Заради украинските неуспехи на бойното поле
В КИЕВ ДОЙДЕ ВРЕМЕ ЗА ПЛАН "Б"
На президента Володимир Зеленски е нужна нова стратегия
/ брой: 176
Джейми ДЕТМЪР
На украинския фронт страните в конфликта стигнаха до задънена улица. Преговорите едва ли ще започнат, докато Путин не получи стимул за това. Какво ни очаква по-нататък?
През ноември миналата година американският генерал Марк Мили - председател на Обединения комитет на началник-щабовете, вбеси Киев, както и някои войнствено настроени служители от администрацията на Байдън, като сравни конфликта в Украйна с Първата световна война и предположи, че ситуацията на фронта е стигнала до задънена улица.
Мили заяви: "Около Коледа през 1914-а в Европа бе настъпила онази фаза, в която не можеше да се победи по военен път..."
Генералът обаче грешеше за Първата световна война. Оказа се възможно да се спечели във военно отношение - и това направиха западните съюзници, до голяма степен благодарение на икономическите фактори и на тяхното превъзхождащо ниво на технологично развитие, което им позволи да хвърлят повече ресурси в ужасяващата месомелачка.
Да, победата беше постигната, но с цената на страшни жертви. По съществуващите оценки, до пълното затихване на боевете на Западния фронт общият брой на загиналите, включващ войници и цивилни лица, е надхвърлил 37 милиона. Това направи Първата световна война един от най-смъртоносните конфликти в историята на човечеството.
И ето - ноември е вече съвсем близо, скоро есенните дъждове ще дойдат в Украйна, което значително ще затрудни военните действия на нейна територия. Всичко върви към това: ако дотогава Киев не осигури пробив на южния си фронт и не разкъса и трите нива на страшната отбранителна линия на Суровикин (което до този момент украинските въоръжени сили не успяха да направят за три месеца ожесточени боеве), призивите за преговори ще нарастват, тъй като в Европа и САЩ наближава година на избори, които ще променят вътрешнополитическата ситуация в страните от НАТО.
В момента
цялото внимание е приковано към Запорожието
с което бяха свързани надеждите на Украйна и Запада, след като беше постигнат пробив на добре минираната първа линия на руската отбрана около село Работино. Има надежда, че оттук Украйна може да пробие основните укрепления.
Само времето ще покаже дали украинската армия ще успее да постигне пълен пробив и дали тогава Украйна ще може да се придвижи напред, за да се доближи до целта - да пресече сухопътната връзка между Кримския полуостров и южноукраинските територии, превзети от Русия. Един факт обаче налага голяма предпазливост - от началото на контранастъплението през юни украинските сили успяха да си върнат само 108 кв. км контролирана от Русия територия...
Разбира се, ако Украйна не постигне значителен напредък на бойното поле до ноември, предпазливостта на генерал Мили ще се превърне в хор, в който все повече участници ще си задават този въпрос:
Може ли изобщо да се победи в този конфликт?
Но тогава ще се сблъскаме с проблем, който преследва западните съюзници от самото начало, тъй като те така и не определиха ясни цели, които биха искали да постигнат в украинската криза. Това отчасти се дължи на факта, че опитът да се формулират целите вероятно би застрашил единството на съюза. И затова "печелившият вариант" никога не бе представен.
Вместо това Западът се измъкваше, като засилваше реторика, според която залогът са демокрацията и необходимостта да се защити правото на нациите на суверенитет и независимост. В противен случай, според САЩ и ЕС, ще им се наложи да видят как и без това нестабилният световен ред ще рухне в полза на автократите, отбелязвайки зараждането на нова "тъмна ера". Например, Украйна днес, Тайван и Балтийските страни - утре...
Но ако това е така, защо западните съюзници не подкрепиха думите си с дела, използвайки с пълна сила икономическата си мощ и поставяйки заводите си във военен режим, както направиха по време на така наречената Велика война? Защо при доставките на боеприпаси и оръжейни системи за Украйна те действаха с колебания и закъснения, осъществявайки ги в най-добрия случай приблизително в срок или, в най-лошия случай, с голямо изоставане от графика,
за огромно разочарование на украинците
Част от причините бе опитът за постигане на съгласие между съюзниците. Друга причина бе страхът, макар и далечен, от ядрена ескалация, както и съпътстващата оценка, че е необходимо внимателно дозиране на помощта за Украйна, за да се намали този риск. "САЩ направиха достатъчно, за да предотвратят победата на Русия, но не толкова, че да постигнат нейното поражение (и следващата след него потенциална ядрена ескалация)" - отбеляза Джеймс Никси от Chatham House.
С развитието на украинския конфликт усещането за опасност на Запад не само не расте, но дори намалява. В крайна сметка, ако голямата "руска мечка" не може да подчини своя по-малък най-близък съсед, как ще може да превземе страните от НАТО, камо ли да заплашва САЩ?
За украинците, разбира се, всичко стои по друг начин. И не е изненадващо, че Киев кристално ясно е определил своите военни цели, а именно: възстановяване на цялата суверенна територия, включително Крим, военни репарации от Русия и железни гаранции за сигурност от Запада, а още по-добре -
членство на Украйна в НАТО
Русия и Украйна имат една обща черта: техните съюзници не вярват, че някоя от страните може да си осигури пълна победа. За Пекин това може дори да е желателно само по себе си: отклоняването на критичния фокус на Запада към Русия е от полза за Китай, а отслабената Русия ще знае мястото си на младши партньор в двустранните им отношения. За други обаче, включително за разкъсваната от военния конфликт Украйна, продължителните бойни действия са нежелателни. С течение на времето вероятно ще чуем все по-често да звучат призиви за започване на преговори.
Този план "Б" има обаче три големи проблема
Ниски посочи първия от тях: "Отслабването на подкрепата сега ще направи Украйна по-уязвима (с последствия за по-широката европейска и глобална сигурност), ще застраши постигнатите вече успехи и ще даде на Путин лостове за влияние, които той в момента не притежава."
Второ, дори ако Зеленски би се съгласил на преговори (а няма никакви признаци, че той е в настроение да го направи), обикновените украинци няма да имат решимостта да преговарят с Русия. Те все още са обхванати от студена ярост.
Трето, дори Путин да се съгласи да седне на масата за преговори, ние вече видяхме как приключиха преговорите с него и с министъра на външните работи Сергей Лавров.
За руския лидер преговорите са още едно оръжие, използвано, за да отвлече вниманието на врага, да го спре, да получи време за маневриране за постигане на военни и дипломатически цели и да примами противника в капан - нещо, което видяхме в периода 2014-2017 г., когато Лавров преговаряше по темата "Сирия" с държавния секретар на САЩ Джим Кери.
Тогава тези преговори помогнаха на Русия да спаси сирийския президент Башар Асад от поражение и убедиха Барак Обама да свали пръста си от спусъка и игнорира собствената си "червена линия" за използването на химическо оръжие от Дамаск.
Е, някой има ли план "Б"?