В нетелевизионна България

Ако човек направи грешката да гледа телевизия в България през 2012 година, ще повярва, че живее в съвсем различна държава. В нея премиерът назначава специален свой пратеник (министър по европейските средства) в червена община, посещава други леви кметове и обещава безкраен просперитет за техните региони, реже лентички не само с гербаджии, но и със социалисти. България в телевизора е идеалната държава.
България, която няма щастието да живее в телевизионните екрани обаче, е от друг, различен свят. Тригодишното управление на ГЕРБ така задълбочи регионалните диспропорции, че сякаш вместо една държава имаме три. А цифрите напълно опровергават ужасно красивата телевизия - реалната покупателна способност на хората се е повишила единствено в София и спада в другите региони. България успешно се е свела до столицата плюс някакви неясни райони, които само оцеляват, но без никакъв шанс за развитие.
Това, ако не се лъжа, се нарича бананова република - страна, където икономическите благини са концентрирани в малък елит и територия, която все повече заприличва на място, ударено от ядрена бомба. Но това е целенасочена политика, която системно изтласква местната власт в девета глуха.
По конституция България е парламентарна република с местно самоуправление, но централната власт системно и антиконституционно узупира права и финанси, които принадлежат на регионите. И това е следствие на разбирането, че страната има само един човек, който разбира от всичко, с тясна специализация в телевизионните ритуали - премиерът Бойко Борисов.
През това време малките общини са заплашени да останат без улично осветление, без полиция, без сигурност, без социални помощи, без работа, без никаква възможност за препитание. Но какво от това - нали по телевизията властта се хвали с новия лъч на софийското метро, където е топло, осветено и хубаво. В половин България кметовете нямат пари да оправят водопроводите, защото властта е решила да спре напълно децентрализацията. Но в същото време главата на кабинета се снима пред камерите с някой градоначалник, за да може телевизионна България да получи своя миг на икономическо и новинарско щастие.
Въобще телевизионната България е хубаво място. Но ви пожелавам никога да не отидете в реалната - там премиерът е само образ на екрана, кметовете са принудени да вдигат местните данъци и такси, за да оцелеят, ракията е последното останало удоволствие и от радиото звучи Веселин Маринов. Тази България не попада в новините, защото, ако някога попадне, ще развали настроението на богатия елит, който вече знае да живее единствено по телевизията.