Въпросът е кой ще е премиер

На 22 юли настоящият премиер на Турция Ердоган, който е и кандидат на неговата ПСР за 12-и президент на страната в предстоящите на 10 август президентски избори, направи последното заседание на правителството и парламентарната си група. Присъстващите жени, както и някои депутати от ПСР в Меджлиса плачат или са с насълзени очи. Очакванията на Ердоган, на ПСР, на почти всички наблюдатели и социолози са за победа с голямо мнозинство в рамките на 54-56% още на първия тур на изборите. Предизборната кампания е в ход и освен обръщенията към собствените избиратели и парламентарната група Ердоган увеличава всеки ден публичните си изяви, дава все повече интервюта на журналисти от проправителствени медии, атакува гневно опозицията и най-вече сподвижниците на движението на проповедника Фетулах Гюлен. Войната с тях се води чрез обвинения за опит за преврат и създаване на "структури на паралелна държава", а самите привърженици, особено в съдебната система, в полицията и в разследващите органи се подвеждат под съдебна отговорност и задържане.
Журналистите и експертите, убедени в победата на Ердоган, акцентират преди всичко върху политиката му след самите президентски избори. Предстои преходен период за новото правителство и той ще е до парламентарните избори през 2015 година. Кой ще бъде премиер и що за политика ще се води? Ще успее ли бързо Ердоган да промени конституцията, за да увеличи правомощията си и да превърне Турция в президентска република? Ще повтори ли успеха си и след 5 години, за да посрещне 2023 година като пълновластен господар на страната си? Тогава се навършват 100 години от обявяването на Турция за република - безспорно голяма дата за турците. Съществува единство на мненията по една основна тема и тя е свързана с оценките за външната политика на страната, която без капка прикритие се счита за политика на Ердоган, не на Турция, и се определя като политика на кръстопът. Смята се, че вътрешните проблеми на страната са отдавна под контрол и вътрешната политика няма как да се атакува енергично, след като Ердоган печели всички избори през последните 12 години. Без значение дали в чужбина го наричат "диктатор", "тиранин", "султан Ердоган", "гневното лице на Анкара" и т.н. Вестник "Хюриет" излезе със статия, в която се посочва, че ролята на външното министерство на Турция е принизена, че на сцената има нови главни актьори като МИТ (разузнаването, за сметка на военните), ТИКА (турската Агенция за сътрудничество и развитие), министерството на енергетиката, турските авиолинии и най-вече Дианет (Дирекция по религиозните работи). Поддържащата роля в областта на външната политика на изградената от Фетулах Гюлен и неговото движение система от училища и търговски връзки зад граница, където има мюсюлмани, се пренебрегва и дори ликвидира. Няма как, след като корупционните скандали от миналата година, схемите за подслушване и изнасянето на съответна информация за недопустими практики на близки до Ердоган се приписват именно на съратниците на това движение. В противовес Ердоган и ПСР активира дейността на създадения преди 10 години Съюз на европейските турски демократи, който сега се използва и в предизборните посещения в Германия, Австрия и Франция с цел агитация за подкрепа.
Повечето наблюдатели и в Турция са убедени, че прокламираната политика на външния министър Давутоглу за "нулеви проблеми със съседите" е претърпяла крах, а е имала своя зенит до 2009 г., когато той е бил съветник на Ердоган. Тогава президентът Гюл и външният министър Али Бабаджан са посетили Армения, а самият Давутоглу е поддържал преки връзки с лидерите на Иракски Кюрдистан. Днес взимането на страна в конфликта в Сирия и всъщност прякото участие в гражданската война там на страната на ислямистки групировки, подкрепата за "Мюсюлманските братя" в Египет, които паднаха от власт и чрез безмълвната подкрепа на САЩ, колебанията във връзка с акцията на НАТО в Либия, когато Ердоган първо беше против, а после подкрепи и така разклати доверието в съществуването на устойчива позиция по глобални проблеми. Както се случи и продължава да се случва, например акцията с турския кораб "Мави Мармара", който наруши блокадата на Израел на Ивицата Газа, становищата или мълчаливото наблюдаване на събитията в Ирак, свързани с ИДИЛ например, са все примери за недалновидност в разчитането на сигналите от бързо променящата се международна среда. А това се пише на гърба на външната политика на Ердоган. Защото имаше периоди, когато Турция не пропускаше да изрази гордостта си, че е в състояние да преговаря с всички съседи и страни, че може да бъде посредник в редица конфликти, че защитава всички онеправдани мюсюлмани по цял свят, но най-вече в границите на бившата Османска империя, че може да бъде модел за държавно устройство за целия Близък изток. А сега няма посланици в Тел Авив, Дамаск, Кайро, търговските й връзки в региона трупат негативи за милиарди. Отрязани са основни търговски пътища със Сирия и Ирак, а поддръжката за палестинците тези дни се изразява чрез демонстрации пред дипломатическите представителства на Израел в Турция. Но има и един нетрадиционен ход като обявяването на 3-дневен траур за смъртта на 500 мирни граждани в Газа следствие въздушните и сухоземните атаки на Израел. Вицепремиерът Арънч е заявил, че "няма да подпишем споразумение с Израел, докато продължават убийствата в Газа". Всъщност Ердоган вече отложи подписването на това споразумение, за което настояват и от САЩ, за след изборите. Спори се и за размера на компенсациите от страна на Израел за убитите турски моряци на кораба "Мави Мармара". Но в същото време Турция снабдява военните самолети на Израел с гориво, което се обяснява с факта, че става въпрос за частни турски компании и правителството няма как да се меси в търговски отношения от такъв частен характер. А от Иракски Кюрдистан през турска територия и пристанище Джейлан има пряка петролна връзка с Израел. Винаги има обяснение и за разлика от древна Троя днес не се търси жената, а парите.
Ердоган губи позиции и в други международни направления. Прекият диалог между иранския президент Рохани и американския президент Обама отряза посредническата роля на Турция в отношенията Запад-Техеран. Независимо от съществуващите добри отношения между Иран и Турция, подкрепени и от операцията "злато срещу нефт", която предизвика негативни реакции най-вече от страна на САЩ. Наличието само на приятел като Катар, който поддържа изключителни финансови връзки с Анкара, не може да извади Турция от ситуацията на "самотност", която се определя от екипа на Ердоган като "самотност, която си заслужава".
Няма как лидерът на опозиционната НРП, Калъчдароолу, да споделя подобни становища. На предизборно посещение в Адана той е заявил, че Ердоган вкарва Турция в "сектариански борби" и че външната му политика е довела страната до загуба на предвидимост, твърди позиции и влияние в Близкия изток. За пример той е посочил липсата на турски представители при настоящата обиколка на генералния секретар на ООН в региона във връзка "с огъня Израел/ХАМАС". От основен фактор Анкара се е изолирала поради водената от Ердоган "сектантско фокусирана политика", а причината според него е силната сунитска идентичност на Ердоган. Това не е донесло нищо друго, смята Калъчдароолу, освен болка, кръв и сълзи в Близкия изток. Турция не е застрахована от подобни събития, за което вина има правителството на Ердоган. Това е и причината НРП да подкрепя заедно с ПНД кандидат-президента Ихмеледин Ихсаноглу, "международно призната личност" като бивш генерален секретар на Организацията за ислямско сътрудничесто. Калъчдароолу стига дори до изводи, че ако Ердоган победи на тези избори, Турция ще плати висока цена, такава, каквато сега плащат някои страни от Близкия изток. Зад Ихсаноглу са застанали вече 10 партии, освен основните НРП и ПНД, последно Партията за права и справедливост. Повечето от тях, разбира се, имат по-малко от 1% електорален дял.
Другият открояващ се кандидат в тези избори, представителят на ДНП (кюрди) Селяхатин Демирташ, е убеден, че той всъщност може да служи като спирачка, като "коректив за грешките на Ердоган, който е тръгнал надолу". Сигурно кюрдите ще го подкрепят и ще получи очакваните около 10 процента. Около 5% ще дойдат от чужбина, където 2,7 млн. турци, живеещи зад граница (имащи право на глас), в 54 държави с организирани 103 секции гласуваха между 31 юли и 3 август, и управляващите са убедени, че гласовете им ще са предимно за Ердоган. За турските гастарбайтери той е олицетворение на просперираща Турция, с която те се гордеят и изпращат там парите си. Спечелени предимно в области, които се загърбват от местните.
Бъдещето ще покаже, но никой не може да отрече волята, амбициите и опита на повелителя на турците, както и ние можем да го определим. Предложението за създаване на свободна търговска зона с Митническия съюз на Русия, Беларус и Казахстан, анонсирано на срещата на Г-20 в Сидни, е опит за печелене на позиции в сложната геополитическа обстановка и сигнал към стари съюзници. Русия все пак е втори търговски партньор след ЕС за Турция, а заявката, че в отношенията между двете страни ще се използват националните валути, а не доларът, показва желание да се избегне влиянието му. Без значение дали Ердоган си говори по телефона с президента Обама толкова често, колкото преди. Администрацията на САЩ например не подкрепи желанието му да предаде Фетулах Гюлен, който живее и боледува от години в Пенсилвания. А след случая "Мави Мармара" Ердоган наложи вето върху специалните отношения на Израел с НАТО и отказа да участва в съвместни учения на НАТО, което като акция не бе прието с разбиране в организацията, където общото настроение е за сътрудничество. Може би Ердоган просто цели да отпаднат в предизборния период обвиненията, че се вслушва повече, отколкото трябва, в съветите на Вашингтон и така да получи нови гласове на изборите. Той е известен с това, че преди избори много обещава, лавира, поема ангажименти, а после забравя за думите си. Питайте кюрдското малцинство. Но тази практика е известна не само в Турция.
Част от дебатите в турското медийно пространство напоследък са изместени в плоскостта за съдбата на настоящия президент Гюл и дали наистина Давутоглу ще е следващият премиер. Основание за подобни разсъждения им дава не само вярата в безусловната победа на Ердоган, но и някои насочващи негови слова относно политическата кариера на тези негови съратници. Намеците относно бъдещето на Гюл са в посока, че трябва да изчака поне 10 месеца, ако иска да се върне в активната политика. Така той визира срока до парламентарните избори през 2015 г., но и ясно е подчертал, че няма намерение да види  сподвижника си начело на ПСР или на премиерския пост веднага след президентските избори. И опозиция, и общество очакват ответния ход на президента Гюл и дали "ще изненада политическия климат с нов ход". Но Калъчдароолу, НРП, твърди, че Гюл никога не е разчитал на лична сила, а винаги на Ердоган и няма капацитет да формира нова партия. Независимо от сигнали за възможност да има старт на вътрешно дисидентство и в ПСР, и в опозиционните НРП и ПНД. Преди дни в Турция е регистрирана само една нова партия, и то комунистическа, независимо от обществените очакванията, че като цяло има нужда от нещо ново, различно, проевропейско, светско, защото настоящите партии запазват дълго време статукво, което води и до недоволство сред просветените граждани. Засега са известни само критериите на Ердоган за качествата, които трябва да притежава следващият премиер на Турция. Да бъде някой, който "активно действа в услуга на народа" и да "не отслабва премиерския пост". Да бъде "отдаден на борбата срещу Фетулах Гюлен" или "паралелната държава". Журналистите припознаха в тези критерии личността на Давутоглу, независимо от критиките относно външната политика. Той несъмнено е един от главните противници на Гюлен, един от най-твърдите министри, втори поред виден политик в ПСР, и отговаря за голяма част от предизборната битка срещу Ихсаноглу. Винаги се подчертава амбициозният му стил да прави политика. И сега, в навечерието на президентските избори, се постигна освобождаване на 49 задържани от ИДИЛ турски граждани и турския генерален  консул  в Мосул, Ирак, което се определя като силен коз в кампанията. Това е за след изборите, но и сега е ясно, че и следващото правителство ще е под опеката на Ердоган, каквото и да се говори по въпроса. А как ще реагира общественото настроение или ЕС, може само да се предполага. Европа определено се е разделила с илюзията, че Ердоганова Турция може да бъде онзи пример за напреднала демокрация, който се очакваше и която би могла да стимулира и други арабски страни да търсят път към помирение и развитие в приемлива посока. Натискът за демократични реформи може и да продължи, все пак ЕС държи 80% от чуждите инвестиции в Турция. Но геополитическите събития - Украйна, Ирак, Сирия, Газа, и собствената криза изтощават Европа, а Турция освен с избори е заета и с вътрешните си драми като протести, корупция, натиск върху медиите, съдебната система и т.н., а това на този етап разминава страните. Ние сме в ЕС, имаме си нашата политическа криза и ни остава просто да следим ситуацията при съседите, за да не се стига до взаимни обвинения   във връзка с непремерени изказвания или опити за намеса в чужди вътрешни работи поради собствени вътрешнополитически цели. А ако са външни турски цели, то налице е настоящата оценката на турските наблюдатели, журналисти и опозиция.
 

Външният министър Давутоглу е спряган за бъдещ премиер независимо от критиките във външната политика на Турция