29 Март 2024петък15:09 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Интервю

Доц. Генчо Милев:

В Турция с наши семена имат добиви над 1000 кг/дка

Липсата на преференциални цени за качествените пшеници възпира производителите и те залагат на нискокачествено зърно, казва зам.-директорът на Добруджанския земеделски институт

/ брой: 149

автор:Ася Гардели

visibility 2472

ГЕНЧО МИЛЕВ е завършил висшето си образование през 1981 г. в Аграрния университет в Пловдив със специалност "Лозаро-градинарство". До 1985 г. работи като агроном-технолог в АПК в гр. Генерал Тошево. През 1985 г. е назначен за научен сътрудник в секция "Агротехника" на Добруджанския земеделски институт (ДЗИ), гр. Генерал Тошево. През 1996 г. защитава дисертация на тема "Проучване върху реакцията на полски фасул към бактериално и минерално торене в условията на слабо излужен чернозем". През с.г. получава научната степен доктор. Званието старши научен сътрудник II степен получава през 2001 г. по научната специалност "Общо земеделие". Има преподавателски стаж като хоноруван доцент в Добруджанския технологичен колеж и Висшето бизнес училище в Добрич. 


"Нито един от топ селекционерите на нашите сортове не работи вече при нас"

"Селскостопанската академия ежегодно не се дофинансира"


- Доц. Милев, лятото ни изненада с дъждове. Зърнопроизводителите се оплакват от загуби.
- Наистина и т.г. в отделни региони на страната лятото поднесе изненади. За много райони бяха характерни по-екстремни явления с голяма амплитуда - периоди на горещи и сухи дни, следвани от поройни валежи и застудявания. Не можем обаче да характеризираме годината като лоша за зърнено-житните култури. Валежите, които паднаха през юни, бяха много благоприятни за тях. Добивите от тазгодишната реколта на пшеница и ечемик ще бъдат много добри. За нашите сортове от по-високите генерации (начални звена на семепроизводство) средният добив е около 800 кг/дка. Това е за около 30 сорта пшеница. За 7 сорта, които са от група "А", която е с най-качествено зърно, средният добив е 820 кг/дка. През т.г. има известен ръст в добивите спрямо 2016 г. За област Добрич средните добиви от масови посеви при 94% завършена жътва (по данни на статистиката) са 594 кг/дка. През 2016 г. средният добив от пшеница е бил 563 кг/дка.
- Само на добрите климатични условия ли се дължи този ръст?
- Причините са много - благоприятни метеорологични условия, приложена подходяща агротехника, сортов състав и т.н. Не е тайна, че у нас навлязоха масово и селекции пшеници на чужди фирми - френски, австрийски сортове. Голяма част от тях са много високодобивни, но не толкова качествени.
В България няма диференцирани изкупни цени в зависимост от това дали един сорт е от група "А" (качествена) или от група "Б" (най-масово разпространената) пшеница. Точно защото няма разлика в цените, повечето земеделци предпочитат сортове, които са високодобивни, и в повечето случаи от група "Б". От зърното на пшениците от група "А" се произвеждат качествено брашно и хляб.
- Каква е разликата между пшениците от различните групи?
- В България се залага на количеството, а не толкова на качеството. За да има повече приходи от произведено количество. Пшениците от група "А" са т.нар. силни пшеници, от които се получава отличен хляб. Често те се използват и за подобрители на брашното, получено от по-нискокачествените пшеници. Група "Б" са масовият тип. Когато има благоприятни условия за формиране на добро качество - висок протеин, високо количество мокър глутен, висока седиментация, се получава зърно, от което се произвежда също качествен хляб. Групите "В" и "Г" са високопродуктивни сортове, които обаче не формират добро качество дори и при благоприятни условия. Хлябът е с разлята текстура, порьозността не е добра и няма добри не само естетични, но и вкусови качества. От такъв тип пшеница не може да бъде произведен качествен хляб и тогава задължително се прибавят подобрители.
- Какви са предимствата на нашите сортове?
- Разработените от нас сортове са добре адаптирани към условията ни, те са пластични. Има правило, според което всяко химическо съединение е най-устойчиво в условията, в които се синтезира. Така е и с нашите сортове, които са създадени за родните климатични условия и в тях изявяват максимално потенциала си. На сортовете от други географски ширини, които влизат у нас, им е необходимо време, за да се адаптират. Зърнопроизводителите, които 30-40 години отглеждаха само наши сортове, сега искат да пробват и чужди селекции, за да ги сравнят с родните. Нашите сортове обаче са пригодени много добре за българските климатични условия. Подбираме генетика за нашите ширини, болести, климат, почви. Предлагаме обаче и продукти (например тритикале) за проблемни почви с висока киселинност, замърсени с тежки метали и др. Френските селекции са много добри, но те могат да реализират потенциала си в конкретни благоприятни климатични условия. Често климатът на България предполага различни видове стрес и тази тяхна генетика у нас не е много подходяща. Работим за високи нива на студо- и сухоустойчивост, промяна в структурата на добива. Нашите сортове са с малко по-високо стъбло, но новите ни сортове са с изключително снижено стъбло и добра устойчивост на полягане при вятър, без никакво отстъпление от качеството.
- Какъв е делът на качествените пшеници, които се сеят, и на тези с по-слаби технологични показатели?
- За голямо съжаление, най-вече поради липсата на пазарни механизми за диференциране на цените по признака "качество", в производството са районирани основно пшеници от група "Б", които не могат да формират високи показатели. Основната причина е, че няма преференциални цени за качествените пшеници. Това възпира зърнопроизводителите и те залагат на високопродуктивно, но нискокачествено зърно. От висококачествените пшеници по правило добивите са и малко по-ниски. Пшениците от група "Б" генетически имат по-висок потенциал за добив.
- Това означава ли, че на пазара ни брашното и зърнените продукти са с по-ниско качество?
- Като се има предвид в какви количества е производството на пшеници от група "А", съществува такава хипотеза.
- Колко сорта зърнено-житни култури са селекционирани в Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево?
- В момента имаме 30 сорта обикновена пшеница, от които 7 са от група "А". Имаме 5 сорта тритикале, което е хибрид между пшеница и ръж, 4 сорта твърда пшеница (от зърното, на която се правят макарони и спагети) и два сорта ечемик, от които единият е пивоварен, а другият - фуражен. От средата на миналия век досега в нашия институт са създадени над 100 сорта обикновена пшеница, над 15 сорта тритикале - 11 от тях са нова, различна селекция, и по 6 сорта твърда пшеница и ечемик. При тези сортове, като при всяка нова генетика, има стъпка напред в подобряването на качеството и на устойчивостта на различни видове стрес.
Приоритет в работата ни е засилването на продуктивността да върви паралелно с качествените показатели. В нашето портфолио сортовете са с взаимнодопълващи се характеристики и даваме възможност на зърнопроизводителите да подберат онези, които са подходящи за региона, в който работят. При избора на сортовете трябва да се има предвид какви са стресовите условия през зимата и през пролетта.
- Интерес към наши семена проявяват и чужди фирми. В кои страни сеят българска селекция пшеница?
- От години наши постоянни клиенти са турски фирми. Закупуват семена от наши сортове пшеница, изпитват ги в техните условия, регистрират ги и ние им предоставяме лиценз, за да ги произвеждат. При хибридите слънчоглед интерес има от Молдова, Украйна, Русия като наши съседни държави. В Турция с наши семена пшеница достигат добиви (при поливни условия) от над 1000 кг/дка. Имаме научен обмен на материали с Китай. В момента фирми в Казахстан и Узбекистан изпитват наш слънчоглед в техни условия.
- Какви сортове предпочитат турските фирми?
- От нашите сортове купуват "Галатея", "Аглика", "Лазарка" и "Милена" - все пшеница от група "А", най-качествената. Купуват и от група "Б". В Турция акцентират върху качеството и не правят компромиси, за разлика от нашия пазар. От около десет години работим с турски фирми, но те искат само качествени семена. Всеки има различно понятие за качество, но е важно по какъв начин се постига. Съществуват разнообразни технологии и много подобрители. Друг е въпросът какво е въздействието им върху човешкия организъм и как влияят на обмяната на веществата.
Характерно за т.г., за разлика от предходни, е, че от страна на търговците няма спекулации, че зърното от българските пшеници е с ниски технологични показатели.
- Преди години в ДЗИ в Генерал Тошево кипеше живот. Сега в двора на института няма никой, не се чуват машини. Къде са стотиците, които живееха и работеха тук?
- Първият ми работен ден в института бе през 1973 г. Още като ученик трети курс в Техникума по механизация на селското стопанство започнах работа като помощник комбайнер-стажант. Тогава институтът разполагаше с 28 комбайна, над 46 хил. дка земя и около 1200-1300 работещи на територията. Имаше зеленчукова, овощна градина и животновъдство. През последните 10 години имахме няколко значителни съкращения на персонал и сега сме само 245 щатни служители. Последното съкращение беше преди две години, дотогава наброявахме към 350 души.
Територията на института - стопанският двор, жилищният сектор, административните сгради, е голяма, тя остава същата, но сме в силно намален състав. Институтът сега разполага с малко над 21 хил. дка земя, от която опитните полета са около 9 хил. дка, останалата е в експерименталната база, където се осъществява семепроизводството от категория "базови", т.е. категорията семена, която се предлага на фермерите. Предлагаме висококачествен посевен материал от пшеница, тритикале, ечемик, слънчоглед, фасул, леща.
Проблемите са много и са натрупвани повече от 15 години. Селскостопанската академия, в състава на която е ДЗИ, ежегодно не се дофинансира. Изпаднали сме в затворен кръг. Част от научните ни хабилитирани кадри напускат института и отиват да работят в мултинационални селекционни компании. В момента нито един от топ селекционерите на нашите сортове пшеница не работи вече при нас - всички напуснаха. Мотивирани са от много по-високото заплащане и по-добрите условия на труд. Добре обучени специалисти, с отлична езикова подготовка се привличат от чужди компании. Това е един от проблемите. През последните две-три години редовно обявяваме 7-8 места за докторанти, но обикновено никой не се явява, или има само един желаещ. А конкурсът е конкурс, когато се явят поне двама-трима кандидати и има съревнование. Но как да кандидатстват, като стипендията за докторантите е 450 лв., а минималната работна заплата е 460 лв. Привличането на кадрите и мотивирането им е много трудно, защото няма адекватно възнаграждение за високата им квалификация. Младите хора, току-що дипломирали се, искат поне 1000 лв. заплата и бонуси, да не говорим, че докторантурата не се води за трудов стаж, а само за научен.
- Кога за последен път реновирахте лабораториите на института?
- Оборудването на нашите лаборатории е от около 20 години и въпреки всичко имаме добри резултати. Материалната ни база е остаряла, имаме няколко апарата, които са закупени в последните пет-шест години. За голямо съжаление често те не се натоварват оптимално поради липса на финансиране за консумативи. Последните са и доста скъпи. Много направления трябва да бъдат променени, да имаме виждане за стратегическите направления в развитието на селскостопанската наука - създаването на хибриди, на породи животни, опазването на околната среда, запазването на биологичното разнообразие, на почвата, която при нас е национално богатство. Трябва да загърбим онези стари идеи, които не са актуални, и да се обърнем към новите технологии за хранене на културите, за растителна защита и т.н. При нас пари няма, а това пречи на внедряването на научните продукти в практиката. Другият проблем е, че към днешна дата нямаме достатъчна защита на интелектуалната собственост. И създателите на научни продукти нямат приходи, а това води до демотивация на екипа и пречи на развитието.
- Каква подкрепа получавате от държавата?
- Резултатите ни са очевидни. Ако бяхме получавали адекватна подкрепа от държавата, те щяха да бъдат още по-добри. Селскостопанската академия винаги е настоявала пред МЗХГ финансирането на структурните й единици да бъде подобрено. Но повишаване на финансирането не само няма, но и намалява всяка година. В проекта за нов Закон за ССА, който се работи от доста време, трябват значителни подобрения. Настояваме да приличаме по устройство на университетите - да имаме академична самостоятелност.
- Какви нови сортове пшеница разработвате?
- Нови сортове са "Рада", "Пчелина", "Горица", "Сладуна" и др. От втория сорт добивът в началните звена на семепроизводство е 1060 кг/дка. Той е от група "А" - силни пшеници. Високото качество и добивността трудно се комбинират - обикновено добивът е обратно пропорционален на качеството. Но при "Пчелина" е постигнато високо качество и висок добив - факт, с който се гордеем.

 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ