В стремежа към върха се крие тайната на успеха

Родената в Казахстан ШАРА КАРСАКПАЕВА завършва висше образование в ГИТИС "А.В. Луначарски", Москва, със специалност балетна режисура. Като ученичка танцува в Московското академично хореографско училище при Болшой театър, след това е солистка в Държавния академичен театър "Абай" в Алма-Ата, където изпълнява водещи солови партии в спектаклите "Жизел", "Лебедово езеро", "Баядерка", "Спящата красавица" и много други. Шара, както гальовно я наричат всички, дори учениците й, има дългогодишна и богата педагогическа дейност. Преподавала е в Държавното хореографско училище "А. Селезньов" в Алма-Ата, а след това работи като педагог-репетитор в Руско-английския балет "Менекс" в Москва. В България е от 1990 г., когато започва работа като преподавател по класически танц в Държавното хореографско училище (сега Национално училище за танцово изкуство) в София. Преподавала е класически танц в Държавната музикална академия, НАТФИЗ, НБУ, в Училището при посолството на Русия в София, във Френския лицей "Виктор Юго" и Англо-американския колеж в София. Била е водещ преподавател в Частната балетна школа "Мика Юрга" в Гърция. Ръководила е семинар по балетно класическо наследство под егидата на ЮНЕСКО. През 1999 г. основава Руската балетна школа - София, а през 2004 г. открива Частно училище за танцово изкуство "Галина Уланова" при Руския лицей в столицата. Шара Карсакпаева активно участва в обществения живот - председателка е на УС на Обществото на казахстанците в България "Аруах" от 2005 г., член е на Управлението на Форума на руските съотечественици, член е на Руския клуб "Съгласие". За активната си педагогическа, творческа и обществена дейност Шара Карсакпаева е носителка на много награди. Преди дни се върна с възпитаничките си от международния балетен конкурс "Петербургская метелица". Той се провежда по инициатива на Творческо обединение "Петроградска страна" и Междурегионални обществени детски организации "Съзвездия", администрацията на Петроградски район, Санкт Петербург, Русия, и с подкрепата на Международната асоциация на фестивалите и артистите WAFA. Успехите на учениците на Шара Карсакпаева на този престижен форум бяха повод за срещата ни. Въпреки натоварения си график директорката на Частното училище за танцово изкуство "Галина Уланова" бе любезна да отговори на въпросите на ДУМА. А обичта и загрижеността, с които говори за балеринките си, се усещат във всяко изречение на Шара Карсакпаева. И тогава човек разбира, че не става дума само за балет...

Цитати
"Балетът разкрива душата"


- Шара Рахимовна, как се представиха възпитаничките на софийското Частно училище за танцово изкуство "Галина Уланова" на Х международен конкурс "Петербургская метелица", от който се върнахте съвсем наскоро?
- Участието на децата в този конкурс бе много важно. Юбилейното Х издание на "Петербургская метелица" събра над 500 малки танцьори в няколко възрастови групи от доста региони на Русия, Казахстан, Израел и от България. Заради разминаването във ваканциите, за участие в конкурса не успяха да пристигнат деца от няколко други страни. Но независимо от всичко представянето на възпитаниците на нашето балетно училище бе не толкова с цел да се види нивото на другите. Ние сме били и на други конкурси в чужбина. И ще бъда откровена: за мен бе много важно да разбера как днес танцуват класически балет именно в Русия, в люлката на това изкуство. В Санкт Петербург исках да сверим часовниците си - къде се намират децата от България спрямо връстниците си зад граница. Много съм доволна от резултатите, които нашите възпитаници постигнаха на "Петербургская метелица". Този път те участваха в няколко категории - като ансамбъл, с 4 различни номера, със сериозна времетрайност, и като солисти в няколко възрастови групи. Натоварването за децата бе изключително голямо - не само що се отнася до представянето им на самия конкурс, но и като сили, време и търпение, отдадени, за да се подготвят за участието в този мащабен балетен форум. Имайте предвид, че Коледните празници за момичетата ми бяха доста съкратени, а и преподавателите им нямаха почивен ден дори в събота. Но мисля, че именно цялата сериозност на подготовката за участието в конкурса доведе до толкова високи успехи.
- В кои категории възпитаничките ви се представиха най-добре?

Първите поздравления на връщане от конкурса на летище София

- Нашите балеринки, с голяма преднина пред другите участници, бяха класирани на I място в категорията за ансамбъл. С гордост искам да споделя, че сред солистите на старша група (най-големите) абитуриентката ни Адриана-Мария Манасиева-Славова стана победителка. При това - с голяма преднина и в много жестока конкуренция с доста силни участнички в конкурса. И като част от наградата Адриана-Мария е поканена да завърши Московското хореографско училище.
- Ще я пуснете ли?
- На връщане от Санкт Петербург към София обсъждахме с нея този въпрос. Мисля, че най-напред трябва да завърши средното си образование и тогава да замине на стаж в Москва, а след това да се опита да кандидатства за работа в Болшой театър. С това момиче работя от доста време. Адриана от Господ е надарена с таланта да бъде балерина. През целия период на обучението тя мина през различни моменти, но има дълбоко отношение към това изкуство. За да се постигнат успехи в класическия танц, освен нечовешкия труд е необходимо да изпитваш и фанатична любов към балета, да притежаваш и безгранична всеотдайност, и да имаш безупречно поведение, да си подчинен и на строга дисциплина. А правилният подход и вярната оценка в определени ситуации помагат да се извърви трънливият път към успеха.

7-годишната Ивана Харизанова бе класирана на II място при най-малките

Не мога да кажа на Адриана: "Недей да ходиш!" За мен, като педагог, най-важното е да й посоча верния път, да получи високо образование и да има добра професионална реализация. Смисълът на живота на всеки преподавател е учениците му да успеят.
- Успехи на "Петербургская метелица" имат и малките ви възпитанички...
- В тази категория на конкурса имаше най-голяма конкуренция - 26 участници. Нашата Нина Лакичич, която не за първи път се явява на тази надпревара, се класира на III място. Смятам, че можеше да е и на по-горна позиция, но леко се спъна и това й отне няколко точки. Втора в групата се класира нашата най-малка участничка - 7-годишната Ивана Харизанова. Тя бе най-малка и в целия балетен форум, където категориите започват от 10-годишните. Ивана бе извън конкурса по възраст. 3 години са сериозна разлика, особено в балета. Но моята мъничка ученичка надмина всичките ми очаквания. Много се притеснявах за нея, въпреки че работим отдавна заедно. Тя се яви за първи път на такъв голям форум. И въпреки че танцува на различна сцена, в друга държава, независимо от двучасовата разлика във времето, Ивана не направи нито една грешка! За мен това е знак, че на това човече мога да разчитам винаги. Тя отсега има характер!
- Как успяхте да им вдъхнете кураж за такъв мащабен конкурс?

Щастливите възпитанички-победителки на "Петербургская метелица" с любимата си преподавателка

- Най-напред им казах да помнят, че, първо, те представят България, след това и Руския лицей. И трябва да забравят останалото! Да се настроят психически така, че да направят на сцената всичко възможно за момента. Да се сетят за пожеланията на преподавателя си и да се представят достойно. Ивана Харизанова успя да направи точно това. Тя е страхотна! Всички определения за таланта, които съществуват в българския език, важат с пълна сила за нея, тя ги заслужава! Ивана бе очарователна, музикална, представи се прекрасно и в артистичен план тушира всички участници! Тя перфектно заставаше на пръсти, направи изключителен образ с танца "Феята на куклите". Второто й изпълнение бе по "Птичка" на Моцарт и там също се представи блестящо. Бях много горда с нея!
Искам да спомена и Джойс Дал. Тя е с българо-американски произход - майка й е тукашна, а баща й е от Щатите. Джойс е в VIII клас, учи при нас едва от няколко години, класира се на конкурса на IV място. Тя бе доста високо оценена от журито на "Петербургская метелица", но трябва още да поработи върху техниката, която е изключително важна за балета. Това изкуство залага на образа, разкрива вътрешното състояние на душата. Тук Джойс бе разкошна, тя притежава такова очарование на жеста, каквото, ще бъда откровена, не съм виждала при другите. Много перспективна ученичка!
- Пречеше ли ви фактът, че бяхте член на журито?
- Ще бъда пределно откровена: доста! Според мен пречеше и на някои мои колеги от журито. Като оценявах всички останали участници в "Петербургская метелица", смятам, че бях обективна. На места дори писах по-високи оценки, за да не си помислят, че искам да изпъкнат моите ученички. По регламент нямах право на глас, когато на сцената излизаха възпитаничките на Руския лицей. Беше ми много трудно. Например, когато ученикът ти направи грешка, преподавателят се изчервява, притеснява се, че представя на такъв сериозен конкурс неподготвен танцьор. На "Петербургская метелица" при мен беше обратното, дори ми се струва, че усетих бяла завист у някои мои колеги.
- Колко време отнема подготовката на децата за такъв престижен балетен форум?
- Ще бъда откровена, няма определен период. Не мога да ви кажа: месец, два или половин година. Всичко е много индивидуално. Зависи от самото дете, от нивото му, от подхода на преподавателите, от качеството на образованието и т.н. Един от основните моменти при подготовката към различни конкурси е правилният подбор на репертоара. В това си проличава и професионализмът на ръководителя. Най-напред трябва да се определи амплоато на ученика, да се има предвид неговата възраст, подготовка, да се прецени на какво е способен в този момент. Най-важното е, когато танцува балет, самото дете да получава удоволствие от това. Малките трябва да гледат големите и да се стремят да станат като тях. Струва ми се, че Руският лицей успява да постигне най-важното, което на места малко или много липсва. Става дума за приемственост. Когато самата аз следвах в Московското хореографско училище, гледахме на по-големите с възхищение. И се чудехме, нима и ние някога ще можем така?! Те бяха страхотен пример за нас. В стремежа към върха се крие тайната на успеха. Не можеш само да втълпяваш на ученика, че трябва да държи краката си по определен начин, защото така е правилно или просто на мен така ми хрумна. Детето трябва да вижда и да разбира защо го прави.
Много съм благодарна на родителите, които загърбват всичките си ангажименти заради децата. Някои от майките и татковците изоставиха работата си и дойдоха с нас на "Петербургская метелица". И бяха до децата, и ги подкрепяха, и се притесняваха, и ни успокояваха... Ние сме като едно голямо семейство. Това обединяване и тази съпричастност ми дават крила. И колкото физическа сила имам още, ще я дарявам на децата. И ние ще пробием всякакви стени!
Колкото и тривиално да звучи, иска ми се учениците ми да имат щастливо детство, да си спомнят с радост за Руския лицей, като за нещо съкровено, където получват възпитание, много обич и знания, помагат им да създадат правилна ценностна система, за да разбират кое е бяло и кое - черно. Най-важното е, че в Руския лицей възпитаваме личности. Дали нашите възпитанички ще станат примабалерини не е от толкова голямо значение. Искаме те преди всичко да са добри хора. Освен балета, Руският лицей популяризира езика, който тук изключително успешно се преподава от неговите носители по рождение. Може би съм късметлийка или Господ ми помага, но нашият колектив е съставен от професионалисти, които същевременно са и всеотдайни в чисто човешки план. Нашите преподаватели обичат децата - в това е тайната. Така всички се чувстват добре - и децата, и учителите. Много съм щастлива, че успях да създам такава среда в лицея. Родителите на учениците ни стават част от нашата общност, в която има сериозен гръбнак от цели семейства, съпричастни на радостите и проблемите ни.
- Какво ви предстои след успехите в Русия?
- Решихме, че трябва да отидем във Франция, където организират забележителни детски балетни конкурси. Щом участвахме в една страна, трябва да видим и друга. За да се убедят и самите деца, и аз да видя как се обучават малките на класическия танц извън Русия. Мисля, че след Санкт Петербург ще се представим достойно и във Франция.
- Публиката вижда красивата част от балета, а какво остава зад кулисите - има ли сълзи, разочарования?
- В балета е като в живота: всички не могат да бъдат примабалерини. Затова го има и момента на разочарованието, има ги и сълзите. Дай Боже на всички да им върви - и на сцената, и в личен план. Има обаче неща, които не зависят от никого - нито от детето, нито от преподавателите, а само от природата. Голяма роля играе и случаят - изкълчила си е крачето, не е успяла да изиграе танца, както трябва по време на конкурс. Никой не е застрахован от подобни неща. Но ми се струва, че пътят, който лично изминах - като ученичка, балерина, артистка и педагог, прави най-главното в балета. Не става дума за момента, когато си на сцената, който, разбира се, с нищо не може да се сравни. Изкуството на балета формира човека. И изобщо не е лесно да минеш през тази школа. Дълбоко съм убедена, това не всеки го може. Повярвайте, много е трудно. Навсякъде не е лесно, но в балета е особено тежко. Няма го в нито един вид изкуство, никъде обучението не продължава 9 години - нито при пианистите, нито при художниците, а само при балета. Променя се дори костната система, при това самото дете го прави, със своите мускули. Представете си колко много трябва да обичаш балета, за да го сториш, колко силно да го искаш, че да минеш през страхотната трансформация на крачетата. Когато бях още ученичка, ни показваха стъпалото на Мая Плисецка, което беше доста по-различно от нормалното. В нейното малките костички са по-особени. Непрофесионалният педагог може да травмира детето, а това носи големи последици. В балета се формира страхотен характер, изработва се търпение, развива се трудоспособност, възпитава се дисциплина. А човек с такива качества задължително ще намери своето място под слънцето. И ми се струва, че именно в това е най-главната заслуга на балета. Познавам доста хора, които сериозно се занимаваха с този вид изкуство, но мнозина от тях не са получили званието "Народен артист", всички обаче са станали хора. Не е ли това най-важното?!
- Какво е отношението към балета на вашия син Цанко?
- Той много обича балет, разбира това изкуство и съм много щастлива, че има отношение към друг вид изкуство. Цанко е в Х клас на прекрасната Художествена гимназия за изящни изкуства.
- От каква възраст препоръчвате децата да започнат да се занимават с балет?
- Децата при нас се записват в детската градина, където постепенно започваме да ги подготвяме. Наблюдаваме кой има природни дадености. И не бива малките да бъдат подлагани на мъчения, когато си личи, че детето няма да може да се занимава с балет професионално. А като любител веднъж-два пъти седмично да слуша класическа музика, да се запознава с балетната терминология на френски, да развива вкуса към това изкуство. И дори 3-годишно дете, което расте в такава среда, е много по-различно от връстниците си в общообразователни детски градини. То знае що е хореография, има по-добра двигателна култура. На 4 годинки вече си личи дали има някакви заложби и започваме да работим с такива деца два пъти седмично. А от първи клас вече се занимаваме с надарени момичета и момчета всеки ден.
- Ще се появи ли някога българската Галина Уланова?
- Много се надявам! Въпреки че Галина Сергеевна е неповторима. А и не бива сляпо да й се подражава. Навремето тя е успяла да покаже на целия свят, че е явление в балетното изкуство. Лично за мен Галина Сергеевна е гений - и като изпълнителка, и като педагог.
- На нея е кръстено и вашето хореографско училище...
- Имах шанса два пъти в живота си да се срещна с Галина Сергеевна. Когато кандидатствах в ГИТИС, тя бе председателка на журито. Аз съм от Казахстан, а самата Уланова по време на Втората световна война е работила в родния ми град Алма-Ата. Ние, казахите, сме безкрайно благодарен народ, и се покланяме до земята, че Галина Сергеевна е посветила 5 години от живота си на развитието на балетното ни изкуство. В родината ми всяка година се провежда фестивал, който носи името на тази прочута балерина. В хореографското училище в Алма-Ата, създадено от Александър Селезньов, има музей, кръстен на Галина Уланова. И имайки предвид всичко, което тя е направила за казахския балет и за балета изобщо, това, че нашето училище също носи името й, е само малък жест към тази велика жена. За мен тя е икона.
- А вие самата успяла жена ли сте?
- Живея в хармония със себе си. Имам прекрасно семейство, което ме подкрепя във всичко. Захванах се с едно голямо дело, без аналог в културно-образователен план. Работя със забележителни преподаватели, при нас децата идват с удоволствие, имаме ученици от 14 националности. Удостоена съм с доста държавни награди и други значими отличия. Само да съм здрава и да имам сили. Искам да видя успехите на децата, защото зная, че те ще направят онова, което ние не сме успели. И ще го сторят доста по-добре. Това е мечтата на всеки учител. Щастието е само един миг. И изобщо не е еднозначно. Във всекидневието има различни страни, не може абсолютно всичко да е идеално. Трябва да престъпиш някои неща, да имаш огромно търпение. Щастлива съм...
- Налага ли ви се да правите компромиси?
- Ще бъда откровена: налага се. Но само ако става дума за разумни компромиси - заради децата, заради добруването. Смятам, че съм много честен човек и може би само с това не мога да направя компромис. Понякога именно заради този факт ми е доста сложно. Но не мога да престъпя ценностната си система. Цената на това само аз си я зная.