Валентин Станчев: Пропадането на футбола ни не е заради чужденците, а защото разрушиха спортните школи и училища

Валентин Станчев е един от най-добрите нападатели в българския футбол през 90-те години и в началото на новия век. Юноша е на Ботев Враца, но след това играе в Черноморец, Спартак Вн, Шанхай Шенхуа, ЦСКА, Заксен (Германия), връща се в Спартак Варна и завършва кариерата си в Черно море. Осма година е основният двигател в детско-юношеската школа на Лудогорец.
Той е категоричен, че няма как да има силни отбори без качествени чужденци. "Не подценявам и не обиждам българските футболисти. Със сигурност има много качествени български играчи, които имат място в отборите си, но за мен категорично спадът на нивото на футбола ни не е заради присъствието на чужденци, а заради това, че дълги години се разваляха спортните интернати и училища. Още по мое време, защото аз бях от последното поколение, което хвана онова време, имаше спортни училища и паралелки, като това важеше и за почти всички по-големи градове. Затова имаше и силен юношески футбол. Затова и треньорите имаха избор – независимо дали става въпрос за клубни отбори или когато дойде време да се събират юношески, младежки и представителни национални отбори", коментира бившият нападател пред Букмейкър Рейтинги.
"Работя в школата на Лудогорец почти 10 години, реално сериозната работа е в последните 5 години, когато бяха изградени двете бази и резултатите не закъсняха. В момента има над 20 футболисти, които са продукт на нашата школа и са в други отбори – има играчи във Втора лига, които са наши момчета, целият наш втори отбор е съставен само от наши юноши. И според всички специалисти вторият тим на Лудогорец играе най-добрия футбол във Втора лига. Ние в Лудогорец имаме щастието да ни е осигурено всичко необходимо за добрата и качествена работа – материална база с пособия и най-модерните технологии, възможност треньорите да ходят на обучения и семинари, за да се развиват. Използвахме опита в младежката Шампионска лига, като се срещахме с топ отборите – Реал Мадрид, Базел, Ливърпул, ПСЖ. Не само играхме с тях, но по линия на УЕФА се срещаш с тези клубове, имаш възможност да вземеш нещо от тях като идея за развитие. В крайна сметка резултатите идват, когато има отлични условия като база и добри специалисти. Не случайно в първия отбор имаме вече трима от школата – Доминик Янков, Димитър Митков и Димитър Илиев.
ЦСКА и Левски през годините са ни били най-големите критици, но в момента истината е, че Лудогорец има и повече собствени юноши, и повече българи в първия отбор. Да не говорим за останалите – над 20 са в други отбори в Първа лига, над 20 са във втория отбор във Втора лига. Моето мнение е, че трябва младите сами да си извоюват мястото в професионалния футбол. Няма треньор, който да не пусне млад българин в отбора на мястото на чужненец. В това съм абсолютно убеден. Сега обаче защо да се отказваме от качествените чужденци, когато нямаме и достатъчно готови българи? И друго – защо в отборите, които не се борят за нищо, идват супер средняци от чужбина? Аз съм в пълно недоумение как може в някои отбори да има чужденци, които очевадно са далеч от класата, на който и да е български футболист. За мен рецептата поне на този етап е качествени чужденци и юноши.
ЦСКА и Левски отстъпиха като развитие, защото в годините се лутаха в грешни управленски решения. Според мен имаха неадекватни ръководители, позволяваха на случайно попаднали чужденци да работят, нямаха програма за работа, а действаха от ден за ден, от година за година, лежаха на стари лаври, но в живота и спорта миналото е хубаво, но задна скорост няма. Тези клубове привличаха по 20 чужденци на година и знаете какви са последствията от тях, след като си тръгнат.
По-добре е вместо седем да взимаш двама добри от чужбина и да влагаш пари в школата си, да създаваш юноши и ги налагаш. Не може да си сериозен клуб и да чакаш родителите да си плащат таксите на детето, лагерите, екипировката, а ти да казваш, че си професионален футболен клуб. Ти като клуб какво си направил тогава за този футболист, ако не му осигуриш условия за работа? И тук идва друг огромен проблем. Родителите си мислят, че като са платили екипировката и таксата – трябва да ръководят треньора какво да прави. И вече става омагьосан кръг.
Повечето треньори или ръководители изискват резултатите от днес за утре, резултат на всяка цена. В българския футбол през годините имаше много случайно попаднали ръководители. Преди много години ходихме на обучение във Франция, Швейцария и Германия. Концепцията на хората там беше една и съща – развитие и усъвършенстване на младия талант. Концепция, която се спуска от футболния им съюз и е държавна политика. Развитието на подрастващите трябва да е държавна политика", категоричен е Валентин Станчев.