В Я Р А И Н А Д Е Ж Д А

Сава Кръстанов

- Добър ден! Това ли е гишето за изгубени вещи в градския транспорт?
Мъжът, който питаше, притеснено стискаше мокрия  чадър. След няколко минути служителят вдигна глава и процеди навъсено:
- Каква вещ сте изгубили, дата, час, превозно средство!
Човекът, около шейсетгодишен, интелигентен на външен вид, въздъхна:
- Не е вещ, нещо друго е, много, много по-важно!
Служителят не се учуди никак. Беше свикнал. Тук идваха всякакви особняци:
- И какво му е толкова важното?
Мъжът се наведе и напъха главата си в гишето:
- Вапцаров я нарече Вяра!
- Аа, Вяра! – служителят разтвори тефтера и заби пръст по средата на страницата. - Вяра дойде при мен на 15 юли, в 14 часа, тридесет и две минути. От град Бяла Слатина, идва за пръв път в София и се изгубила. По-късно случаят беше прехвърлен на Трето полицейско управление.
- Вижте, аз не търся жена си. Моята  съпруга се казва Надежда и ме чака вкъщи.
- Историйката става интересна. - помисли си служителят.- Тогава ми кажете каква Вяра сте изгубили в градския транспорт.
Мъжът се усмихна доволен, сякаш очакваше точно този въпрос:
- Обичам да пътувам. В градския транспорт усещам истинските проблеми, болките и радостите на хората. За жалост установих, че радостите са малко. Хората се оплакват от немотията, болестите, безработицата. Възмущават се от лицемерието и алчността на политиците. В автобуса видях как контрольорите безжалостно се разправят с нещастни хора без билет. Един човек обясняваше, че три месеца не е получавал  заплата. Отведоха го с полиция. Шофьор на автобус затръшна вратите пред възрастна жена с патерица. Пенсионер припадна в трамвая, като видя, че парното за този месец му струва двеста лева. Ученици и ученички се втурват като хали, изпреварват възрастните и бързат да седнат. Вероятно доста уморени от среднощните „купони“. Гръмогласните им просташки разговори срещат мълчанието на възмутените, но уплашени хора. И така до снощи. Прибрах се у дома след поредното пътуване и усетих, че нещо ми липсва. Почувствах се празен, сякаш някой ме бе ограбил. На сутринта, като се събудих, разбрах, че съм изгубил най-важното. Изгубил съм Вяра в доброто, в човека, Вяра в политиците, които ни управляват. Изгубил съм Вяра, че тази държава има бъдеще. Ето, за това съм тук, с надеждата, че някой е намерил Вярата ми и милостиво ще ми я върне!
Служителят зад гишето поклати печално и разбиращо глава, разбра човекът драмата на странния посетител:
- Чуй ме, приятелю! – така му каза. – Ясно! Изгубил си Вярата си! Но иди си вкъщи, там поне те чака твоята Надежда!