В Швейцария пряката демокрация остава на почит

Нина Ларсон
АФП


Щефан Милиюс хваща сабята си и гордо пристъпва насред множеството, събрало се на площад в Апенцел. Той се готви да гласува в най-традиционната форма на швейцарската пряка демокрация, която се е запазила.
"Обожавам го", казва Милиюс. "Мисля, че това е най-добрият израз на демокрацията, наистина пряко изразяване на волята", допълва той, докато градските големци, облечени с тежки пелерини, дефилират бавно под звуците на фанфари.
Всяка година през април гражданите на кантона Апенцел Инерроден (Апенцел вътрешен), в североизточната част на Швейцария, избират с вдигане на ръка своите местни власти и съдии. Тези избори под открито небе (Ландсгемайнде) датират от XIV век, когато само мъжете, готови да се бият за общността си, имали право да гласуват. И до ден-днешен сабите заместват избирателските карти.
"Това е единственото място в света, където оръжие служи за идентифициране на избирателя", казва Рудолф Келер, втори секретар на кантона, докато вади сабята си от ножницата, за да покаже името си, гравирано на острието.
Жените нямат саби, а ярко (електриково) жълти избирателски карти. Те могат да гласуват на местните избори в Апенцел - един от най-консервативните кантони в Швейцария, едва от 1991 г., двайсет години, след като швейцарките получиха правото на глас на федералните избори.
Туристическият гид Врени Анауен признава, че някои мъже все още не одобряват участието на жените в гласуването, но подчертава, че дори и преди да получат това право, жените са оказвали влияние върху вота.
"Много жени идвали да наблюдават вота, за да са сигурни, че съпрузите им ще гласуват според тяхното мнение. Някои възрастни мъже още не са свикнали, но младите поколения се промениха и са доволни, че жените също са тук", казва тя.
Вотът събира близо 4000 души и продължава над 3 часа. Когато резултатите от преброяването на вдигнатите ръце се оказват прекалено близки, избирателите трябва да напуснат мястото през два различни изхода, всеки за съответния кандидат. Преброяват ги един по един и после въже избутва множеството, за да не може никой да се върне и да гласува втори път.
За някои обаче тази прекалено открита практика не е толкова позитивна за демокрацията. Ирен Херман Палмиери, преподавателка по история в университета в Женева, твърди, че гласуването с високо вдигната ръка ще рече, че "някои хора ще разберат за какво гласувате, ще ви въздействат, могат да ви купят и всичко това противоречи напълно на модерното разбиране за избори, където всеки по сърце и съвест решава какво е най-доброто за общността".
"Трябва кураж, за да вдигнеш ръка и да покажеш на всички какво е мнението ти", смята Клод Шапюи, романски швейцарец, който идва тук, за да не пропусне нищо от тази "истинска демокрация". "Няма го изолирането пред урната. Във Франция, когато лидерът на крайната десница Жан-Мари льо Пен победи кандидата на социалистите Лионел Жоспен на първия тур на президентските избори през 2002 г., никой не си призна, че е гласувал за Националния фронт. Така че има разлика между онова, което хората говорят и онова, което те вършат в тъмната стаичка", казва той.
Управниците са избрани - вицепрезидентът на кантона с едва 33 гласа преднина пред съперника си, проект за железопътна линия е одобрен, а искане за ограничаване до 12 години на последователните мандати е отхвърлено. Вотът приключва.
"Това е най-чистата система. Може да има проблеми, както при всички системи. За нас обаче тя върши работа", смята Щефан Милиюс.
Той може вече да прибере сабята си в очакване на следващата година.