Икономисти предлагат твърд таван на бюджетните разходи

Държавни разходи до 38%, разходи за персонал до 9-10% и дълг до 30% от брутния вътрешен продукт на държавата. Твърд законодателен таван върху разходите и фокус за привличане на частен капитал чрез приватизация на държавни дружества и концесии за финансиране на инфраструктура. Запазване на данъчно-осигурителната тежест и дори търсене на възможности за намаляване на осигурителните вноски. Това са част от предложенията, които експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ)биха заложили в бюджета за 2027 г. Те за поредна година представиха своя традиционен алтернативен бюджет, макар правителството на Румен Радев все още да не е публикувал своя. Очакванията са това да стане в петък.
Приватизация на Българския енергиен холдинг (БЕХ), Българската банка за развитие (ББР), "Български пощи", Държавната консолидационна компания и "Топлофикация София" предлагат още експертите от ИПИ като част от мерките за овладяване на бюджетните дефицити и стимулиране на икономическия растеж. 
Сред идеите им са още концесиониране на държавни обекти и привличане на частни инвестиции в размер на поне 2% от брутния вътрешен продукт (БВП). Според анализа на ИПИ България е изправена пред риск да отчете цяло десетилетие на бюджетни дефицити. Държавният дълг вече е преминал границата от 30% от БВП, а при запазване на сегашната тенденция може да достигне 40-45% до 2035 г. Междувременно разходите за лихви се очаква да нараснат до 1,8 млрд. евро през 2028 г.
Икономистите предлагат фискалната стабилност да бъде постигната при запазване на сегашните данъчни ставки. Според експертите публичните разходи трябва да бъдат върнати до ниво от не повече от 38% от БВП, а държавният дълг да се задържи около 30% от икономиката. Целта е бюджетният дефицит да следва трайно низходяща тенденция.
В публичния сектор ИПИ настоява за прилагане на принципа за по-малка, но по-ефективна държава. За целта предлага т.нар. правило 20/10 - служителите в държавния сектор да не надхвърлят 20% от всички заети в икономиката, а разходите за възнаграждения в бюджета да бъдат ограничени до 10% от БВП.
икономистът Петър Ганев обърна внимание, че автоматичните механизми за увеличение на заплатите в публичния сектор не са премахнати, а само замразени. Според него в момента за държавните институции финансово е по-изгодно да поддържат незаети щатни бройки, вместо да ги закриват.
Сред предложенията са още реформа на социалните плащания, преструктуриране на модела за предоставяне на лична помощ и ограничаване на неефективните субсидии.
ИПИ настоява и за промяна на начина, по който се финансират и оценяват публичните услуги в образованието, здравеопазването и съдебната система. Акцентът трябва да бъде върху постигнатите резултати, качеството, ефективността и отчетността, а не само върху размера на отпуснатите средства.
Според оценката на ИПИ на базата на наличната до момента информация за бюджетния план на правителството през 2027 г. икономиката ще понесе допълнителна тежест от 2 млрд. евро. Институтът смята, че проблемът с разходната част остава нерешен, а планираните икономии ще бъдат компенсирани от нови бюджетни ангажименти. Експертите определят и предвидената консолидация до дефицит от 4,3% от БВП като недостатъчна.
Главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов предупреди, че признаците за забавяне на българската икономика може да станат видими още в рамките на настоящото управление. По думите му за разлика от предишни кабинети сегашното правителство има потенциал да изкара пълен 4-годишен мандат и няма да може да прехвърли натрупаните проблеми на следващата власт.
Сред външните рискове пред икономиката Богданов посочи слабия растеж на основните търговски партньори на България, ограничените възможности за фискални стимули в големите икономики от еврозоната, както и продължаващите войни и инфлационния натиск от тях.
Вътрешните рискове включват очакваното отслабване на търсенето от публичния сектор заради приключването на Националния план за възстановяване и устойчивост и на други програми с европейско финансиране. Към тях се добавят и сигналите за охлаждане на пазара на труда.
Като тревожни сигнали Богданов открои позицията на България начело на 3 класации в ЕС и еврозоната - по реален годишен ръст на потреблението към второто тримесечие на годината, по увеличение на заплатите през 2025 г. и първата половина на 2026 г., както и по растеж на кредитирането на домакинствата. "Това е перфектната буря на растеж, движен от потреблението, движен на свой ред до голяма степен от кредита. Това е растеж на заем и той не може да продължава вечно и в един момент ще има охлаждане", предупреди икономистът.
Той обърна внимание и на разминаването между нарастващото потребление и внос и стагнацията на износа. По думите му това се отразява в дефицит по текущата сметка от около 9% от БВП.
Петър Ганев очерта и няколко политически риска според оценката на института. Сред тях са институционалният и фискалният натиск върху бизнеса, особено върху големите и чуждестранните компании.