Вандали

Божидар Томов

    В сладкарницата, където се събираме  с група приятели, веднъж един си изпусна чашата и тя се счупи. Келнерката го нарече вандалин. Нашият човек отвърна, че според българската езикова практика е по-правилно да се каже вандал. Това първо. И второ – вандалът е личност, която унищожава ценности. А каква ценност е една празна чаша? Виж ако беше пълна с водка – друго е! Тъй се оформи и темата на деня  – вандалите. 
    Един се похвали, че в рода си има вандал –  дядо му. Значи дядо ти е ходил в Рим? – попитахме. Не, в Букурещ – отговори  приятелят.  Дядо ми е бил в Букурещ през Първата световна война, продължи приятелят, влязъл там с българските войски, разходил се, видял лъскав хотел, влязъл и в него. А там – полилеи, килими, голи пълнички жени, изрисувани по тавана и в дъното на салона – огледало. Венецианско. И дядо ми се видял в него. Мръсен, небръснат, с опърпана шинела и зла физиономия. И се надигнала у него вандалщината, свалил пушката от рамото си и праснал с приклада огледалото. Обърнал се и си излязъл. Не, казахме ние, които по принцип сме за мир и дружба, не е бил вандал дядо ти, а онези, дето са го вдигнали от семейството, от нивата и са го засилили по фронтовете на войната. И аз, продължи обаче внукът на вандала, след много години попаднах в Букурещ и се отбих в този хотел с мисълта да платя за огледалото, а там имаше поставено ново. И над него надпис “Са траяска 1 май”, “Да живее 1 май” - по нашему. И нещо в последния момент се отказах да плащам за онова огледало и си поръчах на бара едно голямо питие.
    Това са стари работи, не го взимай навътре. Все пак нали си им направил оборот  -  намеси се в разговора втори  приятел. Защото аз, примерно съм бил вандал през ученическите си години. Сълзи се появиха в очите на втория приятел. Седеше на чина пред мен едно хубаво момиче и аз веднъж от нямане какво да правя в час му отрязах с ножичка разкошната руса плитка. Така вандалски ме биха после в къщи, че аз отидох  и счупих с камък прозореца на класната. Това не беше вече вандализъм, тъй като прозореца не представляваше никаква ценност, а плитката на момичето... ех, плитката на момичето...  Айде стига бе – възкликна някой от компанията – и ти си спомняш някаква мърлява плитка толкова години? Другият внезапно се изправи и каза рязко: Стани! Стани и бъди мъж! Ти току-що обиди косата на жена ми. Стани и се бий. Онзи не побърза да стане, а заяви, че в компанията не бива да допускаме хора, които се женят за първото попаднало им момиче с руса плитка, която е загубило тази плитка преди да загуби всичко останало, надеждите си най-вече и е отишло под венчило с първия попаднал идиот. Нареченият идиот замахна  и размаза носа на онзи, бликна кръв, ние не тръгнахме да се намесваме, а почнахме да обсъждаме – разбиването на нечий нос вандалски акт ли е или не.
    Ето как понякога завършват споровете в нашата сладкарница по исторически, езикови и всякакви други въпроси.