07 Юли 2022четвъртък11:29 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще духа до умерен североизточен вятър и температурите навсякъде ще се понижат. Преобладаващите максимални ще са между 25°С и 30°С. Краткотрайни валежи, гръмотевични бури и градушки ще има на много места в източната половина от страната. Над западната половина ще преобладава слънчево време с временни увеличения на облачността. Днес ще духа до умерен североизточен вятър и температурите навсякъде ще се понижат. Преобладаващите максимални ще са между 25°С и 30°С. Краткотрайни валежи, гръмотевични бури и градушки ще има на много места в източната половина от страната. Над западната половина ще преобладава слънчево време с временни увеличения на облачността.

Черно на бяло

Коста Скутунов:

Въпросът се реши чисто по български

Французин, замесен в подготовката и изпълнението на атентата през 1925 г., е осъден е на смърт, но е освободен

/ брой: 280

visibility 86

Христо Георгиев


Има детайли, дори за подробно изследвани от историографите събития, които са малко известни или съзнателно скривани. За атентата в черквата "Св. Неделя" през 1925 г. днес обикновено се пише, че е дело на комунисти, но рядко се споменава, че след тежките убийства и репресии над комунисти и земеделци през 1923-1924 г., намиращият се в странство Васил Коларов е призовавал другарите си в България да се въздържат от въоръжен отговор и дори заедно с Георги Димитров и Станке Димитров е взел решение те да преминат към легални политически действия. Животът на Васил Коларов се преплита съдбовно с този на морския офицер Коста Скутунов - човек, свързан организационно с комунистическата партия и участвал в конгреса й през 1922 г., който през 20-те години става служител в двореца и е високо ценен от цар Борис ІІІ. Скутунов (1890-1965) е бил адютант на царя, военен комендант на двореца, съпровождал е Борис ІІІ при най-отговорни и опасни мисии, запазва винаги уважението си към царя. Съгражданин на Коларов, близък с него от ученическите им години в шуменското Педагогическо училище, Скутунов е причината цар Борис да разпореди освобождаването на арестувания Васил Коларов през 1923 г. След малко повече от 20 години, след Девети септември, когато Скутунов е арестуван, Коларов ще му върне жеста и не само ще го освободи, но и ще го настани на работа във военноисторическата комисия към Генщаба и Министерството на войната, където той пише своите спомени.
В настоящия си спомен Скутунов повдига крайчеца на една завеса, зад която се търкалят куп старателно прикривани и до днес важни детайли на атентата през 1925 г. и най-вече тези около темата за участието на чужденци в него. Отново се повдига и страшният въпрос дали действията им за извършване на атентата не са разпоредени от правителствата им и техните легации в нашата страна...
 
Из спомените на Коста Скутунов
"Бурни времена"

 Следствието по атентата

 Предприетото от официалната власт следствие по повод атентатите установи, че подготовката и изпълнението на атентата в черквата са дело на клисаря на катедралата "Света Неделя", който лесно бил спечелен за каузата на атентаторите и най-дейно им съдействал при минирането на черквата и при изпълнението на атентата. Той беше веднага задържан от полицията, заедно с комуниста Фридман. Последният беше един от организаторите на атентата заедно с пионерния подполковник Рангел Милтенов, за когото се доказало, че е давал на комунистите оръжие и взривни материали от складовете на пионерната дружина в София, на която той беше командир. Военният съд веднага подготви обвинителния акт и делото беше много скоро приключено. И тримата гореизброени лица бяха осъдени на смърт и веднага екзекутирани.
Между организаторите на атентата беше и френският поданик Леже, който също беше задържан. Но френският пълномощен министър в София Жорж Пико най-жарко се застъпи за него. Още с арестуването му той подаде една много остра нота до правителството и настояваше най-настоятелно неговият поданик незабавно да бъде освободен... Той на няколко пъти настоя лично в нашето Външно министерство, щото Леже да бъде освободен. Правителството беше поставено в много деликатно положение, понеже съгласно нашите закони никой не можеше да се меси в делата на специалния съд, който беше намерил за виновен и осъди Леже на смърт като атентатор. Но настояванията на френския пълномощен министър взеха вид на явна заплаха и накрая той отнесе въпроса до двореца.
 Царят и френският пълномощен министър Ж. Пико
 Царят изобщо се беше дезинтересирал и не желаеше да се меси в разправиите на правителството по отношение на разследването за следствието по атентатите. Освен това следствието беше предадено в специалния съд, решенията на който се изпълняваха веднага и безапелационно. Затова, когато френският пълномощен министър се обърна към двореца, царят направи всичко възможно да отклони срещата си с него. Затова той почна често да "отсъства" от София и съветникът Павел Груев умело използваше това обстоятелство, за да отложи аудиенцията. Но Жорж Пико и тук искаше да се наложи насила. Накрая той постави въпроса ребром и настоя на всяка цена да бъде приет от царя, като заяви, че в противен случай ще напусне страната ни и френското правителство ще вземе мерки, за да защити своите поданици. Въпреки това от двореца все пак му отговориха, че царят отсъства от София. Всъщност той беше в двореца Врана, откъдето с тревога следеше развоя на събитията, а съветникът Павел Груев беше непрекъснато във връзка с външното министерство. След няколко дневни настоявания, понеже не можа да бъде приет на аудиенция в двореца, френският пълномощен министър поиска ултимативно да бъде приет от царя, като заяви, че ако до 12 часа в полунощ същия ден не бъде приет на аудиенция, на другия ден той ще напусне България и неговото правителство ще прекъсне дипломатическите си отношения с нас.
В това време нашата страна беше много зле поставена пред Великите сили и ние нямахме подкрепа от никого. Затова правителството държеше много за запазване на коректни отношения с Франция. Всички бяха в тревога, защото в нашата дипломатическа история спрямо царя не бяха никога отправяни подобни заплахи. Същия ден царят се принуди да се върне в София и страшно разтревожен прекара почти целия ден в канцеларията на съветника Груев, който беше непрекъснато в непрекъсната връзка по телефона с Външното министерство и с Министерския съвет. Този ултимативно поставен въпрос засягаше еднакво както царя като държавен глава, така и страната ни като независима държава. Накрая царят реши, че заради някакъв си авантюрист французин ние не можем да поставяме на изпитания българския народ, а колкото за себе си той прие да преглътне този горчив хап. Така, със съгласието на Министерския съвет, царят се принуди да приеме френския пълномощен министър и да му заяви, че ще се застъпи за освобождаването и екстернирането на френския поданик Леже зад границите на страната.
Това беше едничкото разумно и крайно решение, с което донякъде се запазваше престижът на България и на царя. Затова същия ден съветникът Груев влезе във връзка с френската легация и съобщи на министър Пико, че е влязъл във връзка с царя, който в момента се намира в двореца Кричим. Той се съгласил за го приеме на аудиенция и затова ще тръгне с първия влак за София. Но понеже не ще може да пристигне по-рано от 11 часа вечерта, той го моли да заповяда на аудиенция в 11 часа. По този начин въпросът се разреши чисто по български, като царят прие френския пълномощен министър, но все пак го остави да чака почти до последния определен в ултиматума срок.
Тази аудиенция беше нарушила традициите на двореца. Царят никога не беше приемал по такъв начин аудиенция, а още повече посред нощ. Освен това настойчивостта и държането на френския пълномощен министър подчертаха на правителството, че България все още не се третира като независима държава.
  ...
През целия този ден аз не видях царя. В двореца обаче се чувстваше тази извънредно натегната атмосфера и опасността, която застрашаваше страната ни. Правителството непрекъснато заседаваше, а министърът на външните работи напразно потърси на няколко пъти съдействие от страна на пълномощните министри на Великите сили в София. Затова, въпреки че този авантюрист французин беше замесен непосредствено в подготовката и изпълнението на атентата, за което с право беше осъден на смърт, в интереса на България той трябваше да бъде освободен. При това, оказа се, че французинът Леже няма и редовен паспорт, понеже беше влязъл нелегално в България.
  ...
 Среднощна аудиенция
 Вечерта царят не се яви на вечеря. Ние вечеряхме набързо с княгините, които също бяха много разтревожени, защото през целия ден не бяха виждали царя. След вечерята те веднага се оттеглиха в апартамента на царя и решиха да го дочакат и се видят с него след свършване на аудиенцията. През този ден той почти не излезе от канцеларията на съветника Павел Груев, дето му се сервира и вечерята. Когато наближи времето за аудиенция, съветникът Груев излезе на форплаца да посрещне лично френския пълномощен министър и той го въведе при царя. Понеже аз бях дежурен по двореца, когато министър Пико влезе при царя, съветникът Груев дойде при мен в дежурната стая и докато трае аудиенцията, ми разправи за тревогите и неприятностите, които имал, докато се дойде до това положение. Той не можал даже да обядва, а само набързо вечерял заедно с царя в канцеларията си, дето бил вързан през целия този ден. "Дано изпратим благополучно този заинатен французин и да се успокоим всички най-после", завърши Груев.
В този момент царят звънна в знак, че аудиенцията е свършена и съветникът отиде да посрещне министъра, който вече излизаше мълчалив от кабинета на царя. Той го изпрати до форплаца, дето се сбогувал с него студено. Самата аудиенция трая около 20 минути. След това Груев веднага отиде в канцеларията си, дето останаха заедно с царя още дълго време, докато влязат във връзка с Министерския съвет и се уговори въпросът с екстрадирането на Леже.
На другия ден французкият поданик Леже, съгласно постигнатото споразумение, беше откаран в гр. Русе и препратен в Румъния, дето той беше изявил желание да бъде екстерниран. По този начин се ликвидира въпросът с представителя на френското правителство и както царят, така и правителството, си отдъхнаха.
Следствието по атентата попадна по следите на още едно лице, което също беше замесено в атентата, но неговото име остана в тайна и властта не можа да го открие и залови.
Така се приключи историята с несполучливия атентат срещу царя, която характеризира обстановката и политическото положение на страната в този момент.
 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ