В селата кипеше живот...

Ганчо ПОПОВ

В историята на човечеството няма случай в мирно време населението на една страна за малко над 20 години да намалее над 40 процента. България в началото на прехода към "демокрация" имаше 9-милионно население, а сега в границите на родината живеят малко над 5 милиона. За да не признаят този трагичен факт, управляващите сочат, че сме 7 милиона. Да, но два милиона бяха прокудени от родината в богатите страни да търсят препитание за семействата си и за своите родители. По паспорт те са българи, но живеят другаде, създават материални и духовни блага за други страни, там плащат данъци и осигуровки, там потребяват храни и стоки, там се раждат техните деца и получават поданство.

За тези 2 милиона българи бедна България е похарчила от утробата на майката до завършване на образованието (често това са висшисти, доктори, професори) над 100 милиарда евро, които

подаряваме на богатите страни

За да съм убедителен, особено за хората на средна възраст и за младежите, които непрекъснато се манипулират на принципа "една лъжа, казана сто пъти, става истина", като съвременник на онова време с щрихи ще кажа какви бяха преди промяната животът и икономиката на село.

В селата кипеше живот в труд и веселие. Къщите бяха обновени, съвременни. Във всеки дом живееха задружно родители с техните деца, внуци, а често и правнуци. Най-голямо бе уважението към бабата и дядото, те бяха стожер на всички семейни празници.

В селото бяха на почит коледните и великденските, християнските празници. За Коледа отгледаното във всеки двор прасе се колеше, събираше се целият род. Започваше голямо угощение, задължително с руйно вино от собствените лозя, с лакърдии и закачки до късна доба. Следващите дни идваха коледарите, сурвакарите и т.н. Най-весели бяха пролетните празници - Цветница, Лазарица, Великден, празникът на Светите братя 24 май. Месеци напред всички жени и децата си приготвяха нови премени за Великден. След църковните песнопения цялото село излизаше на поляните наоколо, виеха се хора до обяд. А децата се състезаваха чие яйце ще се окаже "борецът". След обяд целият род се събираше вкъщи, идеше ред на агнето, на празничното угощение.

На Първи май на поляната край селото се подреждаше дълга, дълга софра. Тогава всяко звено от кооператива опичаше агне, жените приготвяха всяка по своя рецепта изкушения и започваше тържественото честване на празника, пак с угощения и руйно вино. Хората живееха задружно, с доверие един към друг,

нямаше кражби, обири, побои

Никой не заключваше дворната порта или вратата на дома си.

Но за да се празнува така, трябваше да се работи. За младите и образованите бяха открити по един-два цеха, които произвеждаха детайли за заводите в съседните градове. Младежи, които завършваха висше образование, често се връщаха да ръководят тези цехове и кооператива.

Животът налагаше дребното разпокъсано селско стопанство да бъде уедрено, за да се обработва с механизация. Възможният избор бе кооперирането. Вярно, в началото то бе къде доброволно, къде с натиск. За имота, включен в кооператива, собствениците получаваха рента в натура и пари. Постепенно се въведе пълна съвременна механизация на обработката на земята. Животновъдството бе във възход. В институтите по животновъдство бяха създадени нови продуктивни породи едър рогат добитък. Овцевъдството се разви до незапомнени  мащаби.

Бригадите за прибиране на реколтата бяха щастливи дни за ученици, студенти, войници. Нови познанства, приятелства, вечери с музикални и  културни програми от самодейци или от професионални артисти, също доброволци, танци до полунощ. И сега в богатите страни има "бригади" за прибиране на реколтата, у нас отдавна ги няма. Имаме само сезонни работници, заминаващи да прибират реколтата в богатите страни... Та като се върнат в България на селския пазар да купуват това, което са прибирали в чужбина. 

В онези години населението се изхранваше

само с продукти родно производство

при това екологично. Силно бе развита консервната промишленост, износът на зеленчуци, плодове, мляко, месо бе значим за мащабите на страната.

Апологетите на неолибералната демокрация днес непрекъснато втълпяват на младите, че в онези времена хората не живеели добре и животът бил лош. Е, какво ще кажете, дали е вярно, че "при Тошо беше лошо"? Да погледнем "доброто", което донесе за селото либералната "демокрация".

След промените всички бивши социалистически страни преобразуваха кооперативите в акционерни дружества. Внесъл си 100 декара, имаш сто акции, не си внесъл нищо - наемен работник. Свидетел съм как проф. Никола Андреев, водещ аграрикономист у нас, внесе концепция за преобразуване на ТКЗС в акционерни дружества. Вместо това земята бе върната "в реални граници" и бяха разтурени уедрените и добре работещи кооперативи. Тогава  се явиха латифундистите арендатори, които на безценица изкупуваха земята от хората. Тези, които не я продадоха, я дадоха под аренда при минимално възнаграждение от 25-30 лв. на декар. Преди арендата се казваше изполица - даваш си имота и получаваш половината от добива. Непознат в историята грабеж на земя и забогатяване на единици арендатори. Като най-голям арендатор в ЕС  се прочу Светлозар Дичевски, който обработва 235 250 дка земя и затова е получил евросубсидия от 3 295 500 лв. - не за това какво е засял и какво е  произвел. Защо му трябва да произвежда, субсидиите са му предостатъчни. И тези новобогаташи, и държавните чиновници не се интересуват от нищо човешко. А те са съвременници на това как кооперативите задоволяваха потребностите на населението от храни и имаше за износ. За няколко години селскостопанското ни производство стана монокултурно. В медиите бе изнесена информация, че десет арендатора с врътки са си поделили 12 милиарда евро! Да са им честити, а

на хората - бог да им е на помощ

Та, много зависи от "чановниците" - наши и брюкселски, както баба ми ги наричаше. Ако те даваха субсидии за зеленчуци, плодове, месо, мляко, яйца, пчели, това щяха да произвеждат и арендаторите. Ама не, интересът клати феса. Говори се, че високопоставен чиновник владеел цяла Североизточна България, затова евросубсидиите се давали за декари земя, не за произведен продукт. Затова традиционните за нас зеленчуци и плодове сега се внасят от Турция, Гърция, Тунис, Полша, Германия, Италия. А месо, мляко и техни производни внасяме от онези страни, които внасят наша пшеница. Ядем дълбоко замразени меса, а липсата на преработващи предприятия я плащат над 2 милиона бедни пенсионери с мизерните си пенсии и 400 000, работещи на минимална заплата. 

 В китните български селища, пълни с трудолюбив жизнерадостен и щастлив народ, сега е пустош. Хиляди села останаха с по десет, дори с по един възрастен жител. Сега на село дете не се ражда, сватба не се вдига, а само погребения се правят...

Нека обобщим

предимствата на неолибералната "демокрация"

В Европа нашата майка България е страна с най-ниски работни заплати и минимални пенсии, неколкократно по-ниски дори от тези в съседните страни. За Гинес сме по темпове на демографския срив, по разликата между бедност и богатство, с най-кратка продължителност на живота, с най-ниски данъци за доходите на  олигарсите - единствена страна, в която се облагат и минималните доходи.

Но сме на първо място и по смърт - 15 на хиляда, на 111-о място в света по свобода на словото, пословични станахме с корупционните практики, с битовата престъпност и още, и още...

Ето защо на предстоящите избори трябва да бъдем много внимателни. Да дадем своя глас за тези, на които вярваме, че ще приемат закони, които да ликвидират порочните практики на днешния парламент, съдебна система, държавна и общинска администрация.