Върнал се е страхът

Кольо Колев
агенция "Медиана"

Изследването на политическите нагласи у нас в момента, направено от агенция "Медиана", показа, че голям процент ОТ ХОРАТА определено имат сериозни съмнения в това, че изборите ще са честни както по отношение на принудения вот, така и по отношение на възможността да бъдат притискани по един или друг начин, така и по отношение на купуването и продаването на гласове. Нещо повече, изследването показва, че всеки седми избирател малко или много се чувства застрашен свободно да изяви политическите си предпочитания. Сблъскваме се с един феномен, който познавахме някъде в началото на 90-те години: страх. Страх от политическата волеизява.
Всичко това създава една доста неприятна атмосфера около тези избори. От една страна, хората се страхуват, че всякакви мръсни прийоми ще бъдат използвани, от друга страна, част от тях се страхуват, че могат да бъдат преследвани по политически причини и, от трета страна, са нагласите самите избиратели да продават гласове, а при това положение ще има и кой да ги купува. Това създава една доста нездрава атмосфера около самите избори. За съжаление Изборният кодекс се концентрира само върху един проблем, който не е особено страшен, когато става дума за изборите на европарламент, на парламент, на президент. Това е изборният туризъм. Той няма абсолютно никакво значение, когато става въпрос за големите избори, в това число и секциите в чужбина. Неговото значение е само по време на местните избори, когато в една малка община, примерно 100-200 гласа могат да обърнат нещата в друга посока. За съжаление широко рекламираният Изборен кодекс, който едва ли не щеше да оздрави демократичната процедура, обърна внимание върху това, а не върху принудения вот, купуването на гласове, всичките тези гримаси на демократичния процес, които деформират и самите избори. Не са поставени достатъчно сериозни спирачки пред тези гримаси.
По отношение на кандидатите за президент проучванията са още много далечни и предварителни. Първо, не са ни известни кандидатите за президент на всички политически партии, основно - на управляващата партия. Какво се очаква? Да дойдат едва ли не в последния момент и да ни хързулнат една непозната фигура, за да се разчита на партийно гласуване. При това положение социолозите сме изправени пред доста странната ситуация - вече навлизаме в предизборния период, а не можем да определим относителната тежест на отделните кандидати. Затова въпросът ни се задава по този начин: възможно ли е да гласувате за някои от тези кандидати, като пред кандидата на ГЕРБ продължава да не стои лице. Това излиза малко безумно, но все пак показва нещо много важно - кои ще бъдат основните играчи. Без всякакво съмнение това ще са Ивайло Калфин, Меглена Кунева и енигматичният кандидат на ГЕРБ. Най-верятно изборите ще се решат на два тура. Г-жа Кунева вече месец и нещо под някаква форма прави своята кампания, г-н Калфин все още е неизвестен като кандидат дори на част от симпатизантите на БСП. Това, което ние, социолозите и журналистите, знаем, далеч не е това, което знаят хората. За да навлезе една кандидатура, трябва време, да бъде говорено, да бъде обмислена като такава. Затова още е рано да се говори кой ще бъде първи, кой втори, кой трети. Тепърва ще се консолидират избирателите около една или друга кандидатура.
А спадът в предпочитанията към Бойко Борисов е съвсем очакван. Досега наблюдавахме един феномен, който изглеждаше така - доверието в ГЕРБ спада, а г-н Борисов изглежда незасегнат от това. хората все повече си казват, че ако не са доволни от управлението на ГЕРБ, за това носи вина и министър-пхредседателят. Съвсем естествен е при това положение и спадът на неговия личен рейтинг.