В Сърбия назряват избори

В Белград се състоя митинг на Сръбската народна партия (СНП) - най-голямата опозиционна партия в Сърбия, и три по-малки партии, едната от които е парламентарно представена. СНП и двете по-малки партии спадат към десния център, докато другата, най-новата, социалдемократическата, възникна, отделяйки се от Социалистическата партия на Сърбия. От парламентарно представените опозиционни партии в митинга не участваха  Сръбската радикална партия и Демократическата партия на Войслав Кощуница - бившия югославски президент и министър-председател на Сърбия.
По своите стратегически намерения СНП,    най-голямата опозиционна партия, малко се различава  от политиката на властта. И властта, и опозицията се обявяват за евроинтеграцията, за "по-добър живот" на гражданите, за преговори относно Косово и Метохия, за балансирана външна политика, каквото и да означава това, за ликвидиране на корупцията. Това, което опозицията публично твърди, то е, че тя ще работи за постигнето на тези цели много по-добре, по-ефективно, по-справедливо, отколкото правителството.
Как сегашното правителство работи (или не работи) за гражданите, последните знаят и чувстват това със собствената си кожа. Как пък опозицията би работила, ако при при едни избори, редовни или извънредни, би взела властта, тепърва ще се види. И все пак до някакви морални промени ще се стигне, защото гражданите са силно притеснени и тяхното недоволство нараства.
Един от въпросите е въпросът за приемането в НАТО. В правителствените кръгове (ДП) все по-често се защитава тезата, че въпросът за членството в НАТО е "технически въпрос" и че по този въпрос не е необходимо да се провежда референдум. Опозицията, поне засега, настоява Сърбия да е военно неутрална, че "Партньорството за мир" е достатъчно добра рамка за сътрудничество с НАТО и че въпросът за членството може да бъде решен само от гражданите на референдум. Засега. А какво е настроението на хората? Според проучванията на западни агенции 75 процента от гражданите на Сърбия са против членството в НАТО.
На минигна са присъствали около 80 хиляди граждани. Шестимата оратори смятат, че властта не е изпълнила нито едно от своите обещания за по-добър живот, че продължават да нарастват бедността, безработицата, високата външна задлъжнялост и корупцията, придобила размерите на грабеж. Опозицията намира, че властта е загубила своята легитимност и че извънредните избори стават неизбежни. Основното искане е незабавни предсрочни избори. Ако властта не приеме това искане, в срок от два месеца на същото това място същите партии ще организират нови, още по-мощни демонстрации, които няма да бъдат прекратени, докато не се насрочат извънредни избори.
По мнение на опозицията митингът е бил напълно успешен. Тома Николич, председател на СНП, който освен всичко друго се радва на най-висок рейтинг, заяви, че няма да има инциденти, от каквито са се страхували, имайки предвид миналогодишния опит, когато по повод на гей-парада в Белград е имало стълкновения, наранявания и арести, а така също и социалнополитическите събития в арабските страни, както и в съседните държави (Гърция и Албания).
Управляващите партии и медиите поведоха  кампания за омаловажаване на значението на митинга и сериозността на организаторите. Властта при това използва три довода: първия, че СНП и опозицията изобщо знаят да критикуват, но не знаят какво да се прави по-нататък, не предлагат решения, нямат стратегия за излизане от кризата; втория, защо трябва сега да се отива на предсрочни избори, когато се знае, че редовните избори са през май 2012 г.; третия, че извънредните избори биха прекъснали вече напредналия процес на "евроинтеграцията".
Мисля обаче, че правителството би трябвало незабавно да започне диалог с опозицията. Ако извънредните избори до днес не бяха съвсем сигурни, то след вчерашния митинг на опозицията те стават твърде вероятни.

*Авторът е председател на Белградския форум за свят на равноправните, бивш министър на външните работи на Югославия