Вълшебни дни с Фреди Меркюри

Фреди лежеше под сатенените чаршафи в огромното си легло с балдахин, в което можеха да спят шестима, както се хвалеше веднъж. Изглеждаше самотен, но сякаш най-сетне помирен със света. Персийските котки, които само преди часове беше държал в скута си, унило се бяха отдалечили. Отишъл си беше и последният от най-близките приятели, които предано го навестяваха от седмици. Лекарите също си бяха тръгнали, а първата му приятелка, Мери Остин, майка на малкия му кръщелник Рики, след като го целуна по бузата, със сълзи на очи напусна величествената къща с шест спални и потъна в лондонската нощ.
Отвън, пред високия зид около Кенсингтънската обител на Фреди Меркюри (1946-1991), струваща 4 милиона, цяла армия поклонници, журналисти и камери очакваха да настъпи краят. На излизане доктор Гордън Аткинсън каза на настойчивите репортери, че певецът угасва. Двайсет и четири часа по-рано вокалът на "Куин" бе оповестил чрез говорител, че страда от СПИН. Цели пет години го бе пазил в тайна от света заради близките си...
Фреди предаде на мениджъра на "Куин" на 22 ноември 1991 г. изявление за борбата си с ужасната болест. Ден по-късно то бе публикувано, а след 24 часа Фреди Меркюри издъхна.
И все пак краят, макар и неизбежен, идва неочаквано. Дори родителите му, Джер и Боми Булсара, втурнали се от дома си във Фелтъм, не успяват да стигнат навреме до смъртния одър на сина си. Светът на рокмузиката се смалява и охладнява. Цветя и послания от почти всички поп- и рокартисти последват смъртта, покосила Фреди едва на 45 г.
Тримата останали членове на "Куин" - Брайън Мей, Роджър Тейлър и Джон Дийкън, заявяват: 
- Загубихме най-великия и най-обичания от нашето семейство. Съкрушени сме от скръб, но се гордеем, че живя и умря така храбро. За нас е чест, че заедно с него преживяхме вълшебни дни.
Сърце от чайни рози, дар от Елтън Джон, носи скромния надпис: "Благодаря ти, че ми беше приятел. Винаги ще те обичам."
Друг почитател на Меркюри - Бой Джордж, казва: "Скъпи Фреди, обичам те." Но най-трогателно е посланието от родителите му, които не одобряват начина му на живот, но дори и след слуховете не се отчуждават от него. Тяхното послание гласи "На любимия ни син Фреди с вечна обич от мама и татко." Старата му вярна приятелка Мери, на която купува изискан апартамент само на няколко крачки от дома си, споделя:
- Той знаеше, че краят наближава - казва тя с премрежени от сълзи очи - но запази чувството си за хумор до сетния момент. През последните дни имаше силни болки и много страдаше. Не можеше да се храни и беше под силна упойка. Въпреки агонията си ме уверяваше, че за нищо не съжалява. Преди да си тръгна, го целунах по бузата, задържах ръката му и му казах, че е най-скъпият ми и много го обичам - разказва Мери Остин.                                
Дейв Кларк, един от най-близките приятели на певеца, останал до последно с него, обяснява:
- Не каза нищо. Просто заспа и се пренесе отвъд. Беше съвсем спокоен. Беше рядък човек, неповторим като картина. Никога не ще има втори Фреди!      
Първите си 14 години Фарук Булсара прекарва из най-екзотичните места на планетата - подходяща генерална репетиция за момчето, което под името Фреди Меркюри ще се превърне в едно от най-значимите имена в света на рокмузиката за всички времена. Ранното му детство преминава на далечните идилични острови Занзибар и Пемба в Индийския океан. Боми Булсара е на английска дипломатическа служба. Фреди е 5-годишен, когато се преселват в Бомбай - града на дедите му. Там бъдещата звезда посещава училище-пансион. Отличава се като добър в крикета, бокса, тениса на маса. Още в Бомбай започва да учи пиано, поставяйки началото на своя пищен и бомбастичен стил в музиката. Чрез пречистваща баня под молитвените напеви на жреците е въведен в лоното на вярващите в Зороастър.
На 14-годишна възраст семейството му се премества в Лондон. В училище постоянно го дразнят заради необичайната му външност и говор. Без да получава одобрение от родителите си, постъпва в колежа "Ийлинг" за изкуства и дизайн. Придобитите умения по-късно Фреди използва при обозначаването на герба на "Куин". Като дете слуша много индийска музика и едно от първите му влияния идва от боливудския певец Лата Мангещар. В Англия става фен на Арета Франклин. По онова време Джими Хендрикс вече е на върха и се превръща в идол на талантливото момче. То се опиянява от сиатълския китарист с буйна коса и още по-буен живот и непрекъснато го имитира. Любимка му е и Лайза Минели.
- Едно от най-ранните ми влияния дойде от "Кабаре". Изключително много обожавам Лайза Минели - откровен е Меркюри. По думите му именно Дж. Хендрикс и Л. Минели оказват най-голямо значение върху изграждането на стила му.
Спектаклите на Фреди в училище все още не предизвикват възхищение у публиката.
- Изчезвай, Булсара, от теб нищо няма да излезе! Поне да пееше като хората... му се присмивали често пъти съученици.
Джери Хибърт, другар на Фреди от "Ийлинг", разказва:
- Той беше доста свит в училище. Видя ми се направо невероятно, когато стана такава велика звезда! 
Греъм Роуз, учил заедно с Фреди в класа по графика, си спомня, че от бъдещия му стил на обличане - триката, хермелиновите пелерини и костюмите като котешка козина - нямало и помен.
- Фреди изобщо не се отличаваше с нищо. Кльощав беше като молив и подчертаваше това с тесните си джинси. На всичкото отгоре бе много тих, въпреки че не се изискваше усилие да го разсмееш. Тогава си слагаше ръката на устата, за да скрие огромните си зъби. Помня го голям симпатяга и твърде мил. Нямаше и капка злоба у него. Много от нас наистина се радваха, когато постигна огромния си успех - допълва Роуз.             
Състудент запознава Меркюри с музикантите от малкоизвестната група "Смайл" - Брайън Мей и Роджър Тейлър. След разпадането й Фреди, Брайън и Роджър основават "Куин". Фреди предлага името. Първият концерт е на 27 юни 1970 г., все още под старото наименование. Бандата опитва няколко басиста, преди да се появи Джон Дийкън. Стилът на "Куин" непрекъснато се мени. В едно музикално произведение звучат причудливи смесици от рок и опера, източни мелодии и мощни хорали. Фреди e блестящ пианист и държанието му на сцената заразява всички. Раждат се емблематичните за "Куин" песни - "We Are The Champions", "We Will Rock You", превърнали се в световноизвестни спортни (и не само) химни. "Bohemian Rhapsody" се смята за върха на композиторските способности на Фреди и е записана в Книгата на Гинес, като най-великата песен на всички времена. "Friends Will Be Friends", "A Kind of Magic", "Who Wants to Live Forever?", "Radio Ga Ga", "I Want to Break Free", "The Show Must Go On" и още много други хитове, които Фреди, Брайън, Роджър и Джон създават в продължение на цели 20 г. "Куин", която през 2011-а отбелязва юбилей, издава общо 18 албума номер едно, 18 номер едно сингъла и десет номер едно DVD-та. Това ги прави едни от най-продаваните в света. "Куин" е единствената рокбанда, в която всеки член е композирал повече от една песен в класациите за сингли.     
- Когато Фреди почина, беше като да загубиш член на семейството и ние всички опитвахме да се справим с това по различен начин. Зa известно време исках да се махна от "Куин". Това беше част от моята скръб. Но съм много горд от всичко, което постигнахме заедно. Мили Боже, наистина направихме някои много интересни пътувания! Повечето от тях ме карат да се чувствам добре - заявява Брайън Мей по повод 40-ата годишнина на групата и 20-годишнината от смъртта на гениалния шоумен. - Със сигурност няма и ден, в който да не ми е минала някоя мисъл, свързана с Фреди. Той все още е част от живота ни...

Цитати:
* И утре да умра, не ми пука. Направих всичко!
* Няма да бъда просто звезда, а ще се превърна в легенда. Дори и да нямам пукнато пени, ще ходя като персийски принц и никой няма да ме спре.
* Ако не правех музика, изобщо нямаше да си имам занимание. Не мога да готвя и съвсем не ме бива за домакиня.
* Животът ни е даден, за да го живеем. Повярвайте ми, щях да правя същото и щях да имам същата философия, дори да не се радвах на такъв успех.
* Скуката е най-тежката болест на света.
* Любовта е като руска рулетка.