В смъртоносната хватка на ебола

Само преди седмица България настръхна - появиха се съмнения, че вирусът ебола е достигнал и нашите граници. За щастие съмненията бързо отпаднаха, всички облекчено въздъхнахме, здравният министър се похвали колко сме подготвени и колко успешно сме преминали стрес-теста. А всъщност за успокоение и облекчение е още прекалено рано. Новините от Западна Африка, която се бори с най-тежката епидемия от ебола в историята, са повече от тревожни. Броят на починалите от болестта вече надхвърли 7000 души, а на заразените е над 16 000. Вероятно, докато пиша този материал, цифрите вече със сигурност са се променили. Факт е, че само за миналата седмица заразените в Западна Африка са се увеличили с 600 души. Центровете за контрол и превенция на болестите в САЩ пък са изчислили, че е възможно броят на заразените хора да достигне 1,4 милиона до началото на следващата година, ако няма сериозна глобална намеса за сдържане на вируса. Всъщност никой не знае със сигурност мащабите на епидемията, най-малко защото в Либерия, Сиера Леоне и Гвинея има области, където изследователите на болестта не смеят да припарят от съображения за собствената си безопасност. Предполага се, че на всеки четири известни случая на заболяване с ебола още шест остават неизвестни!
А нека не забравяме, че вирусът ебола е един от най-смъртоносните, известни досега - смъртността при сегашната епидемия е 70%, според други данни - тя достига 90 процента.
Въпреки многобройните предупреждения, че загубата на контрол над еболата в Западна Африка може да доведе броя на жертвите до десетки хиляди, скоростта на разпространението на вируса продължава да надвишава темповете на международната реакция, оплака се генералният секретар на ООН Бан Ки-мун. "Вирусът се движи в ритъма на вирус, а ние се движим в ритъма на бюрокрацията", твърди Майкъл Остерхолм, ръководител на Центъра за изследване и политика в областта на инфекциозните заболявания в Университета на Минесота.
Лесно обяснимо е защо епидемията с лекота превзе Западна Африка. В случая с ебола от самото начало имаше безброй неблагоприятни фактори. Някои от обхванатите от епидемията страни току-що бяха преживели ужасни граждански войни, много от медицинските работници бяха избягали и системата им на здравеопазване беше напълно разбита. И така епидемията бързо се превърна в хуманитарна катастрофа. Признавайки неспособността на този регион да се справи с проблема, СЗО обяви епидемията от ебола за извънредно положение от световно значение. Организацията прави това за трети път в своята 66-годишна история.
Едва ли някой се съмнява, че появата на евентуална епидемия от ебола в Европа или Северна Америка бързо ще бъде взета под контрол. Но какво да кажем за гъстонаселена Индия, където здравеопазването също има сериозни проблеми. И ако страшният вирус достигне нейните граници, контролът ще бъде абсолютно невъзможен. Болестта и днес предизвиква сериозно безпокойство. Когато експертите разказват за катастрофата ебола, те го правят с цифри, констатира "Вашингтон пост". Статистиката включва не само такива очевидни показатели, като броя на болните и починалите и скоростта на разпространението, но и такива, като скоростта на глобалния отговор.
За момента математиката е на страната на вируса, констатира изданието.
Миналия месец ръководителят на Центъра за контрол и профилактика на заболяванията в САЩ Том Фридън предупреди: ако не бъдат предприети незабавни, сплотени и решителни действия, вирусът ебола може да се превърне в световно бедствие като СПИН. Засега обаче светът "губи битката" срещу ебола заради липса на солидарност.
Сводките от фронта на битката с ебола кара наблюдателите да си спомнят за най-смъртоносната епидемия в историята на човечеството - испанския грип през 1918-1920 години. От този грип се разболяват 550 милиона души, от 50 до 100 милиона умират, което е близо 5% от населението на Земята - повече, отколкото на фронтовете на току-що завършила световна война. Измирали са цели села от Индия до Аляска. Имало е градове, в които не е оставала жива душа.
Първата вълна на болестта поразява Западна Европа през пролетта на 1918-а. До юни "чумата" стига с търговски кораби до Индия и скандинавските страни. Изненадващо обаче епидемията отстъпва и светът се успокоява. Подобна радост предизвикаха и неотдавнашните съобщения, че в Нигерия епидемията от ебола е преборена. Вирусът обаче мутира и през есента удря с нова сила - случаите с летален изход нарастват в пъти. В Испания през трите есенни месеца умират 300 хиляди души, в САЩ и Германия - 500 хиляди, в Индия - 5 милиона. Към февруари 1919-а испанският грип достига Австралия.
Никой не е бил наясно къде се е зародила епидемията и как се е разпространявала. Дори името "испански грип" е случайно: военната цензура на воюващите държави не е допускала съобщенията за епидемия и светът за първи път научава за нея от вестниците на неутрална Испания. Пътят на "чумата на ХХ век" към световното господство реконструира канадският историк Марк Хъмфрис. Сюжетът е поучителен: смъртоносната пандемия е била обусловена не само от глобалността на Първата световна война, когато много изолирани преди групи хора влизат в контакт един с друг - на транспортните кораби, във влаковете и окопите. Фатална роля изиграва и расизмът на "белия човек": военните лекари до голяма степен са проспали епидемията заради пренебрежителното си отношение към болестите на китайските работници, трудили се по онова време в Европа.
През ноември 1917-а от северните райони на Китай постъпват съобщения за неясна и изключително опасна болест. Лекарите говорили за чумна пневмония. За разлика от бубонната, чумната пневмония се пренася не от бълхи, а по въздушно-капков път: от човек на човек. Лекарите в европейските посолства в Пекин изразили сериозна загриженост, тъй като ако чумата стигне пристанищните градове, тя лесно ще се прехвърли и на Запад. Китайските власти обаче не приемат аргументите им и категорично отхвърлят съмненията за чума. Как обаче болестта се прехвърля от Азия в Европа и Северна Америка? Отговорът е лесен. През Първата световна война Китай запазва неутралитет и именно оттам воюващите страни наемат няколко десетки хиляди китайски работници за Западния фронт. Смъртоносната болест я пропускат и защото британските и канадските лекари не приемали сериозно оплакванията на китайските работници. Ако те си бяха вършили работата, грипът щеше да си остане в Китай.
Дебне ни обаче и още една опасност. Вирусолозите избягват открито да говорят за това, но със сигурност го дискутират в тесен кръг: вирусът на ебола може да мутира и да започне да се разпространява по въздуха. Всъщност експертите вече предупреждават, че вирусът, който причинява треската ебола, е започнал да мутира. Вече са регистрирани повече от триста негови разновидности, твърдят изследователи. Учените смятат, че тези мутации допринасят за бързото разпространение на болестта и пречат на разработката на универсална ваксина.
До момента са известни 6 вида на вируса ебола, при всеки от които бързо се появяват собствени разновидности. Колко от тях са се образували в момента - не може да се изчисли точно. Освен вируса от първи тип, който беше открит в ДР Конго (бивш Заир) през 1976 г., съществуват отличаващи се от него генотипове. Това е вирусът Ебола-Судан. Има още един вирус, който е бил регистриран в Кот д'Ивоар. Друг вариант е открит в Уганда. Следва вирусът Рестън, който е бил изолиран в САЩ и Италия от филипинските маймуни. Най-новият генотип на вируса ебола е взет от прилепи в Испания. Това разнообразие показва, че еволюцията продължава. Следователно мутации със сигурност ще има. Най-лошото от всичко е, че всеки подтип на вируса изисква своя собствена ваксина. За пример, отдавна има ваксини срещу вирусите Ебола-Заир и Ебола-Судан. Но те са успешни само срещу тези щамове, въз основа на които са били създадени. Тоест лекарството за Ебола-Заир не е ефективно при всички останали варианти на вируса ебола.
Необходима е комплексна ваксина. Над нейното създаване сега работят специалисти по целия свят. Резултати има, но до масовото използване има още много време.
Учените предупреждават, че бързината на еволюцията на сегашния вирус на ебола е безпрецедентна: само за последните няколко месеца е имало повече предавания от човек на човек, отколкото е имало за предишните 500 до 1000 години. Всяка нова инфекция представлява трилиони "хвърляния на генетичните зарове". Ако се случат определени мутации, това може да означава, че дори дишането ще носи риск от заразяване с ебола.
Междувременно епидемията от ебола е на път да обезкърви Западна Африка. Последните данни показват, че болестта започва да превзема и Мали. Светът като че ли започна бавно да осъзнава, че опасността наистина е голяма. САЩ предприеха конкретни стъпки, като изпратиха в Либерия 3000 войници и огромно количество болнични легла, палатки и медицинско оборудване. Борбата срещу ебола дори обедини непримирими врагове. Лидерът на кубинската революция Фидел Кастро обяви, че страната му ще сътрудничи на Съединените щати в действията срещу болестта. Изявлението на Кастро бе направено в негова статия, озаглавена "Времето на дълга". В нея кубинският лидер заявява, че кубинските специалисти "ще сътрудничат с персонала на САЩ в името на мира в целия свят, а не в търсене на мир между две държави, били противници толкова години". Статията беше публикувана само ден, след като властите в Хавана обявиха, че изпращат 165 лекари в Западна Африка.
Драмите на африканците обаче стигат бавно до Европа. Показва го всяка хуманитарна криза, тръгваща от Черния континент - било то природна стихия, глад или бежанци, давещи се в Средиземно море. Европа е свикнала да реагира чак тогава, когато действията вече са станали абсолютно наложителни. Засега в ЕС дори не обсъждат обща стратегия за справяне с епидемията. Предпочитат да оставят всяка страна сама да решава какво да предприеме. Засега в Евросъюза става дума единствено за обмен на информация и за координиране на мерките в отделните страни, за да се предотврати разпространението на ебола. Според Брис дьо ла Вин, оперативен ръководител на организацията "Лекари без граници", това е недостатъчно. "Справянето с ебола е много бавно. Факторът "време" е важен. Трябва да гледаме на борбата срещу ебола като на война. Нямаме време за губене", казва Брис дьо ла Вин.
Световната здравна организация изчислява, че през следващите няколко месеца още двадесет хиляди души могат да се заразят с вируса ебола. И едва след месеци епидемията може да бъде поставена под контрол, твърдят експертите. За тази цел СЗО разработи нов план за действие. Той предвижда ангажирането на местни лекари и медицински персонал в борбата срещу епидемията.
"Ние продължаваме да молим за финансова подкрепа. Някои правителства обещаха финансова помощ и вече преведоха първите суми. Но ние имаме нужда от постоянна помощ за финансиране на оборудването и за заплатите на местните лекари и болногледачи", цитира Дойче веле говорителя на Организацията Тарик Язаревич.
Председателката на помощната организация "Лекари без граници" Джоан Лиу смята, че даже и това не е достатъчно. "Обещанията за финансова помощ, плановете за действие и информациите за разработване на нови ваксини не могат да спрат епидемията", казва тя. Досега нейната организация е лекувала две трети от пациентите, заразени с вируса ебола в Западна Африка. "За да потушим огъня, ние трябва да влезем в "горящата къща", Джоан Лиу.
И нека не забравяме, че еболата не е единственият проблем на Западна Африка. Десетки хиляди умират там всяка година от болести като СПИН, малария и туберкулоза. Либерия, Сиера Леоне и Гвинея са сред страните с най-висока майчина смъртност в света.

Лъч надежда

Нова ваксина срещу ебола, която се изпробва в САЩ, дава първи обнадеждаващи резултати, съобщиха информационните агенции, позовавайки се на учените от Националния институт на САЩ по алергология и заразни болести. Ваксината е разработена от института и фармацевтичния гигант "ГлаксоСмитКлайн". Резултатите от първите клинични изпитания, в които са участвали 20 здрави доброволци, бяха публикувани в "Ню Ингланд Джърнал ъф Медисин".
Под въздействието на препарата имунната система на участвалите в изследванията доброволци е започнала да произвежда антитела, които противодействат на вируса.
Доктор Антъни Фаучи, директор на института, каза в Конгреса, че първите резултати са достатъчно обнадеждаващи, за да може САЩ да планират по-мащабно проучване в Западна Африка, започвайки още през януари в Либерия, за да се опитат да проверят дали ваксината наистина действа.
Белият дом поздрави изследователите, като нарече постигнатото "важен етап" по пътя към ликвидиране на опасността от опасния вирус.

Кубинският лекар, който се зарази с ебола в Сиера Леоне, беше изпратен на лечение в Женева

Либериец разглежда плакат, който разяснява кои са преносителите на страшния вирус


Вирусът ебола се добра и до Мали, където се увеличава броят на заболелите


Две либерийски деца седят пред дома си, където е починала от ебола майка им


Светът изпраща помощи на засегнатите от ебола страни