Варшава срещу Брюксел

На току-що завършилата във Варшава среща на страните, приети в ЕС след 2004 г., станахме свидетели на най-силната до момента заявка на източноевропейските страни за участие в делата на съюза. Няма съмнение, че искането да няма двойни стандарти (илюстрирано толкова добре от казуса с храните в Западна и Източна Европа) е основателно и е нещо добро. 

Притеснително е обаче това, че инициативата идва от Полша, която гони предимно собствените си интереси. Премиерът Матеуш Моравецки, домакин и инициатор на срещата във Варшава, само преди дни в своя статия очертава полската визия за Европа. В нея, освен другото, той настоява за повече правомощия на националните правителства и по-малка роля за Брюксел. Тези претенции обаче получиха добър отговор от зам.-председателя на Европейската комисия Юрки Катайнен. "ЕС не е просто машина за пари или крава, която можете да доите. Очакваме по-значителен принос от страна на Полша за бъдещето на Европа", заяви той преди срещата и след публикуването на статията на Моравецки. 

Независимо дали харесваме Брюксел или не, в случая Катайнен е прав - Полша е най-големият нетен получател на европейски фондове в целия съюз. 

В същото време правителството непрекъснато се заяжда с Брюксел и настоява да си прави каквото иска и както иска. Да, но като искаш едни пари, трябва да спазваш и едни правила. И не на последно място - Полша твърде често отстоява не европейските, а американските интереси. Очаква се дори след напускането на Великобритания Полша да е страната, която ще бъде троянският кон на Америка в сърцето на Европа. И настоящето предложение на поляците може да се разглежда по този начин - като опит за отслабване и обезличаване на Европейския съюз, така че САЩ да могат да продължат да доминират на континента и да ни защитават от "лошите руснаци". Горе-долу такова е и положението в Унгария, с тази разлика, че Орбан поне не го играе маша на чужди интереси. 

Притеснително е и още нещо. В статията си Моравецки критикува "Северен поток 2" и предупреждава за "опасността", която представляват връзките с Русия. Няма никакво съмнение, че Полша ще се опита да наложи доста крайните си за нашите разбирания тези и на останалите участници в срещата, сред които беше и нашият премиер Борисов. Дали той ще се поддаде, ще видим. Но пък не пропусна да направи поредния си бомбастичен и неадекватен коментар - как сме показали, че можем да сме на кормилото на Европа. Само че една хвърчаща декларация нищо такова не показва. 

В крайна сметка, ако тази инициатива има само за цел Източна Европа да получи полагаемото й се място в ЕС, тогава тя би била прекрасна. Ако обаче тя ще има за цел да противопостави Източна Европа и на Русия, и на Западна Европа, тя може да бъде изключително вредна за цяла Европа - от Урал до Лисабон.