Въпросът е не дали, а кога

Ще ударят ли САЩ и (или) Израел по обектите на иранската ядрена програма? Това е и въпросът, и проблемът, които са неизменно в дневния ред на голямата политика от доста години. Напоследък той навлезе в нова фаза, от която са възможни два изхода - война с непредвидими последици за целия свят, или "историческа сделка", откриваща пътя към нови преговори и помирение или примирение. Засега в ход е надхитряването и играта на нерви. Онзи ден шефът на Пентагона Леон Панета заплаши със силови мерки в случай, че Техеран се опита да блокира Ормузкия проток. Ислямската република на свой ред заплаши, че може да стори това, ако Западът забрани вноса на ирански петрол (през протока преминават около 40 процента от световните доставки на "черно злато"). В същото време иранските военноморски сили проведоха в района големи маневри с демонстриране на нови оръжия. Междувременно дипломати във Виена съобщиха, че Иран е започнал обогатяване на уран в подземен комплекс. Eксперти, близки до международния мониторинг на ядрените програми, обявиха, че иранските центрофуги рафинират уран до чистота от 20 процента в подземния комплекс "Фордоу" близо до свещения за шиитите град Кум. Това увеличава опасенията, защото комплексът е в планина и е много добре защитен от потенциални въздушни удари. Според шефа на Комитета на началник-щабовете на американската армия генерал Мартин Демпси, военен удар от страна на САЩ може да изтрие от лицето на земята иранската ядрена програма. Не са малко обаче военните специалисти, които се съмняват в казаното от него.
Техеран усилено се готви за война, притиснат до стената след санкциите, които одобри Барак Обама в последния ден на миналата година. От Белия дом обявиха също, че американският президент скоро ще подпише документ, с който се обявява, че ще бъдат наказвани с големи глоби чуждестранните фирми в САЩ, които имат делови отношения с Иранската централна банка. Тези санкции правят износа на петрол от Иран все по-труден и по-малко рентабилен. Само за една година производството на петрол в Ислямската република е намаляло с една шеста.
Не престават схватките и на дипломатическия фронт. След нападението над британското посолство Лондон изтегли дипломатите си от Техеран и изгони иранския посланик от британската столица. Германия, Франция, Италия, Холандия и Швеция също отзоваха ръководителите на своите дипломатически мисии в иранската столица. Освен това Германия се присъедини към сторонниците на предложеното от Франция петролно ембарго срещу Иран. Европа досега не предприемаше тотална изолация (страните от Стария континент внасят от Иран близо една пета от потребявания от тях петрол) поради факта, че Гърция внася ирански петрол на кредит и една крайна стъпка би се отразила много зле на и без друго боледуващата европейска икономика. Следващата мярка се очаква да бъде преустановяване на финансовите операции с ирански банки. В Германия само Лявата партия е против разширяването на санкциите срещу Иран, мотивирайки се с безспорната истина, че те в крайна сметка се стоварват върху качеството на живот на обикновените иранци, които не носят отговорност за поведението на техните политически лидери. Те са и против въоръжен метод на решаване на проблема. Управляващата клерикална партия и нейният коалиционен партньор СвДП също смятат за много спорен очаквания ефект от военен удар. Не така мислят обаче във Вашингтон, Лондон и Ерусалим. Томас Рид от Департамента за военни изследвания на Лондонския кралски колеж е убеден, че отговорът на САЩ, Израел и Европа  на иранската ядрена програма рано или късно трябва да включва използването на военни средства, било то превантивен удар или заплаха. "Времето за нанасяне на такъв удар вече изтича - много скоро ще стане късно. От това следва, заключава Рид, че сега моментът е благоприятен". Но вземането на такова решение съвсем не е просто. Не само защото Китай и Русия са против. Очаквана атака срещу Иран може да нанесе само ограничени щети и да не порази смъртоносно иранската ядрена програма, а само да предизвика основания за жестоко отмъщение. Освен това обстановката в Ирак след изтеглянето на американските войски е трудно предвидима, в Сирия не стихват безредиците, а и Иран разполага с военни средства, ако не за реципрочен, то за съответстващ отговор на евентуално нападение. Евентуален военен конфликт в Персийския залив може да вдигне до абсурдни равнища цените на петрола и да хвърли света в много дълбока рецесия, а може да доведе и до по-страшни последици - световен конфликт. Тъкмо тези страхове правят възможна за реализация мечтата на Техеран за създаване на атомна бомба.

 Обезвредиха "Звяра на Кандахар"

Тези дни Ислямската република показа, че не трябва да бъде подценявана като потенциален враг. Тя успя да "плени" свръхмодерен безпилотен самолет, широко използван от САЩ в десетгодишната война под Хиндукуш. Иранската телевизия показа в близък план изчезналия американски апарат. Според иранския генерал Амир Али Хаджисадех самолетът бил отклонен и успешно приземен с кибератака. Иранските специалисти се радват на "неоценимата стойност на техническите данни", до които са се добрали. Преди това американците бяха заявили, че се съмняват в способността на Техеран да разчете технологията на апарата, наричан "Звярът от Кандахар". RQ-170 Sentinel е свръхмодерен безпилотен самолет, използван и за наблюдение на къщата в Пакистан, в която се укриваше Осама бин Ладен. Според иранската телевизия разузнавателният апарат бил прихванат на 225 км навътре в небето над Иран. Ирански специалисти са разшифровали секретните програми на безпилотните самолети, след като са проникнали в системата им за управление в ЦРУ, Ленгли, щата Вирджиния. Успявайки да сторят това, те са нарушили връзката между центъра за управление и безпилотниците. По този начин, изменяйки инструкцията за управление на самолетите, те са прихванали пълния контрол над широко използваните оръжия и разузнавателни средства.Това е станало при първата им мисия над територията на Иран на 4 декември м. г. Иранската информационна агенция съобщава, че за направата на този самолет американците са използвали технология, близка до тази на тежкия бомбардировач Б-2.
Пленяването на безпилотния американски самолет не е първият случай, в който Иран унижава най-силната във военно отношение държава. Още в първите дни на ислямската революция през февруари 1979 г. властите в Техеран обявиха Съединените щати за "Царство на Сатаната".  Последваха обвинения и взаимни нападки във враждебност. Така се стигна до 4 ноември 1979 г., когато тълпа фанатици, представяни за студенти, нахлу в американското посолство и взе за заложници 52 души, които бяха държани 444 дни. Похитителите поискаха в замяна на освобождаването им предаването на избягалия от страната шах Реза Пахлави на революционен трибунал и връщане на страната на заграбените от него богатства. На следващия ден след похищението в Техеран Пентагонът започва да разработва план за освобождаване на заложниците. Задачата по изпълнението му е възложена на полковник Чарлз Бекуит, който през 1978 г. създава спецотряда "Делта форс". Бекуит е скептичен, но приема предизвикателството и се захваща за работа. Първата му задача е да намери подходящо изоставено летище недалеч от Техеран. Бекуит насочва вниманието си към някогашно английско летище в Оман. В операцията с кодово название "Орлов нокът" участват 80 бойци от "Делта форс" и 13 зелени барети. Облечени в спортни дрехи, те трябвало да се придвижат незабелязано до Техеран, да атакуват американското посолство и да освободят заложниците. На 24 април 1980 г. 9 хеликоптера излитат от самолетоносача "Нимиц"  в Персийския залив и се насочват към изоставеното летище в пустинята на 300 километра от Техеран. На същото това летище с три транспортни самолета е трябвало да бъдат докарани десантчиците. А други три самолета-цистерни е трябвало да дозаредят вертолетите. Планът предвиждал по същото веме американскатаа агентура да провокира демонстрации, пожари и безредици в Техеран и по този начин, използвайки за прикритие тълпата, командосите да се придвижат до посолството. Тази част от плана била изпълнена сравнително успешно. На няколко места в града избухнали пожари, а тълпи от хора тръгнали към посолството. Но между тях нямало нито един от командосите. Според американската версия за неуспеха на операцията, неудачите започнали още с кацането на хеликоптерите и трите самолета с бойците. Оказало се, че районът съвсем не е безлюден. Най-неочаквано към старото летище се задал автобус с четиридесетина пътници. Те били задържани. Минути по-късно се появила цистерна. Щофьорът й отказал да спре и се наложило да стрелят по камиона, превозващ 20 тона петрол. В небето се издигнал стълб гъст пушек, който се виждал от десетки километри. В същото време изневерила и техниката. Пясъчна буря принудила два от хеликоптерите да се отклонят и да кацнат далеч от определеното място. След това при дозареждането един от вертолетите се ударил в самолета-цистерна и пламнал. Загинали осем души. Бекуит бил принуден да свири отбой. На другия ден ирански военни открили изгорелите останки от един вертолет и самолета-цистерна. Недалеч се виждали силуетите на четири напълно изправни вертолети. Цялата акция е заснета и няма съмнения в достоверността на американската драма. Последиците - Бекуит бе пенсиониран, а президентът Джими Картър се прости с мечтания от него втори мандат, губейки изборите същата есен.
Тогава доминираха аятоласите. Сега властва Корпусът на революционните гвардейци, които подклаждат огъня.

Техеран засилва влиянието си в района

Според бившия заместник-военен министър на САЩ Ричърд Пърл президентът Обама е допуснал грешка, изтегляйки войските от Ирак. Серията от терористични актове напоследък в Багдад, тяхната координация и избирането на момента говорят много. Посланието до иракското правителство не предизвиква никакви съмнения, а то е - "Америка няма повече да ви защитава". Дали зад последните терористични акции стои сунитска групировка, Ал Кайда или друга терористична организация, не е ясно. Ясно е обаче, че някой иска да провокира гражданска война между сунити и шиити в Междуречието. Очевидно е, че там започва нова фаза на кризата.
След изтеглянето на войските от Ирак Обама има една основна грижа - подготовката за изборите в САЩ през есента. А политиците в Багдад не са подготвени за онова, което става след края на американското военно присъствие. Все по-реална става вероятността Ирак да попадне в сферата на влияние на Иран, днешният главен враг на САЩ. "За съжаление, казва Пърл, ако ситуацията рязко се промени след изтеглянето ни, влиянието на Иран над Ирак ще се засили още повече".
Ситуацията се усложнява и поради сектантското противопоставяне на шиити и сунити в района. Саудитска Арабия също е дълбоко обезпокоена от иранското влияние в Ирак, където мнозинството изповядва шиизма. Добре известен е фактът, че сегашният премиер на Ирак Нури ал Малики навремето е избягал от терора на Саддам Хюсеин в Техеран, а след това в Сирия - единственият приятел на Иран в района. Това, което се случва в Ирак, засяга жизненоважни интереси на Техеран, твърдят експерти. "Износната демокрация", която от 2003 г. насам мъчително градяха американците в Ирак, се провали. Сега, след изтеглянето им, ислямисткият режим, в който доминират шиитите, протяга ръка за помощ към Техеран. САЩ вече нямат основания, а и сили да се върнат там, откъдето безславно се изтеглиха. И така очертаващият се нов период на хаос в страната изглежда ще остави на втори план иранското ядрено досие и отлагания от доста време военен удар срещу Ислямската република. Засилващото се иранско влияние в Ирак в противовес на САЩ показва, че Техеран днес има възможност да бъде аранжор на политиката на Багдад, нещо, към което винаги се е стремял. Не случайно политически наблюдатели във Вашингтон предупреждават, че времето работи в полза на Иран, който може да вземе под свой контрол шиитската част на Ирак и по този начин да диктува развитието на обстановката в района.
Иракският премиер Малики е окуражен от това развитие и съвсем не се колебае. През последните два месеца стотици иракчани-сунити попаднаха зад решетките с обвинения, че са членували в партията БААС, чийто лидер бе Саддам Хюсеин. В парламента е на дневен ред въпросът за лишаване от имунитет на вицепремиера Салех Мутлак. Узурпацията на властта от шиитите е на базата на отдавна изработен в Техеран сценарий. Американски медии съобщават, че Иран въоръжава и подготвя шиитите в Юга на Ирак и планира бунт в  източните провинции на Саудитска Арабия. В същото време крушението на американската финансова пирамида с голяма вероятност ще подсили агресивността на САЩ, така че в крайна сметка те да защитят интересите си с организирането на поредната война в Големия Близък Изток. В нея могат да бъдат въвлечени и някои от съседите на Иран. Засега Вашингтон пробва почти всички възможни средства, включително и тайна кампания, включваща саботажи, покушения, кибератаки и пр. Гибелта на иранския ядрен учен Мустафа Афмади Рушан при атентат миналата седмица потвърждава тази стратегия. Тя е алтернатива на войната. Въпросът е колко дълго ще издържи и какъв ще бъде ефектът от нея...