В светлината на храма

Името на художника Николай Ростовцев (1898-1988) излезе от забрава през 1992 г. с изложба от цикъла "Руската емиграция в България след 1917 г.". Показани бяха негови живописни платна, графики, рисунки, които малцина бяха виждали. И ако кавалетните му творби остават непознати, то създадените от художника църковни стенописи в различни градове и села са постоянна, неотменна негова изложба извън времето и модните тенденции.

Стотици квадратни метри в над 26 малки и големи храма изписва Ростовцев сам или в колектив с Карл Йорданов, Димитър Бакалски, Господин Георгиев. Влизайки в храмовете в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Търговище и на още много места, ще се срещаме всеки път с извисените образи на Христос, Богородица, Апостоли, Ангели и с огромна галерия от светци и светици, явяващи се така масово само във възрожденските ни стенописи.

Стенописите на Ростовцев са едни от малкото художествени произведения на ХХ век, които имат стойност на сцени, съхранили хилядолетната традиция на старото изкуство, преосмислено и пречупено през погледа на твореца, като неговата изява и развитие би била немислима без приноса на многобройните зографи от Средновековието и Възраждането, създали безброй сцени и образи.

Църковната живопис за художника е "вне мира сего". Според него "тя тълкува вечните човешки проблеми - доброто и злото, майчинството, човеколюбието, предателството" - теми, които винаги са занимавали човечеството. Освен всички интереси, знания и търсения майсторът носи в себе си специфично и рядко срещано качество, за което сам казва: "...усещах, че имам нагласа към големите пространства, каквито дава храмът. Аз рисувам направо върху стената, чувствам я и тя ми се поддава. Затова може би запазих трайно влечение към стенописта." Изложбата, която продължава до 4 януари 2019 г. в галерия "Средец" при Министерството на културата, показва проектите на големите стенописни ансамбли, отредили първенство на автора в храмовата живопис на ХХ век у нас.