Външният хибриден проект ДПС

Христо Попов

Управленските чистки в ДПС в последните дни на изминалата година бяха изненадващи, но сензационният ефект бързо се стопи в новогодишната еуфория. Явно времето за анонсиране на тези промени не е станало случайно и инцидентно. Все пак появата на Ахмед Доган отново на политическата авансцена и нервната реакция на Турция предизвикаха разнопосочни коментари. Казаха се и се написаха истини, полуистини и дори абсурдни лъжи за изключителния принос на Движението в демократичния процес след 1989 година. Подобни нагли твърдения провокират към кратка ретроспекция на сенчестата 26-годишнина на тази небългарска според мнозина формация.
В интервю на покойния Димитър Попов за появата на ДПС, озаглавено "Международният натиск за създаването на ДПС идва от САЩ, Великобритания и Турция", бившият премиер споделя спомените си за грубата външна намеса, довела до легализирането на Движението. Попов споменава и писмото до него от тогавашния турски премиер Месут Йълмаз, в което се настоява "да бъде регистрирано ДПС като политическа партия".
Важни за отбелязване са и становищата на външното разузнаване и контраразузнаването за последиците от създаването на турска партия в България. В справка на тогавашната служба за контраразузнаване, постъпила в МС с дата 19 март 1991 г., е записано, че ДПС получава солидна политическа и финансова подкрепа от Турция. В анализ на външното разузнаване (ПГУ, ДС) от същия период са посочени сериозните заплахи за националната ни сигурност от създаването на турска партия в България.

Достоверността на тези документи

лесно може да бъде проверена в Държавния архив, защото анализите на службите са изготвени по заявка на правителството. Интересно четиво са и "самопризнанията" на експремиера Андрей Луканов, който постфактум търси политическа индулгенция за появата на вредния политически субект с думите: "Прави са (спецслужбите - б.а.), но имаме ултиматум от американците, че Европа няма да ни допусне до инфраструктурата си, ако не създадем достатъчно българи с турско самосъзнание у нас и тяхно политическо представителство." Споменатите факти опровергават фалшивите твърдения и внушения на усърдни евроатлантици, че ДПС е рожба на комунистическата ДС под диктата на Русия. От гледна точка на руските интереси е пълна безсмислица да се твърди, че Москва ще създава или подкрепя протурски организации, които да "улесняват" политиката й на Балканите.
ДПС е турско-американски проект, създаден с основната цел да обслужва хегемонистичната политика на Турция на Балканите. След промените в Европа Анкара си присвои правото на "гарант" за сигурността, свободите и правата на мюсюлманите в региона. Балканската политика на Турция съответства на американските интереси, защото появата на ислямски формирования и увеличаването на броя на мюсюлманското население ограничава руското влияние на полуострова. В този аспект креатури като ДПС са много полезни подизпълнители на регионалните политики на Анкара и Вашингтон. Спешната, почти истерична реакция на анкарските управници във връзка с кадровите кадрили в Движението е показателна за особената важност на хибридния политически проект. В зависимост от волята и интересите на споменатите натовски "партньори" на българската политическа сцена може да се появи и трети протурски проект, оглавен от отявления туркофил Местан. При наличието на трета турска партия и константен мюсюлмански електорат ще се създадат предпоставки и условия за политически и дори за териториални претенции към българската държава, които със сигурност ще бъдат подкрепени отвън. Марионетното ни управление и парализираният държавен апарат не могат да се противопоставят на подобни негативни тенденции. За съжаление гражданското ни общество е все още слабо и в скоро време едва ли ще се превърне във важен фактор и коректив на безгръбначното управление.
Повече от видно е, че светът се намира в условията на ескалираща с бързи темпове Втора студена война. Нашенски евроатлантици станаха смешни с измислените аргументи срещу тази реалност и замлъкнаха едва след като и американски сенатори огласиха "новината".

Кой стартира новата ледена конфронтация?

    Тези, които заплашваха, че няма да допуснат Русия да си върне статута от времето на Съветския съюз и които се плашат от възхода на Москва. Заиграването с цените на петрола ще забави този възход, но няма да го спре. Миналата година руският президент заяви в прав текст: "Щатите инициираха украинската криза, но дори без нея щяха да намерят друг повод за конфронтация с Русия." Логично е да се очаква, че Руската федерация ще защитава глобалните си интереси и ще търси реванш за голямата загуба на студения фронт в края на миналото столетие. Наред с други горещи точки на напрежение, Балканите също се оформят като район на остър хибриден сблъсък между двете суперсили. Русия има своите изконни интереси в този район и активизирането на нейната политика е напълно понятна за хора като Ахмед Доган.
 Предугаждайки задаващия се руския смерч, вечният лидер на ДПС с подчертан респект споменава Русия в обръщението си пред  депесарския елит на 17 декември м.г. в Боянските сараи. Факт, който издава паническия му страх, че може да загуби привилегированото си положение и охолния начин на живот, принуден от българския "исторически архетип". Москва обеща на тандема Ердоган-Давутоглу отговорът й за сваления бомбардировач да бъде продължителен, многопосочен и твърде болезнен. Последните действия на Доган са продиктувани от страх руско-турският спор да не прерасне в горещ конфликт и затова отправя сервилни послания към Москва, за да се дистанцира от безумната политика на Анкара. Трябва да е голям наивник, ако мисли, че руснаците ще повярват на един крайно ненадежден и компрометиран субект.
На споменатия "сарайски купон" Доган заявява, че не иска да бъде ("повече" - б.а.) "пета или шеста колона" на чужда държава. Доган привидно прекратява контактите с анкарските си ментори, предугаждайки катарзисни конфликти, в които страната ни волю-неволю ще бъде въвлечена.  Политическият нюх му подсказва, че е възможна ситуация, при която българският народ, а не външните назначения по управленските върхове, ще взема съдбоносни решения, за да се запази древната ни държава.

Доган призовава за "заедност"

в редиците на ДПС с модифицирана заплашителна мантра срещу българите, като умишлено чертае нови разделителни етнически линии. Много вероятно е той да се готви за окопна политическа съпротива, разчитайки на традиционна външна подкрепа. Опитите му да легализира етническите малцинства са толкова законни, колкото и хибридният външен проект ДПС, на който е главатар.
Ахмед Доган е бил в полезрението на българските спецслужби като опасен антидържавен субект, осъден за терористична дейност. До промените у нас той е бил вербуван и последователно е агент на няколко български спецслужби, известен с псевдонима "Сава". Дали някой ден ще бъде публикувано и неговото агентурно минало, но вече в битността му на агент на чужди разузнавания? За такива като него важи немската поговорка "Веднъж предател - завинаги предател"! Преди Иван Костов да изрече сакралната си фраза, професорът по пластична анатомия в Художествената академия Кръстьо Чоканов определи въпросния субект като "подъл и вероломен черкез, който ще донесе много беди на България".
Доган е уникален политически хамелеон с множеството превъплъщения и с тежки прегрешения към българския народ, които не могат да бъдат забравени и простени със сервилно фразьорство или с имитационни промени в "холдинговата корпорация и мафиотска организация" ДПС. Доган бе тайният куриер, който занесе списъка с имена на български разузнавачи в турското посолство, той бе "реформаторът", който искаше да кантонизира България по швейцарски модел, домораслият стратег, който определяше пътя на страната ни към ЕС през Босфора. Същият, който тържествено обеща на турските си господари, че ще превърне българите мохамедани в турци и усърдният подизпълнител на неоосманската политика по турцизиране и ислямизиране на компактни общности в България. Към тези "големи заслуги" на Доган и близкия му антураж трябва да се прибавят гигантските за нашите размери корупционни схеми, източването на огромни средства от държавни структури, контрабандният внос от Турция, улесненията за проникването на турския бизнес и радикалния ислям у нас и закупуването на земеделска земя чрез подставени лица.
Само от изброеното дотук става ясно

какъв троянски кон вкараха

в политическата ни система нашите западни "покровители". Повече от четвърт век  евроатлантическите ни "партньори" ни третират като победена в Студената война страна и не пропускат нито един случай да ни го напомнят или да нахокат български политик или дипломат, дръзнал да защити националния ни интерес. През всичките тези години те ни показват морковчето на западната демокрация, докато с другата ръка крият бейзболна бухалка. Годините на унижение, деструкция и безогледен външен диктат неусетно се изнизаха и България вече е в реалиите на Втора студена война, наричана още "хибридна война". Въпреки че сме натовска страна, България продължава да е обект на хибридни атаки от т.нар. наши съюзници, като в това отношение ислямистка Турция проявява изключителна активност.  
През тази марсова година предстоят събития, които коренно ще променят света, и ако България иска да оцелее като държава, трябва да намери истинския съюзник. Има шанс страната ни да излезе от задаващата се буря обновена, стабилна и просперираща, ако загърби евроатлантическите илюзии, ако се отърси от неоосманската проказа и от преносителите на тази зараза на родна земя.
Нямаме държавници, но имаме съвременни будители в средите на интелектуалния елит, които могат да поведат нацията в правилна посока. Коя е тази посока нека този път да реши суверенът! Стига външни проекти и марионетки, стига национални катастрофи! Наистина е дошло време разделно!