В риболова има точка от огромния всемир

Вели Чаушев е роден на 11 септември 1934 г. в Златоград. Завършил е НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1958 г. Започнал е като актьор в Хасковския театър. Над 50 години играе на сцената, повечето от които в Сатиричния театър. Участвал е във филми, в телевизионни пиеси. Бил е водещ на много концерти. Работил е дълги години в редакция "Хумор, сатира и забава" на БНР. Издал е 6 книги с детски приказки, разкази и повести.

Струва ми се, че още като деца мнозина от нас са газили с мокри гащета по рекичките, край които са родени. Бъркали са под камъните за риба и са били с обелени колена. Помня веднъж, че пресушихме вадата на една воденица. Дядото беше стар и докато дойде да ни гони, ние хванахме доста риба. От детството си спомням, че ръката ми ставаше сребърна от люспите.
В риболова има съсредоточване, почти като при шивачка, която се опитва да вдене конец в много тънка игла. Връзването на кукичката, приготвянето на стръвта носят в себе си една точка от огромния всемир, в който човек като че ли е освободен от дертовете си, от грижите си и неочаквано всичко това действа успокоително. Риболовът не е непременно сполуката, не е и несполуката. Самата тръпка при тръгването, самата подготовка те кара да си мислиш позитивно за успешни неща. Да можеш след това да слъжеш - ако си хванал един килограм, да кажеш, че са пет, ако си хванал десетсантиметрова риба, да можеш да я разтеглиш, белким стане към един лакет. В риболова има нещо, което сигурно е заложено от древни времена. Самото практикуване на риболова те отнася в онези времена, когато не е имало политика, не е имало данъци, не си бил така обществено свързан с цялото това бреме, което тежи на съвременния човек.
Не знам защо ми се прииска сега пред вас да открия хей онова далечно въже, дето те връзва с природата и ти ставаш част от нея. Ставаш онзи, който е седнал на брега да надхитри другия. Ако за тебе е удоволствие, за другата страна това е смърт. Естествено, че този, който е седнал на брега за удоволствие, е освободен от стреса да се пази, а другата страна е тази, която се бори за живота си. От двете страни на кордата минава една не толкова проста философия.

(Продължението - следващата събота)