Въпреки европарите предприемачеството намалява

"Бедността продължава да е проблем номер едно за нашето общество. Около 30% от българските граждани живеят в тежки материални лишения. Но когато говорим за Европа, ние не се съгласяваме да бъдем граждани втора категория на ЕС. Това обаче няма как да се случи, докато българинът продължава да бъде най-бедният в Евросъюза. Ние сме убедени, че голямото предизвикателство пред Европа е постигането на единен стандарт в качеството на живот на всички европейци." Това заяви вчера на кръгла маса за ролята на държавата и европейските институции в политиката по доходите депутатът от "БСП за България" и кандидат за член на ЕП Димитър Данчев. На кръглата маса имаше представители на всички големи работодателски организации - БСК, БТПП, АИКБ и КРИБ, както и на българските производители, туристическия бранш, минната индустрия, учени. 

Най-доброто мерило за ефекта от еврофондовете е да се види колко се е подобрил животът на българските домакинства, каза ръководителят на публичните политики и налози в БСП Пламен Милев. Техните доходи през 2010 г. извън работната заплата са били по-високи, отколкото в момента, и то с близо 10%. Независимо че за този период бяха похарчени милиарди за насърчаване на предприемачеството, коментира Милев. Още по-трагично е с доходите от самостоятелна заетост - като дял при тях няма никаква промяна. За този период предприемачите не са се увеличили, напротив, те са много по-малко, заяви Милев. 

Левицата предлага единен механизъм, по който да се изчислява минималната работна заплата - като процент от брутната добавена стойност на един отработен час. По данни на НСИ за 2018 Г. брутната добавена стойност на един отработен час в индустрията и в услугите е 16,80 лв. Ако ги сравним с минималната работна заплата, това показва, че работникът получава 3 лв. от тези 16,80 лв.

Депутатът от БСП проф. Румен Гечев, който също е кандидат за евродепутат, обясни, че планът "Юнкер" прераства в "Invest Europe" и в следващите 7 г. ще бъдат мобилизирани над 600 млрд. евро. Участието на наши фирми в реализацията на тези проекти е символична, заяви той. Според него причините са две: не реагираме с добри проекти, но и капацитетът за разработването на такива проекти и тяхната защита не е на нивото на западноевропейските държави. А и механизмът е така направен, че облагодетелства западните фирми, смята той. 

Усвояемостта на еврофондовете в Източна Европа е между 25 и 30% и там отиват много по-малко средства от тези, които са декларирани. Затова българите, които отидат в ЕП, трябва заедно с българския бизнес да анализират тези детайли и да искат промяна в механизмите на предоставяне на тези средства, заяви Гечев. Другият проблем е къде отиват тези инвестиции. Според него трябва да поискаме и във всички проекти, които се печелят от водещи западни компании, задължително определен процент да се реализира с поддоставчици от Източна Европа. Ние много говорим за еврофондовете, но тежко и горко на една държава, ако разчита само на тях, коментира Гечев. По неговите думи у нас има достатъчно средства в банките, но проблемът е, че няма проекти. Ние трябва да искаме от нашите представители в ЕП категорично да се противопоставят на правенето на политика за сметка на Източна Европа, смята Гечев. Необходимо е да създадем нова организация, която да обедини усилията на държавата, на нашите представители в ЕП и бизнеса, защото не усвояваме добре еврофондовете, заяви той.