05 Юни 2026петък01:25 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Булевард

Валентин Андреев: Искам да стана олимпийски шампион!

Ще се радвам, ако чрез моите успехи накарам децата да спортуват, казва младият талант в хвърлянето на чук

/ брой: 167

автор:Боян Бойчев

visibility 3001

Валентин Андреев е роден на 19 януари 2002 г.  Талантът е сред младите ни надежди в леката атлетика и конкретно в хвърлянето на чук. Европейски младежки олимпийски шампион от Баку 2019. Балкански шампион под 18 г. от Истанбул 2019. Сребърен медалист от Европейското първенство за юноши под 18 г. и от Младежките олимпийски игри в Буенос Айрес през 2018 г. Бронзов медалист от Европейския олимпийски фестивал в Гьор през 2017 г. Държи националните рекорди за младежи с 6-килограмовия чук - 77,15 метра, и с 5-килограмовия - 83,09 метра. 

- Валентине, нека започнем това интервю с успеха ти в хвърлянето на чук на Европейския олимпийски фестивал в Баку. Очакваше ли го? Трудно ли стигна до успеха?

- Това беше състезанието, което най-много чаках. Исках да стана първи и отидох с тази нагласа. Знаех, че имам голям шанс, тъй като водех световната ранглиста цяла година. Никога не е лесно, но всичко си заслужаваше.

- Имаше ли и други цели през изминалия сезон?

- Търсех също така висока позиция при юношите под 20 години.

- Да, и успя! По-рано на Европейското първенство за младежи и девойки под 20 години в Бурос, Швеция, постави поредните си два национални рекорда, като зае петото място. Какво научи от това състезание?

 - Това беше състезанието с най-голяма тръпка. Много съм доволен и се радвам, че успях да бъда част от тази силна надпревара, и то с добър резултат. Там научих, че когато има конкуренция, тогава и състезателят показва всичко от себе си. 

- Оттук нататък какви са твоите най-близки цели?

- Тази година нямам планирани състезания все още, но се подготвяме за догодина.

- Твоят баща е и твоят треньор. Той ли беше причината да избереш леката атлетика и конкретно хвърлянето на чук?

- Да, той беше основната причина. Освен това, откакто се помня, аз съм на стадиона.

- По-трудно или по-лесно е да те тренира баща ти?

- Ами на мен ми е добре, макар че нямам база за сравнение.

- Знам, че има една история с бутилка от вода, пълна с камъни... Ще я разкажеш ли на нашите читатели?

- Бях малък, когато ходех на стадиона да гледам големите. И един ден баща ми реши да ми даде една 10-литрова бутилка от вода, в която сложи няколко камъка, и така за първи път пробвах да хвърлям чук като тях. 

- Каква е тайната на успехите ти?

- Няма някаква голяма тайна. Тренирам правилно, почивам си добре и така стават нещата. Като при всеки друг съвестен състезател. 

- Какво те мотивира да тренираш?

- Любовта към спорта и към всичко, свързано с него.

- Имаш ли условия за подготовка?

- Да, имаме къде да тренираме и не се оплакваме. Всички знаем, че може да е по-добре, но за всичко си има време.

- Колко далеч се простират твоите мечти? И какво би направил, за да ги постигнеш?

- Искам да стана олимпийски шампион и ако успея да сбъдна тази мечта, значи съм направил това, което трябва, за да стигна дотам.

- Техника, сила или може би нещо друго? Какво е необходимо, за да си добър в хвърлянето на чук?

- Трябва да имаш от всичко по много, за да си добър. Ние залагаме на скоростта и техниката, а силата ще се изгради с времето.

- Качествата, които според теб трябва да притежава един атлет, за да постигне успехи в спорта?

- Не са толкова много. Търпение, мотивация, увереност. Но най-важното за един спортист е психиката.

- Кой е твоят кумир в леката атлетика и с какво те впечатлява?

- Това е Коджи Мурофуши (олимпийски шампион от Атина 2004 и бронзов медалист от Лондон 2012; трикратен медалист от световни първенства - шампион от Дегу 2011, сребърен от Едмънтън 2001 и бронзов от Париж 2003, бел.авт.). От доста време го гледам и винаги са ме впечатлявали техниката, както и начинът му на тренировки.

- Знам, че сте се виждали на живо. Ще ни разкажеш ли за тази среща?

- Беше много случайна. Бяхме в Буенос Айрес и тъкмо почнахме тренировка, когато той се появи на стадиона. В този момент нямаше никой, бяхме само пет човека. Отидох при него, запознахме се и разговаряхме. Показвах му мои клипове, снимахме се. 

- Не е ли малко трудно и неблагодарно днес да си спортист? Това означава отдаденост, режим. А изкушенията са много големи. Сякаш е по-лесно да се "цъка" на телефона в някое заведение, вместо да се хвърля чук на стадиона?

- Не! Защо да е трудно? На всеки му е по-лесно да се оправдава и оплаква, че няма възможности, а всъщност не е така. Всичко може да стане, винаги остава време, важното е правилно да си го разпределиш. Една тренировка не ти заема целия ден.

- Как би мотивирал твоите връстници да спортуват?

- Най-лесно е да мотивираш хора на по-малка възраст. Който иска, го прави. Ще се радвам, ако по някакъв начин чрез моите успехи накарам децата да започнат да спортуват.

- Къде учиш? Справяш ли се с училището? Остава ли ти време да тренираш?

- Уча в Балчик и се справям. Нямам проблеми с нищо, като имам достатъчно време за тренировки.

- Мислил ли си какво ще правиш след училище?

- Много неща ми се въртят в главата и все още не мога да кажа, че имам конкретно решение.

- А остава ли ти свободно време? И с какво го запълваш?

- Да, остава ми време. Предпочитам да излизам с приятели и със семейството си.

- Живееш в Балчик. Сега е време за море. Ходиш ли на плажа?

- Тук лятото е много добре. Почти всеки ден съм на плажа. Това не ми пречи на тренировките. 

- Споменахме думата "режим". Позната ли ти е?

- Да, определено ми е позната. Особено преди важно състезание, когато спазвам режим. Лягам си рано, много тренираме, ограничавам излизания и веселби, но това е част от спорта. 

- Как се храниш? Каква е диетата ти?

- Нямам диета. Храним се вкъщи здравословно, не ям вредни храни. Не е нещо особено. 

- Любима книга?

- "Извън играта". Тази книга ми я подари един много близък приятел, който има голяма роля в моето развитие и ми помага много, за което съм му безкрайно благодарен. 

- "Само силните оцеляват". Това е?... 

- Девизът на нашия клуб. Но за всеки трябва да е така. "Само силните" обаче съвсем не означава да си силен единствено на мускули.

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ