В капана на илюзиите

Израел е съгласен на преговори за границите до 1967 г., салютираха новината световните агенции. С други думи, железният до крайност израелски премиер Бенямин Нетаняху май свали гарда, звучи информацията, поднесена с приповдигнато облекчение. Най-малкото защото се съзря светлинка в тунела на една драматична до трагичност 60-годишна сага. Накратко казано - палестинският народ има право на самоопределение в рамките на своя собствена държава. Изтощителната война на нерви, нечовешки лишения и безбройни жертви като че ли е на път да свърши.
Блажени са верующите. Когато през 1948-а Обществото на народите реши да създаде Държавата Израел, обеща и на палестинците тяхна независима държава. Но се задаваше индустриалният бум, свързан априори с петрол и газ, а на свръхвеликите сили от западното направление им трябваше предмостие и плътен контрол над енергийните потоци. Трябваше им естествено и политическо надмощие, което не само да тушира мераците за демократизация по западен стил в Арабския свят, но и действено доброзорно послушание. И темата за Палестина трайно заглъхна.
Днес светът е друг - настана арабската пролет - след дълги и мъчителни войни, терзания, безутешна безпътица. Настана и се разви с темпове, смаяли света и великата задокеанска "демокрация", самозабравено пропуснала да отчете факта, че нищо не е вечно. Демокрация, която обещаваше, но и убиваше всичко - пориви, надежди, човешки съдби, при това безмилостно, премерено, цинично. И трупаше сили за поредния "нов ред". А и май успяваше. Палестинците, водени от светлите си надежди за своя държава, почувстваха, че е дошло и тяхното време. Зарязаха досегашните си тактики за събиране на милозливи милиардни подаяния и призоваха ООН да признае правото им на държава. Над сто страни окриляващо дадоха гласа си за техните стремежи, подсказвайки им да изискат за сетен път признаване на правото им да си възвърнат отнетите им територии от тяхната в действителност никога несъществувала държава. И което е най-драматичното, сами си повярваха, че този път ще успеят. Зарязаха и преговорите с икономическия и военен колос в Близкия изток - Държавата Израел, и пак задиктуваха многолетно повтаряните си условия: "Палестина в границите на довоенна 1967-а!" И точка! Очевидно Махмуд Абас и компания (противостоящи един на друг) от радетели на каузата за самоопределение не доловиха контурите на капана, подпъхнат им от политика Нетаняху. Колкото за наивниците - те очевидно не са запознати с правилата на играта "Тука има - тука няма", местят и зорко следят кутийките, под които се намира лелеяното, но хипотетично печелившо зрънце на надеждата, ловко скрито от майсторите на играта от очите и осезанията им - очевидно все така задълго. Скрито и в репликата на Нетаняху: "Ако признаят Израел!"