В. "Лайпцигер Фолкцайтунг": Животът на Анжел Вагенщайн

България, малка страна с голяма история. Свидетелят на съвремието Анжел Вагенщайн (97 г.) е преживял три революции. Американката Андреа Саймън е заснела филм за българско-еврейския автор, който си заслужава да се види. На 17 октомври той може да бъде видян в Лайпциг. 

(Б.Р. У нас филмът за Джеки вече бе показан. А той самият днес посреща щастливо рождения си ден. Три водещи в страните си телевизии - френска, италианска, германска и китайска, току-що започнаха работа по 8-сериен филм по неговия роман "Сбогом, Шанхай". Тези дни в България бе режисьорът на филма - Раду Михайляну от Париж, румънец по произход).    

Ян Емендьорфер

Какъв живот: 97 години, 52 филма, 3 революции. Сценарист, режисьор, писател, поет. Човекът с много таланти Анжел Вагенщайн. Като дете той става свидетел на престоя на баща си в затвора и приема от него "наивната вяра, че световната революция предстои". Като зрял мъж, казва той, "трябваше да преживея как комунизмът се превърна в динозавър, който изяжда хората".

Три пъти е започвал наново, преживял е три политически системи, в комунистическа България е смятан от системата за "ненадежден евреин". В крайна сметка човекът, който многократно е изключван от Комунистическата партия и след това е приеман отново, казва: "Всяка революция е приключение и никой не знае как ще завърши". Животът на Анжел Вагенщайн предлага материал за филм. И една жена от далечна Америка го заснема. "Изкуството е оръжие" се нарича интересният документален филм (85 мин.), с който кинотворецът Андреа Саймън от Ню Йорк (режисьор/продуцент) представя на екрана приключенския живот на Вагенщайн като многопластов портрет. Паралелно филмът разказва и част от новата история на България. 

Като младеж в антифашистката съпротива

Роден на 17 октомври като сефаридски евреин в Пловдив, стар град с богати традиции в центъра на България - понастоящем културна столица на Европа - Вагенщайн израства в Париж, но после се връща на Балканите. Като младеж се присъединява по времето на Втората световна война към българските партизани в антифашистката съпротива, попада в затвора, подложен е на тежки изтезания и е осъден на смърт заради "терористични действия". "Тези фашисти така ни пребиваха, че да не можем повече да стоим на крака", разказва той във филма спомените си за престоя зад решетките по време на обиколка на стария затвор в Сливен, който още съществува.

Като по чудо присъдата не е изпълнена, Вагенщайн оцелява и след ВСВ може да учи в основания от Ленин през 1919 г. Институт за кинематография "Герасимов". Той става сценарист и е забелязан и на международната сцена през 1959 г. с филма "Звезди". Копродукцията на България и ГДР, която е режисирана от легендарния Конрад Волф (1925-1982), се счита за първия германски филм, който се занимава с отговорността на германците за Холокоста.

Със страст пред цар Борис III

През март 1943 г. вагоните, в които около 48 000 живеещи в България евреи трябва да бъдат транспортирани до германския лагер за изтребление, са вече готови. Изпълняващият длъжността председател на Народното събрание Димитър Пешев (1894-1973), консерватор, успява с много страст да убеди цар Борис III в последната минута да се противопостави на Хитлер и да спре заминаването за Аушвиц.

Българските евреи е трябвало да носят жълтите звезди, да полагат принудителен труд, но нито един от тях не е депортиран, макар нацистка Германия да упражнява голям натиск. Друга е съдбата на анексираните от България в хода на ВСВ области Тракия, Македония и Пирот. От тези региони са депортирани над 11 000 души в концентрационния лагер Треблинка.

"Звезди" - един от 100-те най-важни германски филма

И точно това e тематиката на филма "Звезди". По време на войната Вагенщайн е очевидец на събитията: "Тези бедни хора във влаковете казваха - отиваме в Полша, за да работим на зеленчукови градини". В сценария Вагенщайн преработва артистично преживяното от самия него, а при писането "всичко идваше от мен; бях го видял лично". В една сцена през зимата на 1941-1942 българските партизани подпалват склад, в който са складирани зимните униформи на немския Вермахт. Вагенщайн: "Нашият малък принос за спасяването на Москва. Ние бяхме трима млади евреи." Двамата му приятели не оцеляват след смъртната присъда в София. 

"Звезди", чието заглавие е препратка към юдейската звезда, бе избран през 1995 г. за един от 100-те най-важни германски филма и е отличен още през 1959 г. от журито на Филмовия фестивал в Кан. "Според някои е срамно, че такъв честен и чист филм произлиза от съветизираната източногерманска филмова студия. Аз знам нещо много по-срамно: че до този момент нашето свободно филмопроизводство не е направило нищо подобно на този филм, за да постави тази толкова болезнена тема". Това пише по онова време един критик в издавания от "Аксел Шпрингер" "Берлинер Моргенпост".

Оспорване на мита

Въпреки това в България филмът е забранен, а Вагенщайн е обвинен, че цапа собствената си къща, тъй като оспорва мита, че всички евреи са били на сигурно място в балканската страна. Не получава повече поръчки. "Тогава ми помогна Конрад Волф". Най-известният по света режисьор на държавната студия "Дефа", който през 1945 г. влиза в Берлин с Червената армия като лейтенант ("Бях на 19"), се застъпва за Вагенщайн и по този начин се раждат нови общи продукции като "Гоя", Малкият принц", научнофантастичният филм "Еоломеа", режисиран от Херман Чоше.

В "Изкуството е оръжие" една филмова критичка казва, че Вагенщайн винаги е правил политически филми. "Но особеното е неговият начин да разказва историята". А лайпцигският филмов деец Ханс-Вернер Хонерт, дългогодишен шеф на "Саксония Медия" (напр. "С най-приятелски чувства"), казва за Вагенщайн: "За мен това е човек, който никога не изгуби ведрото си отношение към живота, въпреки че заради комунистическите си убеждения е осъден на смърт, въпреки че държи огледало пред очите на другарите си, докато са на власт - за което е наказван. Това е човек, който до днес изразява позиция и не крие убежденията си."

"Изкуството е оръжие" - заглавието е взето от Фридрих Волф

Има едно есе със заглавие "Изкуството е оръжие" от бащата на Конрад Волф - Фридрих Волф (1888-1953), лекаря, драматург и комунист - кредо, към което са се придържали както синът му, така и много други дейци на изкуството в ГДР. "Киното беше за мен пропагандно оръжие", казва Вагенщайн съвсем откровено. "Не се занимавахме с това, за да произвеждаме забавления".

Той остава верен на България - тази малка страна с голяма история, в която винаги е имало място за много етнически групи. Все още живее там и празнува на 17 октомври т.г. своя 97-и рожден ден. "Мнозинството хора тук никога не са били антисемити".

Той продължава да прави филми и да пише книги и дори се пробва в политиката след смяната през 1990 г. На 10 ноември 500 000 души искат на демонстрация в София демократични реформи. Вагенщайн влиза в парламента като депутат от БСП, за да го напусне след относително кратко време отвратен.

Междувременно е убеден: "Смъртта на революцията е закодирана в самата нея". В документалния филм една от участничките казва: "Всичко, в което си вярвал, е само пушек". Накрая обаче Вагенщайн и продуцентката Андреа Саймън посочват на зрителите пътя: "Когато забравиш историята си, си обречен да я повториш".

 Превод от немски Георги Христов