Въпросът е кой ще се нагърби с решение

- Очаквате ли дълги преговори за минималната работна заплата, след като бизнесът не приема нейното увеличение?
- Нека започнем отзад напред. Не съм чул някога т.нар. бизнес да е приел нещо по отношение на минималните работни заплати. Дори в "най-дебелите" години той пак обясняваше как вдигне ли се с 5 лева минималната заплата и бизнесът моментално се е срутил, всички хора са уволнени и въобще някакви страшни апокалипсиси винаги се разказват - нещо, което никога не се е случвало. Така че не мога да я разбера тази ретроградна позиция на бизнеса, но нещата са такива, каквито са, те се държат така, както се държат, и очевидно е, че решенията ще трябва, за съжаление, отново да се вземат политически.
- А тази стагнация на доходите и социалните плащания вече трета година как възприемате?
- Те си вървят тези неща заедно. Не е възможно да поддържаме това ниво на мизерия. Очевидно е, че трябва да се излиза оттам и друго излизане, освен увеличаване на доходите, просто няма. Друг е въпросът, че по мое лично мнение системата за социално подпомагане има накъде да бъде преосмислена дотолкова, доколкото професията "безработен" продължава да си съществува, нищо не е направено, а тя се поддържа единствено и само през системата за социално подпомагане.
- Нали не искате все пак скокообразно нарастване на минималната заплата, а в рамките на "разумната достатъчност"?
- Всички възможности са реализуеми. За защита на доходите е достатъчно да се увеличи минималната работна заплата и оттам нататък да тръгнат преговори по колективното трудово договаряне, за да бъдат защитени доходите по нормалния им ред, а не административно.
- А компенсиране на заплатите в бюджетния сектор? Примерно да се отчете инфлацията?
- То е нормално да си вървят заедно, нормално е правителството да направи нещо, друг е въпросът, че то демонстрира друг тип намерения по отношение на политиката си, но това си е за тяхна сметка. Другото, от което мен ме е страх, е, че разговорите не са прагматични, разговорите се водят в някакъв друг контекст.
- Тоест?
- Тоест идват избори и преди изборите нищо чудно да се случат някакви неща, които отново ще дойдат да покажат, че този тип разговори в България не се водят по нормален начин.
Няма да се изненадам, ако по изборите настъпи някакво раздвижване. Но то няма да е, защото са изслушали силата на аргументите, а заради нещо друго.
- Да, но това последователно ерозиране на реалната стойност на това, което влиза в джоба на населението, не може да продължи до безкрайност?
- Разбира се, че не може, ама това е нещо, за което си говорим не от вчера. Това е разговор, който се води открай време, и на всички ни е безпощадно ясно, че сме след държави, на които доскоро се присмивахме.
- Синдикатите ще продължите ли да настоявате за увеличението на минималната заплата, въпреки отпора на бизнеса?
- Тук въпросът не опира до обикновеното настояване, нещата са безпощадно ясни. Въпросът е кой ще се нагърби да вземе решението. Защото аз, честно казано, на приказките на т.нар. работодатели не гледам сериозно. Както вече споменах, 20 години слушам абсолютно един и същи репертоар. Абсолютно нищо ново. И когато им припомних, че, да речем, септември 2001 г., тогава бяха вдигнати минималните работни заплати с, ако не бъркам, 40% или 50%, ако разсъжденията на работодателите бяха верни, днес не трябваше да има държава. Друг е въпросът, че тогава тях никой не ги пита, беше взето едностранно това решение. И нас не ни питаха, но и тях не ги питаха. Те тогава гузно мълчаха, нищо не се случи и просто тази позиция на работодателски организации да играят някаква прикрита пета колона на всички видове правителства, не знам как да я коментирам. Защото, от една страна, не ми е работа, но пък от друга - пречи на всичко, което се случва.
Искам да добавя накрая и аз един въпрос. Ако някой отиде при истински работодател, който се занимава с истински бизнес, и го попита дали минималната работна заплата му е някакъв проблем, какъв отговор ще получи? Защото аз знам отговора. Ще каже: "Не ме занимавайте с глупости!"