В най-южната точка на Европа бойкотираха вота

Жителите на малкия гръцки остров Гавдос отказаха да участват в изборите за Европейски парламент, в знак на протест срещу политиката на ЕС и властите в Гърция, предаде вестник "Имерисия". Гавдос е разположен южно от остров Крит и административно е към него. Площта му е около 30 кв. км, а населението му е от 150 души. Това е най южната точка не само на Гърция, но и на Европа.
Вчера в Гърция заедно с изборите на ЕП се проведе и втори тур на регионалните и местни избори. Кмета си жителите на острова избраха на първи тур, а на европейските избори решиха да не участват, защото са разочаровани от равнодушието и апатията както на гръцките, така и на европейските власти към плановете за унищожаването на сирийския химически арсенал в Средиземно море. Да бойкотират европейските избори жителите на острова решиха на общо събрание.
Вчера изборите за Европейски парламент приключиха в 21 държави, сред които и България. Над 400 млн. избиратели имаха правото да изберат новите 751 евродепутати. Кандидатите за новия ЕП са 17 хил. от 900 партии и коалиции - по 21 за всяко място. В предишните дни своя глас дадоха във Великобритания, Холандия, Ирландия, Чехия, Малта, Словакия и Латвия.
В централата на Европарламента в Брюксел бе разгърнат международен пресцентър, за който са акредитирани 1200 журналисти, сред които представители на 400 печатни издания, 600 телевизии и радиостанции, 175 сайта, както и около 2000 техници. Сред телевизиите има екипи от САЩ, Япония, Иран, Китай.
Първи вчера своя избор направиха гражданите на Люксембург. Последни се произнесоха италианците, където избирателните секции затвориха в полунощ българско време.
В деня на евроизборите кипърското издание "Сайпръс мейл" коментира как кандидатите за евродепутати са привличани от Брюксел като "пчели на мед". За представители на Кипър в Европейския парламент на изборите в неделя кандидатстваха 61 души, сред които посредствени политици, психиатри, активисти за права на кучетата и защитници на свободната любов. Лесната печалба в Брюксел е добре документирана. Източникът е документалният филм "Евромания" - показващ колко разглезени са евродепутатите. В момент на откровеност холандският евродепутат Даниел ван дер Стоеп показва на журналист своя фиш за заплата. Основната му заплата е 8000 евро, плюс дневна сума от 300 евро (общо 9000 евро на месец), правещо общо за месеца 17 000 евро. Това прави по 204 хил. на година. Президентът на Кипър, със своето възнаграждение от около 100 хил. евро годишно, дори не се приближава до подобно възнаграждение.
Господата и дамите в Брюксел също така получават около 4000 евро на месец за разходи, продължава "Сайпръс мейл". Както обяснява Ван дер Стоеп, тези пари са "предвидени основно за офис, може да ги използваш, без да обясняваш за какво". Сладка сделка. Но има и още. Евродепутатите получават всеки месец по още 650 евро за пътувания, без да споменаваме безплатните подстригвания. А парите за лични асистенти достигат 21 хил. евро. Освен това повечето евродепутати не плащат данъци, макар да живеят в Брюксел.
Проучване на британския в. "Дейли мейл" пък показва, че евродепутатите печелят до 20 пъти повече от хората, които представляват. Най-голямо е несъответствието за България, където средното възнаграждение е по-ниско от една дванадесета от заплатата на евродепутат. Заплатите на кипърските евродепутати са 840%, или девет пъти, над средната заплата на острова.


Какво следва?
Агенция Франс прес прави кратък календар на това какво предстои след 25 май. На 27-и президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой ще бъде домакин на неофициална вечеря на лидерите на ЕС, на която ще бъдат обсъдени резултатите от изборите. Въз основа на новите правила за засилване на практиките на пряката демокрация в ЕС лидерите трябва да вземат предвид резултатите от изборите, когато определят новия председател на Европейската комисия. През юни политическите партии ще преговарят за съюзи с цел създаване на основните групи в ЕП. За получаване на официално признание дадена партия трябва да има минимум 25 евродепутати, избрани от поне седем държави членки. В началото на юли на първото заседание на парламента ще бъде избран негов председател, като е необходимо абсолютно мнозинство. Между 14 и 17 юли ще бъде избран наследникът на настоящия председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. След работа в Европейския съвет 28-те държавни и правителствени ръководители ще внесат в парламента името на човека, който са избрали за председател на комисията. Кандидатът трябва да получи подкрепата на мнозинството, или на 376 евродепутати. Ако той бъде отхвърлен, съветът има срок от един месец да предложи друго име. След като бъде избрана Европейската комисия, държавите членки работят с председателя, за да определят останалите 27 европейски комисари - по един от всяка държава членка.
През септември ще се проведат заседания на парламента за изслушване на новите комисари, включително за ключовата позиция върховен представител, който наблюдава външната политика на ЕС. През октомври председателят на новата Еврокомисия ще представи новия си екип пред парламента за одобрение и ще очертае политическите й цели. През ноември лидерите на държавите членки на ЕС избират заместник на Ван Ромпой като президент на Европейския съвет.