Валери Тодоров: СЕМ трябва да подаде колективна оставка

След като завършва гимназия в конкурсен клас с профил програмиране и изчислителна математика в Силистра, ВАЛЕРИ ТОДОРОВ е приет за студент във Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Кл. Охридски". От 1981 г. работи в главна редакция "Международна информация" на програма "Хоризонт" на Българското национално радио. Водещ е на новини и обзорни предавания. Снима документални филми за БНТ. Печели няколко пъти конкурса за кореспондент на БНР, БНТ, кореспондент е и на БТА в Москва. След завръщането от руската столица е шеф на екипа и водещ на вечерното обзорно предаване "Нещо повече", а по-късно ръководи цялата програма "Хоризонт". Оглавява дирекция "Радиоразпръскване" на "Драган Цанков" 4, след като овладява кризата там, е и.д.на Радио Благоевград. Избран е за генерален директор на БНР през 2007-а, а след изтичането на първия му успешен мандат пак печели конкурса и ръководи медията до 2013 г. Известен е и със задълбочените си коментари по международни теми.

"Най-важното е, че запазих приятелите си"

"Социалните медии станаха информационен лидер"

- Отблизо 7 години не сте генерален директор на БНР, след като оглавявахте тази институция два поредни успешни мандата. Следихте ли какво се случва на "Драган Цанков" 4 през това време, г-н Тодоров?

- Да, разбира се, няма как най-малкото да нямам емоционална обвързаност. В края на краищата основната ми кариера е минала в Българското национално радио, имам над 30 години стаж, така че това е естествено.

- Как ще коментирате факта, че не бяхте дори допуснат до последния конкурс за избор на шеф на радиото?

- Това е голямо безобразие, което показва и зависимости. За да разберете какъв е проблемът, ще кажа, че на 2 декември 2019 г. с нотариална заверка съм освободил дяловете си в единствената фирма, в която участвам, на 5 декември съм подал документи в СЕМ, а на 6 декември излиза вписването, което означава, че всъщност решението за него е взето на 5-и. При това, обърнете внимание, че вписването се появява в Търговския регистър в 8,44 ч. на 6 декември. Но в момента, в който Общото събрание на фирмата вземе решение и аз с нотариална заверка прехвърлям дяловете си, на практика вече не ги притежавам, тоест нямам участие в тази фирма. Вписването се прави за придобилия дяловете и е процес извън мен. Ами, ако хакнат регистъра? Както се случва. Питам се: какво са проверявали, как точно са го правили хората от СЕМ и защо, ако са имали някакви въпроси, не са ги задали в този едноседмичен срок, в който са успели да запитат други колеги, например избрания генерален директор. Тъй като разбрах, че са имали някакви колебания как да постъпят, предоставих им и нотариално заверения договор за прехвърляне на дяловете, там всичко е видимо. Така че отстраняването ми от конкурса е преднамерен и тенденциозен акт, според мен - внушен.

- Смятате ли, че от СЕМ просто не са си свършили работата както трябва, или така им е било по-удобно да постъпят?

- Този орган, особено в последната му формация, е изключително некомпетентен и зависим. Не бива да слагаме всичко под общ знаменател, защото в различните си формации СЕМ е изглеждал по различен начин. Там са работили хора, които имаха експертен потенциал в областта на медиите, преподаватели, изявени личности в професионалната си дейност, общественици. Обаче нито една от сегашните членове на СЕМ не е обществено или професионално разпознаваема, нито една от тях няма мениджърски познания в управлението на медиите. Журналистически опит притежават само две от колежките - на много скромно ниво.

- Което на никого не прави впечатление...

- Всичко това буди доста въпроси. Освен че повечето от членовете на СЕМ са пиари от различен тип, те нямат идея и представа за начина на работа в БНР. Като човек, работил и в двата основни вида електронни медии (а и вестници съм издавал), искам да подчертая, че технологията в радиото и в телевизията е коренно различна.

- Какво не бива да се подминава при внимателен прочит на дейността на СЕМ?

- От изслушването на кандидатите, от въпросите, които задават членовете на СЕМ, се вижда, че те абсолютно не са на "ти" с материята, не я познават, получават някаква епизодична информация от определени, очевидно заинтересовани кръгове и групи. И това е фаталното - липсата на собствена компетентност. Което много илюстративно си пролича в изборите през последните години на генерални директори на БНТ, на БНР - в нито един от тях те не успяха да "улучат" човека.

- По казуса с недопускането ви до конкурса за шеф на радиото написахте отворено писмо до председателя на НС, президента, премиера... Какви бяха реакциите?

- До този момент няма такива отникъде. Което е тревожен, печален факт. Това показва, че влиянието на медиите и отношението към тях е на опасно ниско ниво. Мисля, че в момента състоянието на регулатора е в най-критичната си точка, особено като реакция и компетентност. И ако то продължи да пада, всичко това няма как да не се отразява върху медийната среда. Нали разбирате, че ако в СЕМ работят хора с авторитет и с позиции, на тях не може да им се внушава току-така какво да правят. Защото, когато те имат собствено мнение и авторитет, няма да позволят някой да им прошепва на ухото как да действат. В противен случай резултатите са налице - скандал след скандал. Мисля, че този Съвет за електронни медии трябва да подаде колективна оставка. Категоричен съм. Защото в този си състав произвежда само скандали. И нека не се чудим защо сме на 111-о място по свобода на словото. Бих казал дори, че то е почетно, защото реално, с всички тези безобразия, каквото и да си говорим, сигурно сме някъде още по-надолу, в дъното на тази класация.

- Всичко това поражда и логичния, макар и малко радикалния въпрос за целесъобразността на СЕМ...

- Обществен медиен регулатор, какъвто е СЕМ, трябва да има. Но кое му е общественото на този орган, който е избиран с 5 квоти и те са политически?! В закона е заложено, че в СЕМ трябва да има обновление: веднъж - чрез новите назначения, втори път - на 3 години да се сменя президентската, на 2 години - парламентарната квота, за да нямат зависимости, каквито се наблюдават сега. Нито едно от всички тези неща не се случва. Така че - или правилата важат за всички, или всички да прескачаме през стобора на закона. Да оставим настрани въпроса, че органът бе редуциран от 9 на 5 души и в него няма гражданска квота. Нито пък Обществен съвет поне. Това, което се случва, е трагедия. Спомнете си как заради един генерален директор дори беше променен законът и удължиха мандата му. После се оказа, че са забравили да включат и управителния съвет, та там стана една каша... После се отлагаха конкурси, за да си набавел някой някакъв документ. Кой има диплома, стаж, управленски опит, кой няма... Оказва се, че току-що избраният генерален директор на БНР има действаща фирма, няма трудова книжка, не е ясно какво е положението с трудовия му стаж, гражданството... СЕМ не били следователи. А как проверихте за мен, а не проверихте за други? Според закона новият генерален директор трябва да предложи членовете на управителния съвет, които да бъдат утвърдени от СЕМ. Но сега има управителен съвет, посочен от предишния шеф на радиото, тоест новоизбраният трябва да работи с тях...

- Дори хора, които много не се интересуват от процесите в БНР, са разбрали, че последният генерален директор си отишъл не само заради факта, че е спрял за 5 часа излъчването на предавателите, но и понеже върху него е оказван натиск...

- Вкараха се зависимости в обществената медия. Те се случиха още при предишния генерален директор. Избират се удобни хора, но абсолютно неподготвени. Какво очаквате? Не искам да съм лош пророк и сега.

- А по ваше време имало ли е опити за намеса в ръководенето на радиото?

- Приличам ли на човек, когото могат да притискат оттук-оттам?! Смятам, че дори да има някакво намерение или желание за определена промяна, тя може да бъде обсъдена, всичко трябва да става публично. Не говоря обаче за натиск върху журналисти. Това е недопустимо. Имал съм няколко случая, в които като засегната страна частни лица са се опитвали да искат да се уволнява този или онзи, защото били несправедливо засегнати. Има си начин за изясняване на истината. Аз съм защитавал колеги даже в онези времена... Но иначе от държавни институции или лица с обществени постове - нямам такъв казус. Аз съм човек, който знае какво прави и как трябва да се случват нещата, как да се запазят и независимостта на журналистите, и свободата на медиите, и същевременно да се управлява спокойно и независимо. Така че не съм изпитвал подобен дискомфорт - да се пробва някой да ме притиска. И го казвам съвършено откровено. Но може би това не се харесва, съдейки по опитите ми да се върна, за да възстановя нормалната работата на радиото след толкова кризи и скандали през последните години.

- Когато ръководихте БНР, по данни на доста проучвания то бе безспорен лидер в радиоефира. А сега коя медия според вас може да се нарече по същия начин?

- При измерването на значението на медиите има различни оценки, рейтинг, обхват на аудиторията, значимост и обществената тежест на аудиторията, импакт фактор... Според наблюденията ми, за съжаление, информационен лидер днес може да бъдат наречени социалните медии. Защото доверието на аудиторията се разпредели именно между тях. Ако погледнем към българските телевизии, ясно е, че само две от тях се борят за надмощие. БНТ е много далеч от това състезание. В  БНР, когато рейтингът на програмите от лидерски спадна до критични нива, един от генералните директори нагло твърдеше, че така било в Европа! А преди това защо не беше така? В момента доверието към радиото се крепи на два важни фактора: авторитета на журналистите, въпреки атаките срещу отделни колеги през различните периоди, както и на факта, че това е най-голямата информационна мрежа в страната. Не е тайна, че и БНТ, и БНР са недофинансирани. А това е недопустимо! Цените на всичко растат, съответно трябва да се увеличи и бюджетът на тези медии. Недопустимо е навръх Нова година в ефира на радиото да не прозвучи химнът, защото генералният директор не се е договорил с носителите на колективни права - в случая "Музикаутор" и "Профон", обаче с чисто сърце заминал в отпуск. Не може за няколко часа да посещаваш медията, която ръководиш, и да очакваш тя да просперира. И да оставиш след себе си неразплатени ангажименти, които дори не си предвидил в бюджета.

- Вие сте от малкото публични личности, които са успели да опазят от чужди очи живота си извън професията. Но все пак: какъв е Валери Тодоров, когато свали вратовръзката и сакото - сред най-близките си?

- Най-важното е, че през годините, независимо от постовете, които заемах, запазих приятелите си. Браня ги от публичния интерес, защото смятам, че не бива да се нарушава личното им пространство. Съпругата ми е журналист. Имам син, двама внука, а също и брат близнак, който е строителен инженер, далеч е от журналистическата професия. И двамата сме призовавали колегите той, по негово желание, да не бъде обект на внимание.

Знаете ли, когато човек стане по-разпознаваем, има опасност да се главозамае, да реши, че е някаква звезда, да стане недостъпен или просто да не му достига времето предвид натовареностите, които има. Слава богу, лавирайки между тези основни рискове, смятам, че успях да съхраня най-важното - семейството, което ме разбира и подкрепя, както и добронамереното, искреното и отговорното общуване с колегите и честното отношение към околните. И уважението на приятелите.