В началото бяха обещанията

Какво може да направи едно правителство за здравеопазването на страната си за 37-38 месеца? И много, и малко. Но със сигурност може да смени четирима министри, 8 зам.-министри и четирима шефове на НЗОК, трима от които от "своите". Може също и да обещава, без да изпълни обещанията си. Девет приоритета с общо 33 действия за осъществяването им заложи преди повече от три години и половина в предизборната си "Програма за европейско развитие" ПП ГЕРБ.
Първият приоритет е

"превенция на здравето"

и едно от действията за осъществяването му е "адекватно финансиране и нормативна регулация на профилактиката на социално значимите заболявания, чието лечение се осигурява от здравноосигурителните фондове". Резултатът е, че от 2011 г. отпадна т.нар. анкетна карта при общопрактикуващите лекари. Тяхното сдружение беше си разработило проста и лесна система за профилактика на социално значими заболявания, сред които диабет, сърдечно-съдови, фамилната обремененост от ракови заболявания и пр., благодарение на което лекарите можеха да определят какъв е рискът на пациента в следващите 10 години да заболее от съответното заболяване. Тя заработи в началото на 2009 г., а софтуерът бе събрал за около 18-20 месеца информация от изследвания на над 3 млн. души. Системата, която можеше да даде не само моментна картина за здравето на нацията, но 10-годишна прогноза, както и възможност за планиране на средства за здраве, престана да работи в началото на 2011 г. Никой не даде обяснения защо, а ценната за лекарите информация потъна някъде. И до днес лекари допускат, че анкетната карта е била отречена от ГЕРБ, защото е била въведена по време на управлението на касата от "хора на БСП". Всъщност системата бе въведена по идея на общопрактикуващите лекари, а не наложена от касата. Тя просто се възползва от възможността да бъде улеснено планирането на средствата й. Очевидно не въвеждането, а отхвърлянето на анкетната карта бе политически акт. Заедно с картата отпаднаха немалко задължителни в рамките на профилактичния преглед изследвания, сред които холестерол и триглицериди за всички пълнолетни. "При профилактичния преглед в тази възрастова група остава меренето на кръвно налягане, изчисляването на индекса на телесна маса, изследване на урина, електрокардиограма (ЕКГ) и кръвна захар, ако има рискови фактори. Само че няма как да разберем дали е налице един от важните рискови фактори - дислипидемията, защото нямаме изследване на холестерол и триглицериди", отбеляза в началото на 2011 г. председателят на сдружението на общопрактикуващите лекари д-р Любомир Киров. А в началото на август стана ясно, че за 2012 г. НЗОК е предвидила пари за профилактиката само на 40% от пълнолетните и само 6% от бюджета й се харчат за доболничната помощ, докато в ЕС е средно 12-15%.
Приоритет II в предизборната програма на ГЕРБ е

"достъпна и качествена медицинска помощ"

Като първо действие в тази посока партията залага "въвеждане на здравна карта на България, като основен инструмент на държавната власт за осигуряване на достъпна и качествена медицинска помощ." С нея се захванаха първите двама здравни министри на кабинета, а се появи при третия. Стана ясно, че принципно картата за нищо не служи и няма да послужи, защото казва нещо, което се знае - България достатъчно оряза болничните си легла: големите градове са пре-пренаситени, в малките населени места те не достигат, а с излишни болници страната не разполага. На практика се оказа, че националната здравна карта е извън закона, защото междувременно ВАС реши, че около 10 от комисиите за съставяне на областни здравни карти не са били формирани по изискванията на закона, а по преценка на тогавашния министър. Така

авантюрата с Националната здравна карта

завърши безславно, подобно на диагностично свързаните групи (ДСГ), които също имат своя история от 2004-2005 г. Тогава сметките показаха, че това е скъпо и немного адекватно удоволствие. Ала ГЕРБ реши да изтупа праха от папките и да си припише откривателство (или може би пиар?!) още в началото на управлението си. Не се получи. Същата пиар акция се възроди с нова сила при третия здравен министър, а кабинетът дори гласува закупуването на софтуера от Австралия (без да бъде известена цената). Очакваше се по-голямата част от тази работа да бъде свършена от новия тогава Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), оглавен от д-р Ивайло Ваклинов - радетеля на ДСГ-тата още от времето на работата си в НЗОК от 2002 г. Междувременно в началото на т.г. в публичното пространство се "завъртя" мълвата за 500 хил. лв. цена на австралийския продукт плюс 15-16 млн. лв. за адаптиране на продукта и обучение на кодировчици. Към края на сагата с ДСГ-тата по думите на тогавашния министър Константинов стана ясно, че касата пречела за въвеждането им. И с ДСГ-тата дотам! Така остават без отговор и до днес много въпроси, част от тях и на депутати-лекари от ГЕРБ: защо не се обяви обществена поръчка, кой и защо реши да купува методиката именно от Австралия. По този начин е загърбена още една част от предизборната програма на ГЕРБ - "Въвеждане на нови правила за заплащане на изпълнителите на медицинската дейност, отчитащи комплексно не само количество на извършената услуга (преглед, клинична пътека и др.), но съответното качество и постигнатите резултати".
По време на управлението на ГЕРБ няма и помен за работа по точка "Промяна на статута на лечебните заведения като "търговски дружества" в статут, адекватен на извършващата се в тях медицинска дейност". Напротив - все повече се задълбочи виждането, че лечебните заведения трябва да носят пари, както и хоремагът. Иначе защо да се въвеждат в болничната помощ делегирани бюджети, които по-късно бяха заменени от прогнозни? Между другото, стана ясно, че т.г. над милиард, определен за болнична помощ, е раздаван без ясни принципи и без логика - парите на едни болници са увеличени, а на други - намалени. Така и никой не можа да даде разумно обяснение на този феномен.
Иначе за по-малко от 2 години и половина над 10 малки болници отидоха в небитието. Статистиката мълчи за колко българи приоритет II - достъпна и качествена медицинска помощ, от предизборните обещания на ГЕБР се превърна в лъжа, след като фалираха здравните заведения в Бобов дол, Дряново, Девин, Елена (болницата бе със 130-годишна история!), Кула, Ивайловград, Полски Тръмбеш... Защо е трябвало в предизборната си програма ГЕРБ да пишат толкова много и по приоритет IV - извънболнична и болнична помощ, след като е можело в едно изречение да изчерпат темата:

Целенасочена държавна политика - ликвидиране на общинските болници

Около 100 са малките общински болници и те консумират около 17% от ресурса за болнична помощ в страната. А 5-6 големи болници, концентрирани в големи градове, консумират около 60-70%! 
Финансирането на системата е приоритет III в предизборната програма. Първото действие за осъществяването му е "осигуряване на адекватни приходи в системата на здравеопазване и оптимизиране на разходите в границите на социалната и медицинска целесъобразност". За три години така и не се намериха адекватни приходи за системата освен няколко екзотични идеи на двама-трима от здравните министри: да не се издават задгранични паспорти или лични карти на длъжниците на здравни вноски, същите да не могат да купуват и продават коли и жилища, да не им се издават шофьорски книжки... Нещо повече - от близо 1 млн., здравнонеосигурените станаха над 1,5 млн. Те също се превърнаха в добър източник на популизъм за всеки следващ здравен министър на ГЕРБ.
Доверието в здравноосигурителния модел се загуби и след като 1,4 млрд. лв. от здравни вноски бяха национализирани, а след това в поредни две години нашите здравни вноски (други 390 млн. лв.) отидоха в бюджета на МЗ.
В това време дълговете на болниците от 270 млн. лв. (при предаването на министерския пост от Евгений Желев на Божидар Нанев) нараснаха на 351 259 000 лв. към 30 юни 2012 г.

Спешната медицинска помощ

също е приоритет в програмата на ГЕРБ. Записано е "Увеличаване на средствата от републиканския бюджет за материално-техническа база и за заплати на персонала в спешната медицинска помощ." С 18% ще се вдигнат заплатите на работещите 7113 души в Спешна помощ от 1 юни т.г., обеща четвъртият здравен министър. В средата на август парите уж дойдоха, но неясните правила за разпределянето им комай увеличиха напрежението сред работещите в системата. Така подигравката с медиците стана пълна. Като се добави кръстоносният поход на държавата срещу лекарите, приоритет VI - образование и квалификация на медицинските кадри, пожеланията "прилагане на нова държавна политика, улесняваща и стимулираща следдипломното обучение на медицинските кадри, увеличаване на държавните разходи за следдипломна квалификация на медицинските кадри, по-тясно обвързване на степента на полученото образование и квалификацията с трудовите доходи", остават кухи.
Ефектът от друго обещание - "прилагане на нов подход за пазарни взаимоотношения между частните здравноосигурителни фондове и НЗОК с демонополизация на дейности на НЗОК, така че да се осигури реална конкуренция", е обратен на заложеното. Резултатът - частни фондове и доброволно здравно осигуряване вече няма. Така монополът на касата е бетониран.

Болната тема за лекарствата

започна още от времето на първия здравен министър в правителството на ГЕРБ д-р Божидар Нанев. В края на ноември 2009 г. без видима причина той заяви, че през 2010-а лекарствата няма да поскъпнат. Само че от 1 март 2010 г. лекарствата за хормонална терапия за онкоболни, редки болести и имуносупресори бяха прехвърлени от МЗ към НЗОК, в резултат на което цените на някои от тях се увеличиха с 400%. На 1 март т.г. стана ясно, че през 2011 г. касата е платила 6 млн. лв. повече, отколкото през 2010 г.! След като повече от две години управленците правиха всичко възможно да не заработи комисията, изведнъж запретнаха ръкави да "свалят" цените на лекарствата, като пуснаха на манежа "тежката артилерия". Само че на публиката не е ясно дали това "намаляване" е спрямо цените, постигнати през 2009 г., или спрямо раздутите цени от 2011 г. Нещо повече - експерти прогнозират, че лекарствата дори може да поскъпнат, след като министър Атанасова популистки наложи административно намаляване с по 2% на надценките на търговец на едро и на аптека. Що се отнася до ДДС върху лекарствата, ГЕРБ никога не е обещавал да го намалява. Но самоинициативата на "тежката артилерия" поне успя да забавлява електората.
Иначе ГЕРБ обещаха: въвеждане на ясни правила, регламентиращи съставянето на реимбурсен и позитивен списък на лекарствените средства, гарантиращи пълна прозрачност; анализиране на изразходваните средства от обществените фондове за лекарства; въвеждане на прозрачна система на ценообразуване и заплащане на лекарства с публични средства, гарантираща достъп до лекарствена терапия на българските граждани; създаване на ясни приоритети и конкретни мерки за подобряване на достъпа до лекарствена терапия за социално значимите заболявания. Разказ на майка на дете с астма е най-добрата илюстрация за изпълнение на обещанията. Тя казва, че за лекарството, което купува през 28 дни, веднъж трябва да доплати 4 лв., след 2-3 месеца не й се иска доплащане, следващия път доплаща 8 лв., а тези дни - 32 лв.!

Деветата дупка

Приоритет IХ в управленската програма на ГЕРБ, озаглавен "Защита правата на пациентите", е последният. Първото обещание в това отношение е приемането на Закон за защита на пациентите. Първият проект е внесен (и отлежава) в парламента на 16 септември 2009 г., вторият - през април 2010 г. Движение няма. Второто действие, което акцентира на "осигуряване възможност за участие на пациентите в управлението на системата, както и участие при договарянето за начина на използване на публичните средства в здравеопазването", донякъде се изпълнява. По третото - "въвеждане на индивидуални здравни карти и индивидуални здравни партиди за ограничаване възможността за злоупотреба от страна на доставчиците на медицински услуги" - не се споменавало нищо.
Ето какви резултати са очаквали от ГЕРБ:
* Прекратяване на порочната практика системата на здравеопазване конюнктурно да се "реформира". Осъществяването на управленската програма ще прилага политики за последователно и решително изграждане на необходимата на хората система на здравеопазване.
* Осигуряване на адекватна нормативна база и механизми за контрол върху достъпа и качеството на медицинската помощ, включително и адекватни оценки и санкции при "лекарска грешка".
* Разширен достъп на населението до съвременно и ефективно медицинско обслужване и профилактика.
* Подобряване на основни показатели на здравния статус на населението и снижаване на заболеваемостта сред населението.
* Ограничена заболеваемост чрез ефективна профилактика и превенция на социално значими заболявания, активизиране и модернизиране на спешната помощ и приближаване до европейските стандарти за тези дейности.