В София се сбогуват с мечтата за повече ток от атома*

РИА "Новости"

На фона на пътуването на Владимир Зеленски до Турция незаслужено на заден план остана посещението му в България, където имаше не по-малко интересни събития. Там украинският президент ясно изтъкна желанието си да закупи от София оборудване, което по-рано беше планирано за изграждането на АЕЦ "Белене", но жизнено важният за българите проект не беше стартиран. Става дума за два реактора ВВЕР-1000 руско производство, за които Киев е готов да плати 600 млн. долара.

Да оставим настрана факта, че Киев иска да купи именно руски решения, въпреки че още през 2015 г. тържествено се зарече никога повече да не си сътрудничи с Москва в тази посока. Именно тогава президентът Порошенко подписа заповед в този смисъл. Случващото се най-много напомня на популярния израз "войната в Крим, всичко е в дим, нищо не се вижда", появил се по време на Кримската война от 1853-1856 г. Фактът, че страната ни отново се сблъсква с колективния Запад, който е готов на всяка цена да попречи на укрепването на Русия, му придава значителен исторически привкус. Нека се опитаме да разберем какво се крие зад тази странна сделка и, най-важното, до какво може да доведе тя.

Нека започнем с България

Тази прекрасна страна е напълно незаслужено забравена от нашите медии, въпреки че в дисциплината "стрелба в крака" българите са твърдо на първо място, оставяйки всички възможни конкуренти далеч зад себе си. Във вихъра на събитията от последните две години някак си се забрави, че София абсолютно съзнателно се отказа от три съвместни проекта с Русия, които без никакво преувеличение можеха коренно да променят позицията й на европейската арена.

Москва първоначално предложи на българите да доведат петролопровода "Дружба" в страната, като направят разклонение от южното унгарско трасе. Като се има предвид, че делът на руските нефтопродукти в българския енергиен баланс по това време е 95%, може да се оцени привлекателността на предложението.

След това бяха проведени преговори за изграждането на газопровода "Южен поток", който щеше да намали зависимостта от петрола и да пренасочи енергийния сектор към екологичен и евтин газ.

Но първият проект, по който се работеше още през 2008 г., беше изграждането на втората атомна електроцентрала "Белене", според чиито условия София се очакваше да получи два енергоблока, допълнителни две хиляди мегавата производство и да се превърне в най-зелената страна в ЕС. Търгът беше спечелен от нашата "Атомстройекспорт", която предложи два реактора ВВЕР-1000 само за четири милиарда евро.

И в трите случая София получи 

директна заповед от Вашингтон, 

послушно взе под козирката и просто скъса съществуващите договори, без дори да си направи труда да прочете съответната част от споразумението. В резултат нито "Дружба", нито "Южен поток" така и не бяха построени, на американската "Уестингхаус" беше наредено да замени "Росатом" в проекта, а цената на проекта АЕЦ "Белене" се повиши съвсем малко. От четири на почти осем милиарда евро.

Черешката на тортата беше искът, подаден от "Атомстройекспорт" в Парижкия арбитраж, който през 2016 г. задължи послушните българи да платят на руската страна 600 млн. евро неустойки. След като получи парите, Москва, в съответствие със споразумението, предаде на българската страна част от договорното оборудване стриктно за посочената сума. Тук е необходимо да се добави една изключително важна подробност, без която по-нататъшното повествование се обезсмисля.

През 2023 г. например предприятията на "Росатом" продават на Китай 

реактори "до ключ" 

като част от комплексни проекти на цена малко над един милиард долара за единица. Съответно на българите е доставена условна една трета от необходимото оборудване за 600 млн. Като проста аналогия: вместо цял автомобил купувачът получава две колела, капак, индикатор и джоб. С други думи, сега София не разполага с цялостно решение, а само с разнородни части, които единствено "Росатом" може да събере във вид на работещ енергиен блок.

Като се има предвид, че сделката вече е благословена задочно във Вашингтон, българите най-накрая могат да се сбогуват с мечтата да се върнат към цифрите от началото на миналия век, когато до 45% от цялата електроенергия се произвеждаше на базата на атома (сега - 18%). Както и с всички други надежди, свързани с енергетиката.

Що се отнася до украинската страна, 

нещата са малко по-сложни.

По-скоро прилича на някаква компенсация на България за нейното послушание, което доведе до критични загуби. Тъй като Киев изобщо не разполага със собствени пари, а покупката очевидно ще бъде платена от следващия пакет западна финансова помощ, този вариант е първият, който се предлага. Всички са на плюс - българите не получиха нова атомна електроцентрала, но поне стигнаха до нулата, Киев преглътна още по-дълбоко кукичката на дълга, а САЩ и ЕС ги вързаха още по-здраво за себе си.

Цялата тази история също така ясно показва, че Съединените щати вече са физически неспособни да строят атомни електроцентрали, което означава, че всички профилни проекти с американско участие в България, Полша и Чехия могат да бъдат поръсени с нафталин и прибрани на склад.

За да бъдем справедливи, трябва да отбележим, че в АЕЦ "Хмелницки" биха могли да се използват реактори от България, но 

тази възможност е само теоретична 

Навремето Москва предложи на Киев проекта Б-392Б, който предполагаше модернизация на два енергоблока в КЕЦ и изграждането на още два, но по чисто политически причини остана на хартия. Днес западните анализатори обясняват закупуването на оборудването, което от осем години лежи на открито, с факта, че "Уесингхаус", с подкрепата на френската EDF, ще може да го превърне в работещи енергоблокове. Косвено това показва, че групата на западните куратори на Киев най-накрая се е примирила със загубата на Запорожската АЕЦ и е готова да обмисли всякакви, дори и най-невероятни проекти, за да компенсира по някакъв начин загубата й. Те са добри, защото дори и да се провалят, от тях могат да се спечелят повече от един милиард долара. Новият приятел и партньор на Вашингтон ще бъде този, който ще ги изплати.

*Заглавието е на редакцията

Гласове