В РОДИНАТА НА СИНБАД МОРЯКА

- Както сте тръгнали в тази дива жега за Оман, да не станете пишман - чудят се в рими на акъла ни наши приятели, защото ако дни наред горещината в България изпепелява с над 40 градуса, то в Оман усещането сигурно е за 140!
Но луд умора няма, та и ние така...
С кола потегляме към Истанбул в сезона на гастарбайтерите, висим 3 часа на границата, още толкова отиват, докато стигнем новото летище, гордостта на Ердоган, с 40 000 паркоместа, разпределени в най-големия многоетажен паркинг на света, и следва 4-часов полет до Мускат, столицата на Оман. Там зоната за пристигащи свети от чистота, опашки - никакви, миграционните са усмихнати и ни подканят от 24 гишета за обслужване на пасажерите, което не ми се е случвало на нито едно летище досега. Поставянето на печата за влизане отнема не повече от 2 минути и ето ни официално в Султаната Оман.
Щом плъзгащите врати на изхода се отварят, ни блъска вълна от невъзможна горещина. Тъй като по тези ширини влагата обичайно е около 90 процента, това прави усещането за градусите с поне 10-20 нагоре и затруднява дишането, особено в началото. Въпреки това - смело напред!
Наемаме чисто нова кола - още с найлоновите калъфи върху седалките - и поемаме по пътищата на страната. А такива пътища, смело мога да кажа, няма и в Швейцария - кадифе, стъкло, масло. По тях на всеки два километра - камери с огромни очи. Хиляди - и никой не си позволява рисково шофиране.

Мускат е прекрасно организиран и лесен за придвижване

с типична арабска архитектура, широки булеварди, много молове, джамии и градски плаж. Няма изисквания за облеклото на мъжете, без проблем можете да се разхождате по къси панталони, но аз бих препоръчал на всеки да се издокара в арабска роба дишдаша, разбира се, в бял цвят. Не съм предполагал колко свобода на движението дава традиционната одежда на арабите и как елегантно проветрява тялото. Изненадващо за мен, освен забрадените по свой избор жени, видяхме доста абсолютно европейски облечени дами, без бурки, че даже и по къси панталонки на плажа.
След обилната неделна закуска в хотела се натоварваме в новия ни автомобил, за да видим най-голямата джамия в страната - Султан гранд кабус, построена в края на миналия век от бял мрамор и камък. Очаквано, при смъртоносната жега сме единствените туристи и след не повече от 10 минути снимки и разглеждане, защото това е максимумът, преди да се разтопим, спираме под една сянка. От дълбините на джамията се появява достолепен старец с дълга брада и ни кани любезно да се освежим в Ислямския информационен център отсреща. Предстои ни да видим какво е агитация в действие - нагостяват ни с чай от джинджифил и канела, с традиционни десерти, фурми, ледена минерална вода и обилно ни напояват с 30-минутна лекция за исляма.
Деликатно обясняваме, че сме християни и не предвиждаме да сменяме религията си, но това не отказва нашите домакини и те ни подаряват луксозно издание на Корана, брошури с чудесата на пророка Мохамед, дипляни на религиозна тематика и ни благославят с пожелания да размислим и да се върнем при тях.
Следващата спирка е националата опера, която прилича повече на джамия, отново с бял мрамор и прекрасна градина около нея, а вътре климатикът едва не ни докарва сърдечен удар, като температурата не надвишава 16 градуса при 50 навън! От рязкото свиване на кръвоносните съдове получавам пулсиращо главоболие.
За един ден успяваме да посетим крепостта Низва, останала от древни времена, пазара Мутрах-сук с безброй джунджурии и сувенири, крайбрежната алея, градския плаж и завършваме с вечеря с камилско месо, печено на въглища, и огромна купа ароматен ориз.
Навсякъде в страната, дори и на улична сергия, се плаща с карти, пари в брой не са необходими. Оманците са едни от най-дружелюбните и приветливи хора, които съм срещал и са готови с радост да помогнат за всичко. Едновременно с това разпитват за България и как е животът там, а Султанатът е ако не най, то вероятно една от най-евтините държави в света.
Оман се простира на 309 500 кв. км, с население 4,5 млн. души и противно на очакванията за скучна пустинна страна има да предложи на все още малобройните туристи екзотични природа и културни забележителности. Част от тях видяхме с очите си, а тези, които не успяхме, са красиво заснети в суперлуксозни туристически брошури.

Уадитата са гордостта на Оман

Уади, или вади, е традиционен арабски термин за пресъхваща река и съответно нейното сухо русло и дори цялата речна долина. Тези сухи русла се запълват временно или периодично от водни потоци - най-често по време на проливни дъждове или в зимния сезон и са фантастични оазиси за къпане сред сухия релеф. Най-известните са уади Шаб, уади Бан Халиб, уади Дарбат и уади Дум. На път към едно от тях, шофирам по перфектното шосе, покрай бреговата ивица с дължина над 2000 километра и изумрудено синьото море ме подканя да спра и да се изкъпя.
Докъдето погледът стига няма нито една кола, да не говорим за човек. Отбивам и подкарвам внимателно през белите морски камъчета. Тримата излизаме направо по бански и джапанки и се хвърляме във водата с температура като в минерален басейн - 32-34 градуса. Неописуем кеф и прохлада на фона на 50-градусовата температура на въздуха, но невероятната случка тепърва предстои - заобиколени сме от гигантски морски костенурки, които плуват свободно на една ръка разстояние от нас! Приблизително 20 000 от тях мигрират всяка година от бреговете на Арабския залив, Червено море и Сомалия, за да снесат яйцата си из пясъците на Султаната в периода юли-октомври. Единствено по тези земи се срещат пет от седемте вида морски костенурки на планетата!
Като говорим за природни феномени, друго чудно място с костенурки, мигриращи птици и не само, са деветте острова Ал Дайманят, разположени на час и половина път с лодка от Мускат. Резерватът има девствени плажове с бели пясъци, галени от кристално сини води и кипи от подводен живот между кораловите рифове.
Пясъците Уахиба пък са за любителите на необятната оманска пустиня и животът векове назад. Предпочитаният вариант за посещение е организиран тур с бедуини, високопроходими джипове и нощувка насред пустинята.
Разположен в противоположния край на страната, към границата с Йемен, Салала има напълно различен климат. Наричат я земята на изобилието. Тук е и центърът на тамяновата индустрия, като от древни времена се смята, че най-качественият тамян в света се добива именно от смолата на дърветата от рода Босвелия в провинция Дофар, а историята му може да научите в Музея на тамяна в град Салала.
Как може да се усети магията на Изтока без вкусната кухня и разнообразието от ястия? Няма как и затова препоръчвам хранене само в местни, автентични заведения, където освен че цените са комично ниски, качеството е на най-високо равнище. Навсякъде ни посрещат със задължителния хляб, чиния с хумус и разядки, изпращат ни с чаша чай, разбира се, безплатно. За месата - агнешки, телешки, камилски, нанизани на кебапи, шашлици или във вид на кюфтета, печени бавно на пещ или сготвени с шафран на слаб огън, е излишно да разказвам - това е част от местната култура. Но приятната изненада за нас са морските деликатеси - всичко е прясно, право от морето в чинията, скаридите са с размера на врабци, невероятно вкусни, омарите са огромни, рибите са от малки местни видове до гигантски парчета риба тон на скара.
Море, ослепително слънце, история, прелестна храна - какво повече може да иска човек, при това всичко събрано на едно място - в Султаната Оман, родината на Синбад моряка.

Есенна вечер на пътешествията - разговор за екзотични страни и представяне на книгата "От гърлото на дявола към завоите на смъртта", с автор Стойко Иванов, ще се състои на 12 октомври от 19 ч. в Регионалния център за съвременни изкуства "Топлоцентрала" в София. Входът е свободен.