - за Борисов няма избор между опозиция и присмех ако пак е на власт, за него властта е начин на оцеляване.
Но тя се изплъзва от ръцете му. С Бойко Борисов не се случва нищо по-особено от това, което се е случвало с други авторитарни лидери и диктатори дори. Спират да ги обичат. Омръзват. Любовта се износва и започва търсенето и намирането на кусури, а после идва и омразата. Образът на Борисов е вече крайно износен и не вдъхва респект. Свидетелство за това е откровеният шантаж на Валери Симеонов от НФСБ, който реди условие след условие, нещо немислимо за предишните "патерици" на Борисов във властта. Гръмването на "три бушона" под формата на министерски оставки също показва, че Борисов-3, по-скоро се страхува от бъдещето, отколкото иска да го предизвика, както беше през февруари 2013 г. Напрежението в страната вече избива под най-разнообразни и дори не изглеждащи като особено опасни поводи - заболявания по животните, автокатастрофи. Това внася все по-голяма несигурност в действията на властта, тя просто не знае "откъде ще й дойде" следващият път. На този фон опитът на Волен Сидеров, който довчера ругаеше Борисов, да спасява реномето на премиера, както и желанието на Красимир Каракачанов за стои колкото се може по-дълго във властта, само добавят онази нотка на нелепост, която отбелязва края на едноличното управление.
Бойко Борисов има достатъчно нюх, за да схване, че лостовете може и да са достатъчни, за да спечели предсрочни избори, но следващото управление ще бъде истински потрес. За свои и за чужди. Но логиката на деспотичната му власт, при която е принуден да залага на все по-непопулярни фигури, ще го тласне към този вариант, колкото и да не му харесва, защото обкръжението му също не се вижда извън властта. Той вече е стъпил на шейната, Нашата Анушка, под формата на Цветанов, вече е разляла маслото, пророкувала е новия кабинет на ГЕРБ. Цветанов винаги е казвал, че политиката е за отговорни хора, които могат да изпълнят обещанията си.
Ще има ли Борисов-4, г-н Цветанов?