В лабиринта на парковете, или загадъчните градски пространства

Във всеки град и по-голямо село съществуват паркове и градинки, които са сред най-посещаваните места в околността, обичани от малки и големи. И ако преди време тези пространства са били прочути само заради удобните пейки и сянката на растящите там дървета, сега те са превърнати в истински произведения на изкуството, архитектурата и инженерната мисъл.
Паркът на космическите размишления е едно от най-загадъчните и необичайните места на Шотландия. Идеята за създаването му възниква през 1989 г. Ландшафтната дизайнерка Меги Кевсик и ученият Чарлз Дженкс решават да пресъздадат модела на Вселената върху площ от 16 хектара. Идеята на съпрузите е да систематизират всички знания по кибернетика, физика, математика и биология и да направят пособие, което прегледно да илюстрира сложните формули от многобройните специализирани учебници. В космическия парк, разположен на няколко нива, където са представени различни етапи от развитието на Вселената, може да се видят цветарници от алуминий, черни дупки, парад на звездите, колебания на физическите вълни и дори скулптурата на спираловидния модел на ДНК. Последният експонат е символ на живота на Земята и е централна точка в парка, където се събират всички негови алеи. Но за да се стигне до нея, необходимо е да се решат най-различни гатанки и ребуси.

Музеят на дърветата в Швейцария отваря врати за посетители съвсем наскоро - през 2010 г. Разположени недалеч от Цюрих, в комуната на Раперсвил-Йон, паркът е създаден от прочутия в страната ландшафтен архитект Енцо Енея. Върху площ от 7,5 хектара под открито небе се предоставя възможността да се видят над 2000 вида дървета. Концепцията на музея предвижда не само да се покажат на публиката редките екземпляри и да се подчертае тяхната красота. Идеята на уникалната забележителност е да формира у хората ново усещане за пространство и време. Именно в Музея на дърветата може да се видят експонати от личната колекция на Енцо Енея, събирана от него в продължение на повече от 17 години. Флоралната галерия представя 50 различни вида растения, като възрастта на някои от тях е над век. Красотата им е подчертавана от зелените лехи, ярките цветя, многобройните язовири и необичайните скулптури от камък.
В австрийското градче Трагоес пък е изграден един от най-необичайните паркове в света, който в определена част от годината се превръща в подводен. Всъщност това е прекрасно алпийско езеро, което за няколко месеца става по-плитко. И тогава се вижда, че на дъното му има алеи и истински пейки за почивка...
В Лаос, близо до границата с Виетнам, съществува Buddha Park. Наред с екзотичните представители на флората, основните му забележителности са статуите на Буда. Каменните скулптури са общо 200 на брой, но всичките са колкото еднакви, толкова и различни.
Паркът на грешниците пък е издигнат в Тайланд. Wat Phai Rong Wua е комплекс, посветен на страданията, защото се смята, че най-важното в живота на всеки е да намери начина, благодарение на който да се избави от тях. Така този парк все едно демонстрира онова, на което се обричат хората, когато не се опитват да се измъкнат от поредицата на преражданията.
Шахматен парк се появи съвсем наскоро в японския град Осака. Разположен е в зоната на местния канал и е посветен на игрите, които събират участниците в тях край маса. Всички елементи от декора на Osaka board game park са подчинени на шаха и на други подобни занимания за ума. Разбира се, посетителите на това неординерно място имат възможност именно тук по всяко време да се отдадат на любимата си игра.
Интерактивният i-City е разположен в Малайзия. Паркът е един от първите, посветени на високите технологии като място за забавление и почивка. Дори всяко дърво тук е подчинено на основната тема на i-City, като е осветено с разноцветни оттенъци, сменящи се направо пред очите на посетителите.
Kidzania е цяла мрежа от паркове за деца, където те разбират какво означава да бъдеш възрастен. Тук малките може да "поработят" като пожарникари, лекари, продавачи или да изберат в кого да се превъплътят от общо 50 професии.
Паркът на Бутчър може да се разгледа в Канада. Историята на прочутите по цял свят Розови градини започва в края на 1900 г., когато съпрузите Робърт Пим и Джени Бутчър създават чудно място, където растат едни от най-красивите представители на флората в света. Днес бройката им достига 1 млн. растения, което превръща парка в една от най-атрактивните туристически дестинации. Паркът на Бутчър е със статут на Национален исторически паметник на Канада и е отворен за посетители през цялата година.
Удивителният Реан-дзи в Япония е сред най-известните градини на камъните в света. Мястото, разположено на територията на едноименния храм, се слави със съвършенството на линиите и със своите семпли, на пръв поглед, експонати. Тази необичайна композиция е създадена още през 1488 г., а всеки неин елемент носи определен смисъл и има дълбоко значение: белият пясък символизира морето, камъните - островите, а зеленият мъх - горите, смятани за източник на живот. Особено красиво е тук през пролетта, когато цъфтят пищните дървета на сакура.
Паркът Eden Project, с право наричан осмото чудо на света, е разположен върху територия, равна на 30 футболни полета. Официалното му откриване е през 2001 г. в югозападната част на Великобритания, графство Корнуъл. А основната задача на този парк е да покаже здравата връзка между човека и природата като ярък пример на неспиращото регенериране на живота. Една от най-любопитните забележителности на английския Едем е най-големият парник в света, населен от безброй представители на флората. Паркът е разделен на 3 части - тропическа, средиземноморска и зона под открито небе. В първата не само са представени екзотични растения, но и може да се разбере с каква цел ги използват хората. Средиземноморската част потапя в атмосферата на южната природа, подарявайки на посетителите на парка шанса за разходка между портокалови и лимонови дървета, маслинови градинки и лозя. На територия от 12 хектара, разположена под открито небе, може да се видят растения, които са променили света или имат шанса да го направят. Мнозина наричат Едем уникален образователен световен център на растенията.
Лабиринтът на парковете е безкраен. И всеки може да намери в тях нещо необичайно именно за себе си. Но глобалната мисия на тези уникални градски пространства е да повдигнат завесата за взаимодействието на хората и природата в миналото, сегашното и бъдещето...

Борисовата градина била турски полигон

Теренът, на който сега е разположена Борисовата градина, до Освобождението е бил турски военен полигон. Той се намирал в покрайнините на столицата, но с разрастването на София става неин център. С общинско разпореждане през 1879 г. значителна част от мястото е отредена за гробище.
Решението за създаването на парка е взето на 22 март 1882 г. По предложение на кмета на София Иван Хаджиенов, единодушно прието от Общинския съвет, на швейцареца Даниел Неф се възлага изготвянето на проектите по облагородяването на мястото. Тази стъпка е съпътствана от множество критики с оглед окаяното състояние на българската столица, изпъстрена с кални улици и газени фенери.
Въпреки това през 1883-1884 г. в парка се засаждат първите цветя и дървета, а в края на века той вече носи и приходи за общината. Най-напред е наречен "Разсадника", впоследствие е преименуван на "Пипиниера". Работата на Даниел Неф се поема от Карл Неф и Емил Аман. Но изграждането на парка е помрачено от престрелка между слатинските шопи, полицията и военните през 1903 г. Тогава загиват двама и са ранени десетки души. Причината била нежеланието на местните пасищата им да бъдат преустроени в парк, популярен сред хората като Цариградската градина.
В чест на раждането на престолонаследника Борис Търновски (30 януари 1894 г.) мястото е именувано "Княз-Борисова градина". След това - от 1944 до 1989 г. - се нарича "Парк на свободата", като по-късно отново си връща предишното название.
Едно от най-прочутите места в Борисовата градина е Езерото с лилиите, разположено на мястото на бившето мочурище, наричано в началото Рибното. По идея на Йозеф Фрай в парка са направени фонтанът и балюстрадите му. Езерото Ариана е създадено в началото на ХХ век, което дава шанса и в София да се видят плаващи лодки. Край мястото и в едноименната бирария се събира градският елит и звучи военна музика. През зимата езерото Ариана и до днес се ползва за каране на кънки. След 1950 г. в Борисовата градина започва изграждането на детски кътове с катерушки и играчки, летни естради и театър, читалня, тенискортове, издигнати са и паметници на хора, оставили следа в историята на България.