29 Март 2024петък03:20 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Валя понесе българския дух във вечността

Баладата "Излел е Делю хайдутин" ще лети 60 000 години в открития космос

/ брой: 187

visibility 3662

Светозар Казанджиев


Беше през август 1998 г. Рожен - един век след първия организиран събор. Обстановката бе необичайна, както всичко тук е необичайно - планината, хората, слънцето. Сто и двайсет хиляди съборяни бяха дошли да чуят песните на България. Да преживеят онзи неповторим миг, случващ се единствено и само на Рожен.
Голямото чудо и на този събор беше оркестър "Сто каба-гайди" и певицата Валя Балканска. Слънцето изтичаше зад хоризонта, а планината и хората тръпнеха в очакване на спектакъла "Звезден Рожен", сътворен от най-добрите певци на Родопа. Настана вечер. Звездите блясваха една подир друга - небесните на небето, песенните - на Рожен. Множеството се вълнуваше като море. Тогава видях стохиляден хор как пее "Девойко, мари хубава", "Соньо, ти, мой Соньо", "Рипни, Калинке"... и как плаче, когато в нажежения мрак прозвуча "Излел е Делю хайдутин".
Ала най-интересното предстоеше. В средата на нощта, на финала на концерта, след деветдесет дни безводие, небето забуча, както бучаха поляните. Трясваха гръмове, горяха светкавици, кипеше ослепителен фойерверк между земята и небето. Навръх планината кънтеше сърцето на България, а Валя отпяваше: "В селоно имам две лели, да ми ги не потурчите..." Светкавиците й светеха, гръмовете й пригласяха. Сто хиляди души, мокри до кости, пееха с нея, без да се питат кой кой е.

Спомних си за събора, защото певицата е в навечерието на своята 70-годишнина. Шестдесет и две от тях е на сцената. Валя Балканска е родена на 8 януари 1942 г. в махала Лагът - седем къщи под връх Ком, до изворите на р. Арда. Тя е обикновена и силна като самата земя. Често споделя: "Аз съм дете на Родопа и само Слънцето стои по-високо от моята България".
Сложната съдба на този край слага отпечатък върху житейския й и творчески път. През 1944-а вихрушката на войната отнася баща й на бойното поле в Македония. Два месеца след мобилизацията загива край с. Страцин. Смъртта разгонва семейството. Многолюдният дом осиротява. Майка й се омъжва повторно и ражда седем деца. При игра с огън братчето й запалва къщата на пастрока. Това принуждава семейството да изкара зимата в колиба извън махалата. Валя се разболява и едва не умира от двойна пневмония.
Сирашката участ впряга децата в работа още от малки. Валя меси кал, зида стени, маже дуварите на изгорялата къща, дои кравата, товари мулета, копае и сее, носи чували на гръб... Когато тръгва на училище, майка й й ушива рокля от лъскав плат за дюшек, даван по два метра наряд на семейство. Първите й учители са Мария и Петър Бечеви. На 24 май 1950 г. Валя Балканска стъпва на сцената. Когато вижда своите съселяни, изпълнили от край до край читалищния салон, побягва от страх зад завесата. Там е учителят Бечев. Той я извежда пред публиката и я държи за ръка, докато запее. Вместо една, изпълнява три песни. И тръгва девойката от Лагът към славата на родопската песен.
През 1960 г. се явява на конкурс за хористи в ансамбъл "Родопа". Пее блестящо. До вечерта става "звезда", но от това следват повече мъки, отколкото радост. Майка й не дава да се издума за работа в Смолян. Тя изнася дрехите й на двора, насича ги върху дръвника и ги запалва с газ.
- Аз стоях на входната врата на къщата - разказва Валя - и гледах как горят роклите, елеците, чорапите. Сълзи капеха от очите ми, но те не можеха да угасят огъня, който изпепеляваше част от моя живот... На 15 февруари станах рано - продължава певицата - никой у дома не бе мигвал през цялата нощ. Измих се на чешмата в двора, нагласих разпилените си коси, взех бохчата с надежди и поех към с. Арда. В шест часа тръгваше автобусът за Смолян. Вместо "Отивай със здраве!", зад гърба ми изсъска маминото проклятие: "Мравките да ти носят най-голямото парче хляб!" Аз не я съдя. Кълнеше ме, но знаех, че ме обича, както всяка майка обича своите деца...
Заедно с Надежда Бочукова, Бойка Присадова, Шинка Суркова, Соня Чепишева, Димитър Петковски, Михаил Истрефов, Димитър Гривин поставя началото на ансамбъл "Родопа". Първата мащабна изява на нейния неповторим глас е на Рожен през 1961 г. Когато излиза на сцената да изпее "Излел е Делю хайдутин", дъщеря й е на два месеца и е в палатката, недалеч от микрофоните. На Първия национален събор на народното творчество в Копривщица през 1965-а грабва голямата награда и акъла на многобройната публика. Зареждат се повече от 4000 концерта и близо 900 000 км път из България и по света. И милиони приятели на народната песен.
През 1968 г. пристигат в с. Арда Етел Райм и Мартин Кьониг от Етнографския център в Ню Йорк, за да запишат баладата "Излел е Делю хайдутин". "Когато се обърнахме към Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина, споделят американците, и предложихме да издадем две плочи с българска народна музика за западна публика, посъветваха ни да не записваме Валя, а други певици. Ние настоявахме, бяхме я чули в Копривщица и не можехме да се лишим от нейното феноменално изпълнение, събрало цялата дълбочина и обхват на народната песен". Десет години след това (през 1977 г.) тя е избрана между 1500 предложения от цял свят, включена е в звуковото есе на Ан Друян "Шепот от Земята" и е изпратена на борда на спътниците "Вояджър - 1" и "Вояджър - 2". В златния диск "Делювата" е единствената народна песен от Европа, заедно с песните на Уили Джонсън, Чък Бери и Луис Армстронг, с гениалните творби на Бах, Бетовен, Стравински, с музика от Китай, Индия, Мексико, Япония. Тя ще лети 60 000 години в Космоса на път към звезда АС +793888 от съзвездието Малка мечка.
През 1975 г. Валя Балканска е обявена за "заслужил артист", а малко по-късно я пенсионират и забравят. Научнопопулярната серия "Космос" на Карл Сейгън, излъчена по БНТ, донася новината, че песента за Делю хайдутин лети в безкрая. Малко по малко започва да се възражда името на гласовитата родопчанка. Когато вече е прехвърлила петдесетте, към нея се устремяват тълпи журналисти, политици, новобогаташи. А тя вече не е същата. Претърпяла две операции, получила гуша, остаряла и уморена, певицата започва всичко отново.
Концерти, интервюта, снимки, награди, пътувания... През 1996 г. пее в Канада, а на следващата - в Лос Анджелис. Там получава олимпийски медал за изпълнение. Поздравяват я Мик Джагър и Пол Макартни, Доли Партън и Лайза Минели. Америка я посреща като звезда. В България я обявяват за най-българската певица, а ЮНЕСКО - за Гражданин на планетата. Следват концерти в Будапеща, Чикаго, Йоханесбург, Кайро, Лисабон, Женева, Лондон, Москва, Прага, Сан Франциско, Токио, Фокушима...
Неотдавна правителството на Република България удостои народната певица с персонална пенсия за изключителни заслуги към съвременната ни култура, към фолклора, към българския народ. Жест на държавата към един свой гражданин, който винаги е давал повече, отколкото е взимал...
Много жени са възпети в народната песен, Валя Балканска ги пее. По един виртуозен, неповторим начин. Нейният глас разкрива сладкопойния гений на българите. Всеки път, когато вляза в храм, когато стъпя на Рожен и наоколо зазвучат древните напеви, аз се питам: кое е по-силно в Родопите - религията или изкуството? И винаги откривам, че красотата стои над всичко. Родопите дадоха на България най-романтичната и най-тъжната страница от историята, подариха й хиляди песни и една достолепна певица - Валя Балканска.
Ще минат години, ще се родят нови и нови певци с още по-вълнуващи гласове, но гласът на Валя ще остане непостижим. Прекосил земното притегляне, надживял времето и пирамидите, той ще броди между звездите и ще напомня за едно племе, наричано българско. Баладата за Делю хайдутин, родена от вярата и от надеждата на целия ни народ, ще обединява хората всеки път, когато я чуят. Ще ги кара да се усещат като част от Вселената, като част от музиката, наречена Вечност.
 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ