В режим на оцеляване

Румен Гълъбинов

Започнаха да излизат годишните данни за икономиката на България. Забелязва се вече икономическото забавяне, което в случая е и следствие от забавянето на световната икономика. Как тези процеси ще се отразят на страната ни? Има ли България потенциал да извлече ползи от забавящата се икономическа среда и може ли този потенциал да бъде осъществен? 

Още миналата година, с излизането на рамката на бюджета за 2019 г., прогнозирах, че е невъзможно страната ни да отбележи растеж на БВП от над 3,5%. Даже тогава икономическото забавяне в световен мащаб не беше още ясно. След последните данни за цялата календарна 2018 г. обаче, имайки предвид и ситуацията в Еврозоната, ние няма как да останем встрани от този процес. За 2018 г. едва ли ще надхвърлим 3,2% ръст с ревизираните данни, което е под прогнозираните 3,6%. А за 2019 г. пък е нереалистично да очакваме растеж над 3%. Но според управляващите повечето от показателите на държавата ни са добри. 

А дали е така? 

Държава, в която се продават около 25 000 нови автомобила на година, а се внасят 250 000 автомобила втора употреба (предимно катастрофирали и със занижени екопоказатели) на година. 

Държава, в която покупателната способност на минималната заплата е близо 10 пъти по-ниска от средната в ЕС и в която въздухът е замърсен 5 пъти над нормата, защото населението се отоплява повечето на твърдо гориво и отпадъци. 

Държава, в която магистралите са скоростни пътища и в която дърветата се изсичат предимно за огрев. 

Държава, в която чуждестранните инвестиции са по-малко от парите, пращани от емигрантите ни в чужбина, защото България направи малко реформи в икономиката и това доведе до слаб инвеститорски интерес.

Държава, в която се счита, че 219 лева е пенсия, по 7,30 лева на ден, а 560 лева е заплата и в която ръстът на БВП през последните години е приблизително равен на инфлацията. 

Това ли е държава с добри показатели? 

И след отминалата 2018 г. страната ни 

остава с най-ниския БВП 

на човек от населението в ЕС. 

Защо пада безработицата в България? Ами защото вече сме под 7 милиона. А защо се качва заетостта? Защото трудово активното население намалява. Така се подобряват коефициентите - благодарение на катастрофална демография. Създава се впечатлението, че икономиката ни расте, но новите работни места са сравнително малко. Повишаването на заетостта е повече ефект от намаляващото население. Заетите растат, безработицата пада, но населението ни продължава да намалява. Повишаването на коефициента на заетост е повече статистически резултат от намаляващото население, а не благодарение на разкриването на много нови работни места. Голяма част от обявите за нови добре платени работни места са за технологични производства, което прави малко вероятно да бъдат заети от дългосрочно безработни и нискоквалифицирани.

И проблемът пак засяга чуждестранните инвестиции, защото едно от най-важните условия, за да бъдат привлечени такива, е наличието на квалифицирана работна ръка.

Всички, провеждани досега, политики за активизирането на младите очевидно са 

без положителен резултат, 

защото както тяхната икономическа активност, така и заетостта им само намалява. Дългосрочно безработните продължават да формират основната част от безработните на пазара заради тяхната непригодност към търсенето и липсата на специфични професионални умения. Дефицитът на кадри ще продължи да разтваря ножицата в нивото на заплащане и неравенство у нас. Все повече ефектът от намаляващото население в активна възраст влияе върху отчитането на пазара на труда. Фактът, че са останали по-малко хора, се отразява положително върху статистиката за повишената заетост.

На теория България отчита икономически растеж и висока заетост. Но често коефициент на безработица и коефициент на заетост се обясняват некоректно.

Относно икономическа прогноза за 2019 г. от второто тримесечие очаквам да започне период на времена, изпълнени с предизвикателства и голяма несигурност за икономиката ни. Международният валутен фонд и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие вече понижават своите прогнози за глобален растеж. Бавно започва период на продължително покачване на лихвите. 

С оглед на предстоящите различни избори България е изправена пред политическа несигурност и нестабилност. Засилва се и рискът от покачващите се цени в енергийния сектор. Всичко това са вероятни рискове, които сега се подценяват, но биха могли драстично да променят инвестиционните перспективи и икономиката на страната. Защото съществува значителен шанс световната икономика да се насочи към рецесия през 2019 г.

Така че държавата ни вече постоянно ще трябва да е в режим на кризисно реагиране. 

Ясно е, че общото ниво на цените на стоките и услугите у нас ще продължи да се покачва и това болезнено ще се усеща все повече от потребителите. Разходите средно на домакинствата в България за храна са над 30%. Като се добавят разходите за ток, газ, парно, вода и интернет, стават почти 80%. Добавете и транспорт и други режийни - ето ти 90%. Остават 5-10 процента за друго потребление, от което наистина зависи качеството ни на живот. 

Е какво да потребяваме тогава?

Без реформи, България ще продължи да бъде второ качество икономика, която се крепи на ниски заплати, на слаба технологичност и на сектори, които не разчитат на висока добавена стойност. Затова трябва да се изгради нов стратегически модел на икономика, която да бъде устойчива и конкурентна.

И последно, но не по важност, е че политиката и бизнесът у нас са низ от уговорени мачове. Ето защо се случва често първите поред да не са първи по право. И тук вече опираме до липсата на борба с корупцията по високите етажи на властта и на проядената от политически и бизнес лобита съдебна система. С което порочният кръг се затваря.

Трябва най-накрая някой решително да разсече този Гордиев възел.