11 Август 2020вторник13:17 ч.

Вълнуват ли ни разходите за отбрана

От 3000 домакинства едва 7 човека знаят приблизително колко харчи държавата от публичните средства за армията, 95% смятат, че сумите са не повече от 1-2 млн. лв.

/ брой: 260

автор:Светла Василева

visibility 1931

Обвиненията за липса на прозрачност и внушенията за повсеместна тайнственост в управлението на държавата, сипещи се през последните месеци, така превзеха публичното говорене, че незапознатият с нашенските нрави чужденец току-виж реши, че българите живеем в непрогледна информационна мъгла. Едва ли не като севернокорейци. Истината, разбира се, е по-различна. А тя е, че в страната има обща незаинтересованост от случващото се. Онова, което е различно от скандала, от жълтата тема на деня, изискващо повече интелектуални усилия, остава встрани от масовото внимание и вкус.
Ето сега се обсъжда Бюджет 2014. Колко са например разходите на България за отбрана? Имате ли поне приблизителна представа? На проведената в БАН на 21-22 октомври тази година конференция "Национална сигурност: актуални въпроси, подходи, решения" докторът по икономика Катя Пейчева от Военната академия "Г.С.Раковски" огласи данни от свое проучване, правено съвместно с Института за икономически изследвания на БАН. През 2010 г. на 3000 български домакинства са зададени въпроси, свързани с обществената услуга - отбрана на страната. Отговорите "не знам", "не ме интересува" варират между 22% и 23% и достигат до

96% обществена незаинтересованост

Запитани "Знаете ли колко са приблизително разходите за отбрана", едва 7 човека от 3000 назовават приблизителния им размер. "Никой не изискваше да се каже точна сума - 980 млн. лв. или 1080 млн.лв. Очаквахме да укажат някакви приблизителни граници. Стряскащо беше, че около 95% от анкетираните бяха посочили, че бюджетът за отбрана е около 1 или 2 млн. лв. Според хората това са страшно много пари и те не разбират къде отиват 1 млрд. лв., колкото в действителност са бюджетните разходи за отбрана" - коментира Катя Пейчева. Като контрапункт на тези резултати са получените от подобни изследвания в САЩ (държавата е взета за сравнение, тъй като за нея има най-много публично достъпни данни). Докато в България обществената незаинтересованост от въпросите на отбраната достига до 96%, то в САЩ най-високият процент в една от годините - 1998 г., е едва 7%. Това е преди атентатите (през 2001 г.), след които обществото става много по-чувствително и тези проценти слизат на границата от 2-4%.
Противно на твърденията, че когато става въпрос за обществени услуги, данъкоплатците са тези, които искат да знаят как се изразходват техните пари, в България статистическите данни показват незнание и липса на интерес по въпроса. Обществото не е заинтересовано от това, което се случва в сектора на отбраната, оттук съвсем

логично произтича отслабеният граждански контрол

който то би следвало да упражнява. Тази липса на интерес е сред главните причини за редица проблеми в армията, тъй като отсъствието му дава много по-голяма свобода на вземащите решения. Ако гражданското общество беше с по-силно присъствие и мнение по въпросите, засягащи отбраната, част от проблемите щяха да бъдат избегнати, смята Катя Пейчева.
В условията на финансова криза, когато парите за здравеопазване, социални дейности, образование, наука не достигат, с много голяма сила изниква въпросът - доколко ефективно се изразходват парите за отбрана на страната. Какво се включва в тях, какъв трябва да е техният оптимален размер, какви промени в положителна посока могат да бъдат направени.
Част от проблемите в армията произтичат от това, че разчетите на Министерството на отбраната, в това число и финансовите, се основават на предварително приети от законодателя стратегически документи, които поставят ограничителни рамки.

Имат ли обаче стратегически характер

често използваните "Бяла книга за отбраната" и "План за развитие на въоръжените сили на Р България"? По този въпрос не би могло да се отговори еднозначно. Това е така, защото от гледна точка на мениджмънта като наука, стратегическият хоризонт е с продължителност от 12-15, а понякога и повече години. Тъй като Стратегическият план определя общите цели, организационната структура на управление, инвестиционната политика, финансовата политика и други и на него се основават останалите решения в организацията, не е препоръчително той да е с по-кратък срок. Макар Бялата книга за отбраната и Планът за развитие на въоръжените сили по дадените дефиниции в тях в момента да не са стратегически, защото обхващат много кратък времеви хоризонт, все пак по своята същност те са такива. Когато отворите страницата на Министерството на отбраната, можете да ги намерите именно в този раздел. Според Пейчева проблемите за разбирането на стратегическия им характер произтичат именно от това, че няма приемственост между различните управляващи партии, идващи на власт. Тези документи нееднократно се променят, което нарушава стратегическия им характер.
Макар за обикновените граждани финансовият  ресурс, отделян за отбрана, да е внушителен по своя размер, средствата са недостатъчни и стигат единствено за плащане на задълженията към личния състав и текущи неотложни разходи. В проекта за Бюджет 2014 (виж каре) предвидената сума от 1 045 559 000 лв. е 1,28% от БВП, въпреки препоръките за заделяне на 1,5%. Министър Ангел Найденов коментира пред агенция "Фокус" (на 31.10.2013 г.), че ако изчисляваме според препоръчителните нива,

недофинансирането на системата ще възлиза на около 170 млн. лв.

"Ако ги изчисляваме в зависимост от различни най-неотложни потребности, това са не по-малко от 63 млн. лв.", смята той. Според Катя Пейчева проблем е и самата структура на разходите. В момента тя не е оптимална. Това, което се забелязва при сравнение с другите страни, е, че те отделят много средства за инвестиции, нещо, което в България не се прави. У нас инвестициите са около 5-6 пъти по-малки от тези в ЕС. В бюджета за 2014 г. е заложено капиталовите разходи да достигнат поне 15%, макар че това едва ли ще се случи. За 2011 г. са те са 8,7% от общите разходи за отбрана, за 2012 г. са 6,28%, далеч под пожелателните 15%. Разходите за научноизследователска дейност също са нищожни. По-голямата им част отива за заплатите на персонала и почти нищо за самите научни изследвания (виж таблица). Всъщност многото средства просто поддържат системата. Въпросът е докога ще може да продължаваме така - без преосмисляне на приоритетите, на заплахите и на мястото на армията в архитектурата на националната сигурност? И друго. Докога ще сме безразлични за какво се харчат парите ни?


Световни разходи за отбрана за 2012 г.


На 1 756 000 000 000 USD възлизат военните разходи на целия свят за 2012 г., според изчисленията на Международния Институт за мира в Стокхолм (Stockholm International Peace Research Institute - SIPRI). Те са намалели с 0,4% в сравнение с направените през 2011 г. Това е първият регистриран спад от 1998 г. насам.
Размерът на военните разходи съответства на 2,5% от световния брутен вътрешен продукт (БВП) и е около $ 249 за всеки човек в света.


Бюджет за отбрана като % от БВП

Година      Бюджет отбрана
                  като % от БВП

2007          2,35
2008          2,24
2009          1,86
2010          1,70
2011          1,23
2012          1,21

Средства за отбрана

Бюджет 2013    1 080 465 000 лв.
Бюджет 2014    1 045 559 000 лв.


Бюджет 2014: Сектор "Отбрана"


Основните направления на политиката на правителството в областта на отбраната са следните:
- приложение на принципите на Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили;
-  поддържане на съществуващите и изграждане на нови отбранителни способности;
- развитие на Министерството на отбраната като модерна отбранителна институция на демократична държава;
- провеждане на политика на прозрачност и отчетност за премахване на условията за корупция и неефективно управление в Министерството на отбраната;
- усъвършенстване на системата за обучение във висшите военни училища;
- подобряване на осигуряването на бойната подготовка;
- осигуряване на надеждна колективна сигурност и отбрана.


Ангел Найденов, министър на отбраната, за Бюджет 2014:


При един общ призив в рамките на НАТО разходите за отбрана да се придържат в рамките около 2% от БВП, само три държави успяват да го изпълнят. Второто ниво е да се придържаме към разходи, които са в рамките на 1,5%. За съжаление България и към този процент не може да се придържа. Поддържаме бюджет от около 1,3% от БВП, толкова ще бъде той и за 2014 година. Онова, което очакваме, е по какъв най-ефективен начин да използваме средствата, за да постигнем необходимите способности.
Посочил съм три приоритетни политики:
Първата е по отношението на постигането и поддържането на висока бойна подготовка и бойна готовност.
Следващата политика е свързана с възстановяването на изправността и поддържането на техническата годност на въоръжението и на военната техника. Вече имах възможност да кажа достатъчно стресиращи данни, които описват критичното състояние на въоръжението и техниката.
Третата политика е ориентирана към по-висок статус на военнослужещите.
(Пред Offnews, 26 октомври)

 

Автобусните превозвачи поискаха по-нисък ДДС

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 152

Затварят хотели по морето

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 152

Любомир Дацов: С мерките правителството купува симпатии

автор:Дума

visibility 264

/ брой: 152

Добивът на домати и пипер се срина

автор:Дума

visibility 226

/ брой: 152

Евакуираха Доналд Тръмп след стрелба край Белия дом

автор:Дума

visibility 160

Масови протести след изборите в Беларус

автор:Дума

visibility 244

/ брой: 152

Основателят на "Белите каски" е мамил Запада

автор:Дума

visibility 349

/ брой: 152

Протестен марш на пробудения дух

visibility 361

/ брой: 152

Анатомия на един протест

visibility 415

/ брой: 152

Датата

автор:Дума

visibility 163

/ брой: 152

Живко Георгиев: Властта няма друг ход, освен оставка

автор:Дума

visibility 607

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ