Върхът

Бузлуджа е връх висок в нашата история заради героичната смърт на Хаджи Димитър, обезсмъртена в Ботевата балада, свято място, превърнало се в символ на национална гордост. Но този връх е висок и защото тук през 1891 г. се роди социалистическата партия. Нищо, че "новите идеологически хигиенисти" зачеркват социалистическото Оборище и ни винят, че сме подменили националната памет за Бузлуджа. Но няма гума, с която се изтриват събитията от тетрадката на историята. Погледнете само кои са чучулигите от първото социалистическо ято - изключителни умове и необикновени личности. Димитър Благоев - неукротим рицар на духа и перото, всестранна личност, един от малцината наши енциклопедисти, завършил Цариградската гимназия и университет в Петербург, владеещ руски, немски и турски език; първоосновател на Партията на руските социалдемократи. Никола Габровски - руски възпитаник, завършил право в Женева, участник в учредяването на Втория интернационал, блестящ адвокат, главен редактор на "Работник", убит през 1925 г. Янко Сакъзов - учил в Йена, Лайпциг, Лондон и Париж, пише и превежда от немски, френски, английски и руски. Георги Кирков - поет, публицист, народен трибун, даровит хуморист, с образование от Виена и Берлин. Кръстьо Раковски - блестящ интелектуалец, учил в престижни университети - Женева, Берлин, Монпелие, Париж. Гаврил Георгиев - високообразован, полиглот с явна дарба към езиците, публицист-полемист. Георги Бакалов - изтъкнат литератор, автор на книги с литературоведски и исторически изследвания, учил в Женева, издател. Да продължа ли с Христо Кабакчиев, Костадин Бозвелиев, Евтим Дабев, Слави Балабанов, Вела Благоева, Роман Аврамов... Такива хора - ерудити, европейски възпитаници, високообразовани, общували с личности като Плеханов, Ленин, Бебел, Гед, Жорес, Кауцки, Меринг, Роза Люксембург, донасят и утвърждават най-модерните идеи на ХIХ в. Така че станалото на Бузлуджа е събитие не само българско, то носи изцяло европейски дух.
Но искате ли да прекрачите в храма, наречен Бузлуджа, и да се върнете във времето на чучулигите, по-добре да разгърнете книгата на Димитър Генчев "Първоапостолите на идеала". За мен най-доброто, написано за основоположниците на социализма от позициите на ХХI в., са "щрихите към портрета на...", излезли под перото на писателя историк. След прочетеното може би ще се попитате: "Що е социализъм и има ли той почва у нас?" Александър Лилов формулира знаменития Благоев въпрос още по-конкретно: "Що е социализъм в информационната епоха и има ли той почва у нас?"
Аз ще си остана "при злобата на деня". Но ще я прекарам през бузлуджански телескоп. Първоапостолите развяха от върха социалистическото знаме, защото виждаха в него "спасението на всички български работници, на целия угнетен български народ". Тази година, след 120 години на историческия връх, БСП е длъжна да издигне знамето на спасението. Огледайте се в политическия пейзаж - няма кой друг да предотврати националната катастрофа, към която търкаля изстрадалата ни страна управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов, превръща я в антиконституционна, полицейска държава и ни връща към диктаторство и авторитарност. Само БСП може да спре безвремието, в което ни заставят да живеем, да се измъкнем от политическия, икономическия, нравствения и духовния хаос, от лъжите, ненормалността и абсурда, та да се извлечем от блатото на мизерията и душевната нищета и страшната простащина. Не искаме да живеем самоубийствено, в страх и несигурност, не искаме да убиваме себе си и децата си, да ги обричаме на опростачване и бездуховност, да ги прогонваме немили-недраги по чужди земи. Но как да се отърсим от комплексите, породени от втълпяваното ни чувство за вина заради предишни управления и заради краха на държавния социализъм. Как да излезем от черупката на парламентарна партия. За спасяването на отечеството от Бойково-гербовата напаст не пречи, ако се налага, да се съюзяваме и с дявола, защото по-черен дявол от управляващата партия няма. Ако го оставим на мира, чакат ни черни дни. Няма да е лесно, тъй като ГЕРБ все още има поддръжката на голяма част от населението - на едни им харесва Бойковото заиграване "по народному", мускулната му мисловност, други още лековато вярват в месианската му роля, трети пък трудно ще преглътнат, че са се оказали измамени, четвърти са или разочаровани от политиката, или обявяват всички политици за маскари.
А в тази си спасителна мисия ще трябва да убедим първо себе си, за да накараме целия народ да ни повярва. Доверие трудно се печели и лесно не се връща. Но да погледнем към върха!