Вън врага с партиен билет

СДС даде нов живот на клишето "враг с партиен билет". Това, разбира се, не е новина. Тази схема в сините редици стана актуална още след парламентарните избори през 1991 г. Кой е създателят и вдъхновителят й още се спори. Историята започна с люспи, днес на мода са патериците. Кой на кого, защо, как? Чест или безчестие е да си патерица - тази дилема тресе политическата сцена.
Зад всичко това стои онази напълно забравена дума, която събираше като парола хората на първите демократични митинги. Плурализъм се нарича. Помните ли значението й? Според тълковния речник това е учение, според което "в основата на света стоят множество самостоятелни духовни същности". Обяснено по друг начин, това е принцип на обществено устройство, който предполага множественост на мнения, становища, изяви, политически организации и др.
Опиянени от очаквания, гражданите тогава едва ли са предполагали, че и плурализмът ще се окаже красива утопия. В обществения живот може и да не е точно така, но в партийния - няма мърдане. Различното мнение е равносилно на предателство. Примери - безброй, във всички партии. И изключването на несъгласния с правата линия на партията, разбирай лидера и кликата му, би било мода, ако не е добре забравена стара практика от времето на сталинизма. Е, тогава не само са изключвали... А сега... не изпращат в лагери.
Все по-натрапчиво е усещането, че отново сме впримчени в някаква схема. Може би в спиралата на постдемокрацията, където нещата вече не са такива, каквито бяха?
Ей, да не се окаже, че кметът на Карлово, пардон, лидерът на СДС и хората му са не патерица, а зъл предвестник на нов вид диктатура, която теоретиците след години ще се опитат научно да ни обяснят.
Каквото и да е, ловът на вещици и изключването на врага с партиен билет пак е единственият начин да се справим с инакомислещите.