В историята с Върбетица има много бели петна

Parlamentni listy

Олдржих СЗАБАН,
"Парламентни листи"*

На пресконференция премиерът Андрей Бабиш заяви, че инцидентът във Върбетица не е държавен тероризъм, че бомбите е трябвало да избухнат в друго време и операцията се е провалила. За това той бе критикуван от опозицията и част от медиите, които смятат, че играе по гайдата на руската пропаганда. Ден по-късно той се извини заради фразата си "нападението върху стоки" и заяви, че в крайна сметка става въпрос за терористична атака. Ето такава една игра на думи. Но може ли инцидентът да се нарече държавен тероризъм?

"Ако изхождаме от определена дефиниция на тероризма, то трябва да има някакъв политически, религиозен или друг мотив, заради който група хора, вероятно с подкрепата на държавата, извършва терористичен акт. Но тук не е така. Генералният прокурор дори каза, че в чешката правна система няма такова определение. Но така или иначе, това е акт на агресия. Това е атака, извършена на наша територия, и няма значение дали е срещу стоки или срещу човек", посочи пред "Парламентни листи" бившият началник на военното разузнаване генерал Андор Шандор.

След инцидента през 2014 г. с експлозията във Върбетица две години по-късно се състоя процес, установил, че причината бе 

експлозия на дефектни мини 

Нито дума за извършители отвън... След това Службата за сигурност и информация предупреди, че складовете за боеприпаси, не само във Върбетица, са в невероятно плачевно състояние. Как да оценим това в светлината на последното развитие?

"Според съобщенията, които изтичат, вече се е знаело за пристигането и придвижването на чужди граждани. Тази следа вероятно не е проверявана. Ако беше проверена, тогава щеше да излезе някаква версия на полицията и тази версия със сигурност щеше да прозвучи в съда. Но това не се случи. Тоест тази следа беше подценена по някаква причина", каза генералът.

Шандор оценява като много важно твърдението на Службата за сигурност и информация за състоянието на нашите складове с боеприпаси. "Министерството на отбраната разполага с шест склада с боеприпаси на чешките въоръжени сили и тези складове са много добре охранявани. Има и складове във Върбетица, и може би някои други, където се съхранява същото, но за тях отговарят частни компании, а сигурността там е много по-лоша. Затова си струва да зададем въпроса как е възможно едни и същи боеприпаси да се съхраняват в напълно различни условия от гледна точка на техниката и безопасността", изненадан е генералът.

Съгласно информацията в медиите, засега има само косвени доказателства за саботажната операция на руски агенти. Няма преки доказателства, че те са били в склада. Представители на компанията "Имес Груп", която е наела склада, твърдят, че руски агенти, маскирани като търговски инспектори, не са влизали в склада заедно с техни служители. Тоест на територията на склада, охранявана от камери, те е трябвало да проникнат тайно.

Или може би са били други агенти, тъй като наскоро порталът "Сезнам" представи версия, че други двама членове на ГРУ са участвали в операцията, защото Чепига и Мишкин били спецове по експлозиви, което означава, че били действали само като оперативни работници. Известни са дори имената им - Федотов и Калинин. Но възможно ли е някой да влезе там свободно и да постави експлозиви? "Проникването в склад за боеприпаси и в отделни сгради, където те се съхраняват заедно с други материали, 

не е като да влезеш в ресторант

и да си избереш маса. Трябва да знаете всичко там. Невъзможно е да се направи това без вътрешен човек, който да разкаже всичко", смята генералът.

"Ако искате, както твърди разследването, да предотвратите износа на боеприпаси от една държава в друга, за такъв износ няма да прочетете нищо в новините. Можете да научите за това само от системата. А системата за издаване на разрешителни за износ на боеприпаси и други военни материали у нас се определя от закона", разяснява бившият началник на военното разузнаване. "Последната инстанция, която издава лиценз за износ на тези материали, е Министерството на промишлеността и търговията. Различни държавни агенции, включително разузнавателните агенции, полицията, Министерството на отбраната и Министерството на външните работи също участват в процеса на преговори и оценяване, внимателно обмисляйки външнополитическите последици от износа на боеприпаси. Износът на такива оръжия определено не е разрешен за страни, в които върви война. Затова също някой трябва да ви разкаже, защото във вестника няма да прочетете коя фирма какво е получила. Имате нужда от информатор, който да ви разкаже всичко", обясни Шандор.

"Нуждаете се от информация кой и къде ще изнася, а също къде и как ще се съхранява оръжието. Ако искате да го взривите по пътя, трябва да знаете маршрута. И това е известно само на компанията износител. 

Без съдействие това е немислимо

за мен. Грешка е да се мисли, че Чук и Гек са дошли във Върбетица и от раз са извършили всичко", убеден е генералът.

"За взривяване на артилерийски снаряди са необходими десетки килограми взривни вещества. Дори самите боеприпаси са направени така, че в случай на експлозия останалите наблизо да не експлодират. Не е лесно взривовете да се сложат така, че експлозията да се случи на пътя. С други думи, някой там е трябвало да им помогне. И тъй като складът е напълно унищожен, ние не знаем какво всъщност се е случило там и не можем да излезем на следа", смята Шандор. "Друг е въпросът, продължава той, кой взриви сграда номер 12 през декември? И как? Със сигурност това не са Чепига и Мишкин. Те вече не са били в страната. Да не би да са минирали всичко за един ден? Защо има толкова дълго отлагане? Има редица въпроси, които трябва да бъдат зададени. В историята, която ни се разказва, има пропуски."

Според генералния прокурор Павел Земан нападението във Върбетица не е било насочено срещу Чехия, а срещу български търговец на оръжия. "Това беше атака срещу стоки, принадлежащи на български търговец", каза и чешкият премиер Андрей Бабиш.

Българският търговец на оръжие Емилиян Гебрев 

за когото се твърди, че бил основната цел на нападението, или по-точно пратката с неговите стоки, отрича по това време компанията му да е изнасяла нещо от Върбетица и се съмнява в чешката версия на събитията. "През месеците преди експлозиите в Чешката република, по време на тях, както и поне една година след това компанията "ЕМКО" не е извършвала и не е планирала да транспортира имущество от споменатите складове нито за България, нито за друга страна", гласи изявление компанията на Гебрев "EMKO". В него се казва още, че компанията не е възнамерявала да изпраща боеприпаси от Чехия в Украйна. Как да се обясни това?

"Този факт лесно може да бъде потвърден или отхвърлен, ако Министерството на промишлеността и търговията на Чешката република съобщи за коя държава е бил издаден лицензът за износ от фирмата "Имекс" на взривените материали. Всичко е невероятно просто. Министерството на промишлеността трябва да знае къде те е трябвало да отидат", обясни генералът.

Оказва се, че обществеността не разполага с цялата информация, но разполагат ли с нея държавните органи, решили да предприемат решителни мерки срещу Русия?

"Би трябвало. Износът не беше незаконен. Дадено му е разрешение. Има лиценз, сертификат на крайния получател", твърди Шандор.

Редакторът на портала Aktualne.cz Бартоничек публикува в Туитър, че хората извън Прага са ядосани на руснаците заради бомбите, но искат ситуацията да се успокои, за да не се случи нещо по-лошо. Можем ли да приемем, че това е мнението на мълчаливото мнозинство? В медиите всичко изглежда различно. Опозицията се възползва от тази тема и настоява за по-строги мерки срещу руснаците.

"Не знам какво е мнението на мнозинството. Това изисква сериозно проучване на общественото мнение. Освен всичко друго, проблемът е, че се полагат големи усилия за ескалация на напрежението. Според мен това е лошо. Влиятелните политически партии не трябва да се съревновават в призиви като "Гонете тези или онези!". Те трябва да спрат и да се замислят, че става въпрос за бъдещето на чешко-руските отношения", отбеляза експертът.

"Разбира се, не можем да търпим това, което се случи. Не можем да коленичим, да пълзим и да се молим. От друга страна, трябва да разберем, че имаме работа с голяма държава. Тя се държи така, както е свикнала. Ние знаем това. Трябва да помислим върху факта, че някой ден отношенията ни могат да се подобрят и да не се стига до положението, в което никой не говори с никого. Според мен това е много лошо. Бих посъветвал да се прояви внимателност. Засега нищо не подсказва, че международната общност ще ни даде повече от подкрепа на думи. Не е лошо, но ползата от нея е малка", каза генералът.

"Трудно е да се очакват решителни дипломатически или други стъпки от Германия, когато тя иска "Спутник V", или от Италия и Австрия. Да не останем самички с всичко това. Ясно е, че са необходими някои мерки, но не бива да се стига твърде далеч", обобщи генералът.

Превод Юри МИХАЛКОВ

* "Парламентни листи" е месечен вестник и интернет издание, чиято месечна посещаемост е 600 000 читатели. Интернет порталът е вид политически "Фейсбук", където всеки регистриран читател може да изрази мнението си без редакторска намеса. В дискусиите участват и институции, политици и видни фигури в обществения живот на Чехия