В средата на лятото

Днес е първи август. Лятото е в разгара си, но онези, които не са ползвали все още отпуските си и не са решили къде ще почиват, е време да решат това. Ако изобщо имат възможност да почиват. Защото много от жителите на държавата ни едва ли са спестили парички, с които да посрещнат разноските по едно нормално летуване. А немалък брой наши сънародници изобщо не мислят за лятна почивка, ако са безработни, ами гледат да се хванат за по някой ден за някакво препитание, макар и временно.
Две дати ми направиха впечатление в календара - 70 години от обявяването на България за република и 140 години от Априлското въстание. И двете са от изключително значение за днешната ни държава.
Вярно е, че има европейски страни, които и досега имат царско ръководство, но неговата роля е сведена до празнично-показно представяне. Имат всички институции, изисквани и приети от съвремието, но въпреки това на мен поне ми звучат като в оперета...
Нека не ми се обиждат царските особи, но в този им вид, до голяма степен като циркова атракция, и аз бих ги приел.
Споменах по-горе, че сме република. Какво означава това? Малко съмнително е твърдението, че (така пише в Конституцията) цялата власт произлиза от народа и принадлежи на народа! Щом произлиза и принадлежи, значи всички в републиката са равни... Но в нашата република не е така!
Едни се чудят какво да си правят богатството, а други гладуват в буквалния смисъл. И то да бяха богати онези, които най-много са работили, или родителите им са работили най-много, или поне са наследили от дядовци и баби богатството си. Нека предположим, че техните дядовци и баби са били трудолюбиви... Тези предположения в повечето случаи не отговарят на истината!
Народна република България, а след 10 ноември - Република България (как да го разбирам това - вече не е ли народна?). Или е на някои, които не можем безкомпромисно да наречем народ? Уж да дойдат думите на мястото си, а много грешки станаха!
През годините на народната власт бяха изградени много енергийни, металургични, нефтохимически, машиностроителни и всякакви заводи, някои от които после престанаха да работят. Не заради друго, а предимно защото са наследство от миналото. Затова пък грамотността например беше извисена до 98,2%(!) от населението.
Другата важна годишнина е на Априлското въстание. Нея я честват по тържествен начин - с възстановки и други празници жителите на Копривщица. И други населени места. А известният наш изследовател проф. Николай Генчев пише в своята книга "Българското възраждане", че "Априлското въстание започва с предателство - Ненко Стоянов Терзийски от село Балдюво съобщава за предстоящото лелеяно събитие на турците". За да не завършвам абзаца с име на предател, ще спомена и малка част от онези, които заложиха главите си, за да видят свободна България! Ето някои от тях: Панайот Волов, Георги Бенковски, Стефан Стамболов, Никола Обретенов, Стоян Заимов, Иларион Драгостинов, Райна Попгеоргиева, ушила знамето им, и други...
Независимо от жертвите (трийсет хиляди души и двеста унищожени села), не след дълго става актуален и въпросът за освобождението на България. Водени от своите имперски интереси, както ще кажат русофобите, братушките се притичват на помощ и България е освободена.
Още жестокостите при потушаването на въстанието от 1876 г. предизвикват европейското негодувание. Личности като Виктор Юго и Достоевски надигат мощен глас в защита на поробена България. И не само те!
И Николай Генчев заключава в книгата си за Априлското въстание: "трагичен апотеоз на българската борба за свобода, то остава изписано с кървави букви в историята ни"...