В Сахел цъка бомба срещу Европа

В периода 14-16 февруари се проведе 56-та Конференция по сигурността в Мюнхен. Форматът тази година премина под наслов "Беззападност" (Westlessness). В доклада, който отразява проблемите, дискутирани по време на конференцията, се дава пояснение на този нов термин - широко разпространеното чувство на безпокойство и несигурност за трайната роля на Запада в международните отношения. 

Друг факт, който нямаше как да не остане забелязан, бе отсъствието на африкански лидери на конференцията. Това не попречи в тяхно отсъствие да се коментира бъдещето на континента и да се чертаят стратегии за региона на Сахел. Германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер призова за повече усилия в борбата срещу ислямистите в Африка. Основен проблем пред европейската общност е въпросът за нарастващата миграция от Африка към Европа и разпространяващият се тероризъм. Тъй като предмет на форума в Мюнхен бе европейска сигурност, 

една от основните заплахи за нея 

е притокът на мигранти на страните от Сахел, които са раздирани от въоръжени конфликти, кървави сблъсъци, бедност, глад и смърт. Хиляди хора изоставят домовете и родината си и поемат по опасния път през Средиземно море, за да стигнат до своя Остров на блажените, наречен Европа. С хилядите цивилни жертви на конфликтите през границите на континента се промъкват и терористи, престъпници и контрабандисти. Терористичните атаки и актовете на насилие в някои европейски държави през изминалите две години промениха разбирането на европейските лидери за предоставянето на убежище на жертви на конфликти и като цяло за ролята на ЕС по въпросите на миграцията. Днес миграцията от страните от Сахел означава пренос на терористи. Но проблемите, които предизвикват масовите миграционни потоци и са комплексни по своята същност, бяха пренебрегнати и оставени на заден план в Мюнхен. Интересите на ЕС и на Западния свят в региона на Сахел се определят единствено до нивото на контролиране миграцията, което има пряко значение за сигурността на европейските държави. Все пак Африка е далече, въпросът за нейната съдба не е на дневен ред.

На 10 февруари бе открита и ежегодната среща на върха на Африканския съюз (АС) в етиопската столицата Адис Абеба. Форматът се проведе под наслов "Да замълчат оръжията" (Silencing the guns). Основен фокус бе поставен върху многобройните локални конфликти, най-вече в региона на Сахел и неговите пет държави - Мавритания, Буркино Фасо, Мали, Нигер и Чад. Държавният глава на Южна Африка, който пое председателството, изрази отчетливо готовността на Съюза да продължава своята борба за умиротворяване на бушуващите конфликти и за установяване на траен мир на континента. Самият лозунг на конференцията засвидетелства възраждането на един стремеж, заложен от африканските лидери през 2013 г. за прекратяване на войната и предотвратяване на геноцида на континента до 2020 г. Въпреки някои успехи в повечето страни от Сахел, усилията на Съюза не се увенчаха с успех и независимо от изготвяните стратегии за колективно опазване и гарантиране на мира, преодоляването на кървавате сблъсъци 

няма да бъде постигнато без помощта на международната общност 

В тази връзка на 9 февруари, точно в навечерието на 33-та среща на върха на АС, генералният секретар на ООН Антониу Гутериш потвърди тази необходимост: "Предизвикателствата, пред които са изправени африканските нации, са сложни, многостранни и всеобхватни, но колективен, всеобхватен и координиран отговор от световната общност ще надгради основата, която вече съществува, за да помогне на континента да процъфтява."

Междувременно, какво се случва в Сахел? Ако трябва да дефинираме региона в географския му аспект, то накратко това е климатична зона на прехода между пустинята Сахара на север и суданската савана на юг. Сахел в превод от арабски означава "бряг" или "граница". Често се използва и названието Субсахарска Африка. От запад на изток в състава на региона влизат части от Сенегал, Мавритания, централно Мали, Буркина Фасо, Нигер, северната част на Нигерия, Чад, части от Камерун и Централната Африканска Република, Судан и Еритрея. Регионът се характеризира с високо ниво на конфликтност, насилие, престъпност, корумпирани правителства, тероризъм, климатична и хуманитарна криза. Достъпът до образование е почти невъзможен, а перспективите за оптимистично бъдеще изглеждат като утопия. 

Смяната на режима в Либия активира механизма на доминото и през 2012г. събитията в Северно Мали разклатиха и без това нестабилната сигурност в страната из основи. Липсата на държавно присъствие, бедността и безработицата улесниха и задълбочиха развитието на неблагоприятни тенденции със засилено насилие, което се разпространява в съседни страни като Буркина Фасо и Нигер. До средата на 2019 г. в Северно и Централно Мали над 133 000 души са били принудени да напуснат домовете си. В Буркина Фасо хиляди са разселени. Нивото на насилие е небивало, а цивилното население е хванато в желязната хватка на посегателства както от недържавни въоръжени групировки, така и от силите за сигурност. По данни на Агенцията за бежанците към ООН 

над 700 000 души са били разселени 

през последната една година, а над 4000 са убитите в трите сахелски държави Мали, Нигер и Буркина Фасо. 

За подхранването на дестабилизацията и насилието радикалните групировки като "Боко Харам" и "Ал Кайда" се опират основно на фактори като бедността, религиозното и етническо разделение на местното население. Положението не е по-добро и за североизточните части на Нигерия, където основно оперира "Боко Харам", който воюва за налагане на радикалния ислям. Съседните Нигер, Чад и Камерун са потърпевши от въоръжения конфликт в Нигерия. Само две години, след като извоюва своята независимост през 2011 г., Южен Судан също бе въвлечен в опустошителна гражданска война. Днес изгледите за умиротворяването на страната изглеждат обнадеждаващи. Враждуващите лидери сформираха преходно коалиционно правителство като опит за прекратяване на дългия разрушителен конфликт, в който загинаха почти 400 000 души и принуди милиони да напуснат домовете си. Централноафриканската република е засегната от гражданската война от 2012 г. Доминираната от мюсюлмани коалиция от въоръжени групи, известна като "Селека", причини смъртта на хиляди, които напояват с кръвта си земята на своята родина.

Климатичните промени се нареждат сред основните заплахи, пред които са изправени страните от Сахел. Според прогнозите до 2050 г. температурата в региона ще се увеличи с 3 градуса, което означава, че средните температури ще достигнат около 40 градуса. Около 50 млн. души от населението на Сахел са номади и за оцеляването си зависят от стадата добитък. Недостигът на тревни площи предизвиква жестоки конфликти между местните фермери и номадите в страни като Нигерия, Мали, Чад и други. 

Друг проблем е свързан с нарастващата заплаха от глада. Населението на Сахел е с най-бързи темпове на растеж, което неумолимо поставя въпроса за бъдещото му изхранване предвид климатичните промени и драстичното засушаване на региона, който вече не е толкова благоприятен за развитие земеделие, нито за производство на храна.